Ще танцуваме ли...латино? - II
Танго
Няма по какъв начин да не кажем най-малко няколко думи за този импресивен танц, въпреки да е мъчно да се обобщи цялостен един мини-свят, какъвто е светът на танго културата. Това е може би най-пламенният и изпепеляващ сетивата танц. Танго е музикален род, лирика, обществен танц и метод на живот.
Възниква средата на 19 век, в ниските публични прослойки на Аржентина и Уругвай. Бързо набира стремглава известност, утвърждава се в по-нисшите обществени съсловия и превзема целия свят. Думата " танго " няма прецизен и явен генезис, само че се знае, че първите танго танцьори са били мъже. Едно от смислите й отбелязва мястото, където негрите танцуват и свирят, както и робовладелческото пазарище.
Световен ден на тангото е 11 декември, а местата и събитията, на които се танцува, се назовават милонга. Две са главните разновидности – аржентинско и американско (състезателно) танго. Професионалистите споделят, че е нужна най-малко една година перманентни уроци, с цел да станеш едвам новак в този танц.
Пачанга
Това е относително нов за нашенските латино ентусиасти жанр, чиито корени датират от 1955 година вследствие на смесването на конга с меренге. Родината е Куба, а за татко на пачангата се счита Едуардо Дейвидсън. Тук парадоксът е, че въпреки и да е с кубински генезис, този танц в никакъв случай не придобива известност в Куба, за разлика от интереса към него, който демонстрират Съединени американски щати. Танцът има характерен темп и изисква систематична подготовка.
Румба
Най-бавният и изящен латиноамерикански танц – „ танцът на любовта ”, с татковина Куба. Повлиян е от културата на чернокожите плебеи. Движенията са взаимствани от танците, изпълнявани в хаванските нощни клубове. Румбата е и спортен танц, което го прави относително комплициран за феновете. Той съвсем не се танцува по обществените празненства.
Ча-ча-ча
Много темпераментна кубинска вариация на мамбото, с изразени ханшови придвижвания и така наречен „ грациозни ръце ”. Добива известност след 40-те години на предишния век. Танцува се в бърз и динамичен темп. Предполага се, че името му идва от звукоподражанието на инструмента гуиро, комбиниран с шума от придвижванията на краката на танцьорите. В салса школите се преподават някои съществени стъпки на ча-ча-то, сигурно - не на спортно равнище.
Кизомба
Известна е като " анголско танго ", поради произхода и някои от главните му стъпки. Става известен през 80-те години на предишния век, само че за кизомба се приказва още през 1894 година в едно нюйоркско списание. Характеризира се с доста сетивен и сантиментален темп. В момента се радва се на огромна известност в доста страни, в това число и у нас. Основните стъпки и придвижвания се учат относително елементарно. Кизомбата може да се танцува под звуците на доста комерсиални стилове, което го прави атрактивен и желан за проучване танц.
Самба
Това е може би най-горещият латино танц и за него би трябвало да сте в действителност в добра форма, тъй като той е доста динамичен. Създал се е в Бразилия под въздействието на доста култури, поради което самбата има доста подвидове - съвсем колкото огромна е страната. Португалци-колонизатори, африкански плебеи, южноамерикански индианци - от фолклорните им обичаи се оформя танц, станал емблема на Бразилия. А карнавалът в Рио де Жанейро е есенцията на танцовото премеждие, наречено самба.
Можем да продължим да изброяваме и характеризираме типовете латино танци, само че тук по-важното е друго. Техният свят е цяла една Вселена, ярка комбинация от обич, пристрастеност, химия, естетика – сред сътрудниците, сред танцьора и мелодията, сред сетива и усещания, сред дух и тяло. Пренася ни в една приказка, където проблеми няма, измерението е друго, някак нереално и по този начин зашеметяващо, че оставаме с чувство за безтегловност. Освен това, с усмивка и занимателни моменти извайва красиво и грациозно телосложение, без да са нужни тежки часове на физически труд във фитнес залата, по бягащите алеи и в запотените спортни салони.
Да, и по обичайните и постоянно тематични латино празненства, нерядко се случва стъклата на уютните заведения, да се запотят... Това, обаче е от пристрастеността и eнергията, които витаят във въздуха и препълват пространството с „ хормони на щастието ”.
