Зидан отвърна на зова да издърпа Мадрид от мрака
Тъмата се стовари върху Реал Мадрид в неделя вечерта във Валядолид и светлината не се завърна до идната вечер, когато и той се завърна. След седмицата, в която бе изгубено всичко, се завърна оня, който бе спечелил всичко. Зинедин Зидан отново е тук. По-малко от година, откакто си потегли с думите „ това е сбогом, а не сбогом”. Точно какъв брой друго е в този момент това място, тъкмо какъв брой по-зле стана тук в негово неявяване, се появи в седемте дни, в които всичките цели се изплъзнаха през пръстите на „ белите”. Показа се и в последния мач, преди да склони да каже заветното „ да”, последния и за Сантиаго Солари отпред на тима; мач, чието значение се илюстрираше най-добре точно от това, че няма никакво значение.
Оставаше по-малко от час преди първия съдийски сигнал на „ Хосе Сорийя”, когато светлината изчезна още веднъж от Реал Мадрид. Гостите търсеха първата си победа от онази против Леванте 13 дни по-рано, когато още имаха цели за преследване в сезона, но не можеха да видят нищо измежду мрака. Токът спря. Беше мрачно в съблекалнята, мрачно във ВИП-ложата, мрачно на игрището. От трибуните почитателите опитваха да осветят загряващите играчи със своите телефони. Бавничко лампите се върнаха към живот тъкмо когато в съдийската стая се повдигна въпросът за отсрочване на мача. Отлагането, знаем, е един от методите да избягаш от действителността и да забавиш неизбежното.
В последна сметка неизбежното не се отсрочи и в понеделник по здрач Солари си отпътува, а Зидан се върна. Докато това се оформяше обаче, бе елементарно да си представим по какъв начин треньорът или президентът Флорентино Перес се плъзват тихом в мрака с чифт клещи и фазомер в ръце.
„ В сложните моменти виждаш кой е там и кой не е, кой се крие и кой излиза напред”, бе споделил Солари предния ден. Криенето обаче е натурален инстинкт от време на време, когато няма защо друго да се живее, а в сложни моменти нещата единствено още повече се утежняват. Три загуби вкъщи в границите на седем дни убиха възможностите на Мадрид поредно за Купата на краля, шампионската купа и Европейската купа, приключвайки сезона за тима и започвайки всичко останало: разкритията, слуховете, обвиняванията и серията мачове, които играчите по-скоро не биха изиграли. Единствената цел в този момент е всеки самичък за себе си да оцелее. Опасността до сряда вечерта към този момент бе не самата загуба, а идващото след нея опустошаване.
Пристигането на Зидан, и то в този момент, а не след края на сезона, дава отговор на потребността това да бъде избегнато, да се потърси мир, непоклатимост, оптимизъм за бъдещето след нанесени към този момент премного вреди. Първата задача бе да се спре приключването на кръвта.
След края на изгубения мач с Аякс клубният президент Флорентино Перес слезе в съблекалнята. Играчите на тима бяха европейски първенци от цели 1012 следващи дни насам – невиждана в последните 50 години епоха, но в този момент бяха свалени от трона и вместо признателност за извоюваните четири от последните пет Европейски купи получиха обвинявания. Появиха се още веднъж надълбоко заровени вражди, отприщи се гневът и стартира кавга сред Перес и капитана Серхио Рамос, изправил се да отбрани своите съотборници и самия себе си от обвиняванията в извънредно блаженство и липса на професионализъм. Повиши се звук и президентът, чиято невъзмутима фасада е единствено фасада, изрече на всеослушание едно от дълго време стаявано предпочитание, като заплаши да изрита капитана. „ Плати ми и се махам!”, отвърна на изстрела Рамос.
Поражението бе изкарало нескрито доста от проблемите, раздялите, подозренията. Сочеха се пръсти във всяка посока – към играчите, президента, плана. Кризата се придвижи на напълно друга територия, надалеч оттатък терена.
Безбройни анкети запитваха какво би трябвало да направи Мадрид в този момент. Един от отговорите би могъл да бъде „ да резервира хладнокръвие”, единствено че търпението е добродетел, към която малко на брой имат уклон, а и след тежка загуба не е по никакъв начин елементарно да се обърнеш към нея.
Много от почитателите пожелаха това, което всекидневно почитателите изискват: повече нови попълнения, повече топки, стоманен пестник. Вбесеният ръб си извади сходни изводи, откакто съзнаваше, че последното десетилетие не е на „ белия” клуб на домашната сцена и че диктатът на играчите е нанесъл огромни вреди. В последна сметка ръководителите откриха някакъв мир в комплект с ПР триумф: убедиха единствения човек, кадърен да сплоти всички, единомислещо обожаван, заречен да поправи грешките от предишното. А те са доста и той държи всичките козове с по-голяма власт от когато и да било преди.
