Тъмни буреносни облаци заплашват да провалят сватбата на Сергей и

Тъмни буреносни облаци заплашват да провалят сватбата на Сергей и Таня на плажа, написа „ BBC “. Но когато двойката се спусна по дългото бяло стълбище, с цел да посрещне гостите си, празните столове алармираха за по-голям проблем . Общо половината от гостите им липсваха .

Семейството и приятелите им сервираха извинения, само че обясниха, че рискът да участват е бил прекомерно огромен . Ами в случай че са били хванати от някой от наборните отряди , които в този момент бродят по улиците на Украйна ? Тъй като доста от бойците са починали, ранени или изтощени, украинското държавно управление е нараснало напъните си да активизира повече мъже.

Нов закон , признат през май, изисква от всеки мъж на възраст сред 25 и 60 години да впише данните си в електронна база данни, с цел да може да бъде свикан. Служителите на наборната работа търсят тези, които заобикалят да се записват , като принуждават от ден на ден мъже, които не желаят да служат, да се укриват.

С аспект към Черно море в южния град Одеса Таня безшумно промълви, че схваща за какво приятелите и фамилията ѝ не желаят да се бият. Баща ѝ е погубен на фронтовата линия през октомври, по време на борбата за Авдийвка, и в този момент 24-годишната Таня се опасява, че новият ѝ брачен партньор ще бъде свикан в армията.

„ Не желая това да се случи на фамилията ми два пъти “ , признава тя.

Повече от две години след началото на войната съвсем всеки познава някой, който е бил погубен. От фронта идват мрачни вести за това, че Украйна има голямо числено и оръжейно предимство. По телефона 15-годишният другар на двойката, Максим, споделя такива истории. Сред починалите са към десетина негови другари и познати. Той показа:

„ В Украйна има повече от милион служители на реда, за какво би трябвало да се удрям, когато ги няма? “

Максим, който има дребна щерка и брачна половинка, която е бременна в седмия месец, твърди, че съжалява, че е пропуснал сватбата, само че се опасява да не бъде „ заловен “ от наборните офицери, които той оприличи на „ бандити “.

Мобилизационните отряди имат страховита известност, изключително в Одеса, защото смъкват хората от рейсовете и гарите и ги водят напряко в центровете за наборна работа. За тези, които заобикалят наборната работа, публичният превоз към този момент е неразрешен. Забранени са също заведенията за хранене, супермаркетите и уикенд пътуванията до парка, с цел да играят футбол.

„ Чувствам се като в затвор “ , сломен е Максим.

Във вторник сутринта на основната жп гара в Одеса идват десетина офицери от наборната работа, водени от опитния моряк деец Анатолий и неговия по-млад и мускулест сътрудник Олексий. Те обикаляха преддверието и спираха мъжете в наборна възраст, с цел да ревизират дали са регистрирани в базата данни. Но добре поддържаната двойка мъчно намираше подобаващи мъже. Повечето от тях бяха или прекомерно млади, или бяха получили някакво изключение. След няколко часа Анатолий призна, че е доста допустимо мъжете да се крият от тях. Той продължава:

„ Някои хора бягат от нас. Това се случва много постоянно. Други пък реагират много нападателно. Не мисля, че тези хора са били възпитани добре. “

В центъра за набиране на бойци зад ъгъла оптимистична записка, залепена на вратата, уведомяваше бъдещите новобранци, че тези, които са пристигнали непринудено, могат да прескочат опашките. Но опашки нямаше. Един уединен мъж седеше и чакаше да го видят. Когато го попитах дали е там по лично предпочитание, той ми сподели, че тази заран е бил „ похитен “ и доведен срещу волята си.

„ Полицаите ме обкръжиха, с цел да не мога да избягам “ , заеква той в потрес и добавя: „ Опустошен съм. “

Един от офицерите в центъра, Влад, призна, че тези дни съвсем няма искащи доброволци. Под повиквателния знак Хора Влад се е сражавал в някои от най-ожесточените сражения по източната фронтова линия в Донбас, преди да бъде улучен в главата, гърдите и краката от артилерийски шрапнел. Той не съумява да прикрие презрението си към тези, които се крият.

„ Как да кажа това, без да се закълна? “,  попита той на глас и добави:

„ Аз не ги считам за мъже. Какво чакат те? Ако свършат мъжете, врагът ще пристигна в домовете им, ще изнасили дамите им и ще убие децата им. “

Влад е видял ужасните доказателства от първа ръка. Последната акция за приканване в армията отвори неуместни разделения в обществото, освен сред служещите и тези, които заобикалят призоваването, само че и сред приятелките, някои от които имат сътрудници на фронта, а други крият гаджетата си вкъщи.