Любовта към латино танците няма пол, сезон, възраст и граници, а стъпката към нея е единствено една и тя е ваша! Продължава:
Ще танцуваме ли...латино? - I
Няма по какъв начин да не кажем най-малко няколко думи за този импресивен танц, въпреки да е мъчно да се обобщи цялостен един мини-свят, какъвто е светът на танго културата. Това е може би най-пламенният и изпепеляващ сетивата танц. Танго е музикален род, лирика, обществен танц и метод на живот.
Възниква средата на 19 век, в ниските публични прослойки на Аржентина и Уругвай. Бързо набира стремглава известност, утвърждава се в по-нисшите обществени съсловия и превзема целия свят. Думата " танго " няма прецизен и явен генезис, само че се знае, че първите танго танцьори са били мъже. Едно от смислите й отбелязва мястото, където негрите танцуват и свирят, както и робовладелческото пазарище.
Световен ден на тангото е 11 декември, а местата и събитията, на които се танцува, се назовават милонга. Две са главните разновидности – аржентинско и американско (състезателно) танго. Професионалистите споделят, че е нужна най-малко една година перманентни уроци, с цел да станеш едвам новак в този танц.
Пачанга
Това е относително нов за нашенските латино ентусиасти жанр, чиито корени датират от 1955 година вследствие на смесването на конга с меренге. Родината е Куба, а за татко на пачангата се счита Едуардо Дейвидсън. Тук парадоксът е, че въпреки и да е с кубински генезис, този танц в никакъв случай не придобива известност в Куба, за разлика от интереса към него, който демонстрират Съединени американски щати. Танцът има характерен темп и изисква систематична подготовка.
Румба
Най-бавният и изящен латиноамерикански танц – „ танцът на любовта ”, с татковина Куба. Повлиян е от културата на чернокожите плебеи. Движенията са взаимствани от танците, изпълнявани в хаванските нощни клубове. Румбата е и спортен танц, което го прави относително комплициран за феновете. Той съвсем не се танцува по обществените празненства.
Ча-ча-ча
Много темпераментна кубинска вариация на мамбото, с изразени ханшови придвижвания и така наречен „ грациозни ръце ”. Добива известност след 40-те години на предишния век. Танцува се в бърз и динамичен темп. Предполага се, че името му идва от звукоподражанието на инструмента гуиро, комбиниран с шума от придвижванията на краката на танцьорите. В салса школите се преподават някои съществени стъпки на ча-ча-то, сигурно - не на спортно равнище.
Кизомба
Известна е като " анголско танго ", поради произхода и някои от главните му стъпки. Става известен през 80-те години на предишния век, само че за кизомба се приказва още през 1894 година в едно нюйоркско списание. Характеризира се с доста сетивен и сантиментален темп. В момента се радва се на огромна известност в доста страни, в това число и у нас. Основните стъпки и придвижвания се учат относително елементарно. Кизомбата може да се танцува под звуците на доста комерсиални стилове, което го прави атрактивен и желан за проучване танц.
Самба
Това е може би най-горещият латино танц и за него би трябвало да сте в действителност в добра форма, тъй като той е доста динамичен. Създал се е в Бразилия под въздействието на доста култури, поради което самбата има доста подвидове - съвсем колкото огромна е страната. Португалци-колонизатори, африкански плебеи, южноамерикански индианци - от фолклорните им обичаи се оформя танц, станал емблема на Бразилия. А карнавалът в Рио де Жанейро е есенцията на танцовото премеждие, наречено самба.
Можем да продължим да изброяваме и характеризираме типовете латино танци, само че тук по-важното е друго. Техният свят е цяла една Вселена, ярка комбинация от обич, пристрастеност, химия, естетика – сред сътрудниците, сред танцьора и мелодията, сред сетива и усещания, сред дух и тяло. Пренася ни в една приказка, където проблеми няма, измерението е друго, някак нереално и по този начин зашеметяващо, че оставаме с чувство за безтегловност. Освен това, с усмивка и занимателни моменти извайва красиво и грациозно телосложение, без да са нужни тежки часове на физически труд във фитнес залата, по бягащите алеи и в запотените спортни салони.
Да, и по обичайните и постоянно тематични латино празненства, нерядко се случва стъклата на уютните заведения, да се запотят... Това, обаче е от пристрастеността и eнергията, които витаят във въздуха и препълват пространството с „ хормони на щастието ”.
Любовта към латино танците няма пол, сезон, възраст и граници, а стъпката към нея е единствено една и тя е ваша! Продължава:
Ще танцуваме ли...латино? - I Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