И въпреки всичко тези, които изглеждаха сигурни за изгонване, може да получат втори късмет. Отдавна отлъченият Иско не посети отборната среща преди мача с Аякс и не пътува с клубния рейс към „ Сантиаго Бернабеу”. Публично упрекнат от своя треньор и дисциплинарно разследван, той не бе включен в състава за Валядолид, макар че имаше шестима контузени. Марсело, който в тренировката в деня преди този момент бе част от конфликт вицекапитан – капитан със Серхио Рамос, получи единствено две минути най-после. Наказаният, както и съзнателно против Аякс, Рамос въпреки всичко пътува с отбора в деня, в който и двата мадридски спортни всекидневника излязоха с явно кампанийни чела: „ Рамос поема юздите”. В понеделник заран той разгласява изявление със самия себе си в обществена мрежа, което изглеждаше като някаква обществена защитна защита в миг, когато пластовете се пренареждат.
В деня преди мача даже Солари изрече на всеослушание съмненията си, че може би към този момент е уволнен, на конференция, на която пристигна с над час забавяне. Всички знаеха, че това ще стане скоро, мнозина даже и че ще стане толкоз скоро, при все това отново си беше изненадващо скоро. Запитан дали играчите заслужават да носят герба, той отвърна: „ болшинството от тях… а на тези, които не заслужават, им го казах”. Солари се елементарни с обсег. Макар че изглеждаше безразсъдно да се прегаря още един треньор в тези последни и незначителни месеци на сезона, търсенето на решение към този момент бе задействано и някои ги сърбяха пръстите да работят мигновено, с цел да предотвратят задълбочаване на рецесията. За Мадрид нищожен мач няма.
Зидан първоначално бе споделил „ не”. Имаше причина той да си тръгне предишното лято, куп проблеми за разрешаване. Перес остана разпънат сред устрема да върне Жозе Моуриньо, по съвпадане попаднал на публицисти на неговата улица, и признанието за носещите това опасности. Някои от борда упорстваха за самообладание заради предстоящото съществуване на по-голям избор от треньори през лятото. Имаше го обаче загнезденото чувство, че не трябва да се чака толкоз дълго в безвремие. Затова продължиха да пробват със Зидан. Невинаги имаха вяра, че той ще се съгласи да се върне, но го стори. И то на мига, а не през лятото.
Тъй че Солари си отпътува. Той си знаеше през цялото време, че няма да се задържи дълго. Беше назначен за „ временен” старши треньор и статутът му бе изменен единствено поради условията на федерацията. Да си „ постоянен” старши треньор не значи да си на поста за непрекъснато, както се потвърди в понеделник. „ Всички единствено минаваме оттук”, бе споделил Солари, който изкара отпред на отбора 119 незапомнящи се и напоследък напряко бедствени дни, изключително тези седем най-после. За малко изглеждаше, че е нацелил курса, но след това пристигна сривът. Три загуби в границите на седмица значеха, че тимът му отива във Валядолид с още 12 мача пред себе си до края на сезона. Мадрид няма да има същински важен мач още съвсем шест месеца.
А това е прекомерно дълго време. Дори и половината от това е прекомерно дълго време. Един-единствен мач бе границата. Имаше единствено едно нещо, за което да се играе в неделя, твърдеше „ Марка” на корицата си: „ Чест”. Отдолу бе добавено в скоби, като че ли прошепване на смут, който не се осмеляваш да изкажеш на глас: („ И задържане в зона Шампионска лига”). Докато рейсът пристигна на „ Сорийя”, Хетафе бе към този момент единствено на 3 точки откъм гърба, Алавес – на 7, Севиля – на 8, Валенсия и Бетис – на 9. Някои съществено се уплашиха за мястото в Топ 4, само че даже и самата възможност да се излезе от тази зона на таблицата бе ужасяваща. Щом това се представяше като въпрос на оцеляване, очевидно проектите към този момент са били задвижени зад кулисите. Онова, което ръководителите не знаеха, бе дали ще могат да ги доведат до сполучлив край.
А в самия мач представянето на гостите първоначално беше тъпо. След забавяне с две минути до оправянето на осветлението Мадрид остана в плен на мрака. Валядолид имаше 20 вкарани гола за целия сезон и един в предните 5 кръга, а против Мадрид можеше да има четири единствено в първия половин час. След откриването на резултата от Ануар Мохамед камерите демонстрираха Перес да си повдига очилата, с цел да си огледа телефона. Няколко места по-нагоре Рамос наблюдаваше и бе следен. Мадрид биваше раздран на части, рецесията се задълбочаваше, всички проблеми се показваха вкупом пред очите на света – портрет, или подигравка, на техния сезон. „ Л.йнян”, както го бе определил Дани Карвахал.