Темата за мобилизацията се прокрадва в съвсем всеки диалог, който по-късно постоянно става развълнуван. Миналия месец някой хвърлил взривно вещество в градината на дома на офицер от наборната работа. Сред мъжете, които избират да не се записват в армията, царува поразително съмнение. Те не имат вяра на офицерите , откакто някои от тях бяха уличени във взимане на подкупи, с цел да оказват помощ на мъжете да избягат от страната. Не имат вяра и в това, че ще бъдат уместно подготвени .

В покрайнините на Одеса Вова се появява овчедушно на вратата на жилищния си блок, употребявайки седемгодишната си щерка като щит. IT инженерът не излиза от къщи без нея, защото знае, че служителите на реда не могат да го отвлекат, в случай че са дружно. Миналата година, до момента в който отивал на работа, военните му наредили да слезе от рейс, като го заплашили с оръжие, и го отвели в център за наборна работа. Убедил офицерите да го пуснат, с цел да вземе някакви документи, само че се заклел, че в никакъв случай няма да се върне. Мъжът споделя:

„ Не съм боен, в никакъв случай не съм държал оръжие, не мисля, че мога да бъда потребен на фронтовата линия. “

След това изброи същия лист с аргументи, които изтъкваше всеки отклонил се от военна работа, с който разговаряхме – семейство, което би трябвало да устоя, някакво дребно здравно заболяване и демонстративна декларация, че изпраща филантропична помощ на бойците. Но под тези оправдания постоянно се крие еднакъв боязън, че в границите на няколко седмици след регистрацията тези мъже ще се окажат пушечно месо на фронтовата линия, която в техните очи не наподобява да се движи. Това се случва макар неотдавнашните опити на държавното управление да даде на новобранците опция да дефинират в кои елементи и функции да бъдат назначени.

Когато беседваме с тези мъже, се следи известно разминаване. Те се надяват на украинска победа, единствено че такава, която не включва тях. Вова акцентира:

„ Гордея се, че доста мъже взеха смелото решение да отидат на фронтовата линия. Те в действителност са най-хубавото от нашата страна. “

В подготвителен лагер за наборни бойци в гора край Киев неговият началник Хеннадий Синцов диша с тежки въздишки, до момента в който следи по какъв начин мъже с лопати копаят окопи. Той акцентира:

„ Може да наподобява като банална работа, само че това е също толкоз значимо, колкото и да можеш да стреляш с артилерия. Това може да избави живота им. “

Синцов, родолюбив доброволец с революционен дух, следи наложителната 34-дневна стратегия за образование, която всички новобранци би трябвало да преминат, преди да бъдат изпратени в своите военни елементи. Той неведнъж акцентира, че тези мъже няма да бъдат изпратени незабавно на фронтовата линия и че ще последва в допълнение образование .

По време на почивката от образованието кохортата от новобранци на Синцов седеше и пушеше и се майтапеше. Те са група от хора, най-вече на възраст към 40-50 години – свиневъд, шеф на склад и строител, които признават, че избират да не са там. Но и тези мъже не желаеха да прекарат остатъка от войната в укрития.

Един от тях, Олександър, към този момент е избрал да стане водач на безпилотен аероплан.

„ Доста съм изплашен, всичко това е ново за мен, само че би трябвало да го направя “ , сподели той.

Но 33-годишният трамваен инженер не съди тези, които са избрали да се крият.

„ Аз съм направил своя избор, те могат да създадат своя “ , сви плещи той.

Синсов е обезпокоен от това какъв брой нестимулирани са новопристигналите . Въпреки ежедневните напомняния за войната – сирените за въздушно нахлуване и непрекъснатите спирания на електрозахранването – той счита, че опасността от война е станала прекомерно далечна за хората, живеещи в относителната сигурност на градове като Одеса и Киев, и се притеснява, че ще е належащо ново огромно съветско нахлуване, с цел да се подбуден украинските укриватели към деяние. Той разяснява:

„ Тогава още веднъж ще забележим хора, които търсят оръжия и се редят на опашки в центровете за наборна работа. “

Путин се подиграва на Запада, до момента в който спекулациите за посещаване в Северна Корея се ускоряват