Тогава обаче Валядолид подари гол и след това дузпа на Мадрид, а Карим Бензема и Лука Модрид прибавиха още два за 1:4. „ Белите” завоюваха мач.
„ Беше доста, доста тежко, а играчите бяха изумителни”, сподели Солари, само че даже и тогава не си правеше илюзии за своето бъдеще. Може би даже към този момент е знаел, че си отпътува. Отговор на този въпрос не даде и индивидът, предназначен да приказва – институционалният шеф Емилио Бутрагеньо: „ Тук сме да приказваме за мача.”
Но и той знаеше, че самият мач нямаше никакво значение. И това в действителност бе просто следващата причина Бутрагеньо и сътрудниците му да усещаха, че нещо би трябвало да се направи.
Сид Лоу, „ Гардиън”
Оставаше по-малко от час преди първия съдийски сигнал на „ Хосе Сорийя”, когато светлината изчезна още веднъж от Реал Мадрид. Гостите търсеха първата си победа от онази против Леванте 13 дни по-рано, когато още имаха цели за преследване в сезона, но не можеха да видят нищо измежду мрака. Токът спря. Беше мрачно в съблекалнята, мрачно във ВИП-ложата, мрачно на игрището. От трибуните почитателите опитваха да осветят загряващите играчи със своите телефони. Бавничко лампите се върнаха към живот тъкмо когато в съдийската стая се повдигна въпросът за отсрочване на мача. Отлагането, знаем, е един от методите да избягаш от действителността и да забавиш неизбежното.
В последна сметка неизбежното не се отсрочи и в понеделник по здрач Солари си отпътува, а Зидан се върна. Докато това се оформяше обаче, бе елементарно да си представим по какъв начин треньорът или президентът Флорентино Перес се плъзват тихом в мрака с чифт клещи и фазомер в ръце.
„ В сложните моменти виждаш кой е там и кой не е, кой се крие и кой излиза напред”, бе споделил Солари предния ден. Криенето обаче е натурален инстинкт от време на време, когато няма защо друго да се живее, а в сложни моменти нещата единствено още повече се утежняват. Три загуби вкъщи в границите на седем дни убиха възможностите на Мадрид поредно за Купата на краля, шампионската купа и Европейската купа, приключвайки сезона за тима и започвайки всичко останало: разкритията, слуховете, обвиняванията и серията мачове, които играчите по-скоро не биха изиграли. Единствената цел в този момент е всеки самичък за себе си да оцелее. Опасността до сряда вечерта към този момент бе не самата загуба, а идващото след нея опустошаване.
Пристигането на Зидан, и то в този момент, а не след края на сезона, дава отговор на потребността това да бъде избегнато, да се потърси мир, непоклатимост, оптимизъм за бъдещето след нанесени към този момент премного вреди. Първата задача бе да се спре приключването на кръвта.
След края на изгубения мач с Аякс клубният президент Флорентино Перес слезе в съблекалнята. Играчите на тима бяха европейски първенци от цели 1012 следващи дни насам – невиждана в последните 50 години епоха, но в този момент бяха свалени от трона и вместо признателност за извоюваните четири от последните пет Европейски купи получиха обвинявания. Появиха се още веднъж надълбоко заровени вражди, отприщи се гневът и стартира кавга сред Перес и капитана Серхио Рамос, изправил се да отбрани своите съотборници и самия себе си от обвиняванията в извънредно блаженство и липса на професионализъм. Повиши се звук и президентът, чиято невъзмутима фасада е единствено фасада, изрече на всеослушание едно от дълго време стаявано предпочитание, като заплаши да изрита капитана. „ Плати ми и се махам!”, отвърна на изстрела Рамос.
Поражението бе изкарало нескрито доста от проблемите, раздялите, подозренията. Сочеха се пръсти във всяка посока – към играчите, президента, плана. Кризата се придвижи на напълно друга територия, надалеч оттатък терена.
Безбройни анкети запитваха какво би трябвало да направи Мадрид в този момент. Един от отговорите би могъл да бъде „ да резервира хладнокръвие”, единствено че търпението е добродетел, към която малко на брой имат уклон, а и след тежка загуба не е по никакъв начин елементарно да се обърнеш към нея.
Много от почитателите пожелаха това, което всекидневно почитателите изискват: повече нови попълнения, повече топки, стоманен пестник. Вбесеният ръб си извади сходни изводи, откакто съзнаваше, че последното десетилетие не е на „ белия” клуб на домашната сцена и че диктатът на играчите е нанесъл огромни вреди. В последна сметка ръководителите откриха някакъв мир в комплект с ПР триумф: убедиха единствения човек, кадърен да сплоти всички, единомислещо обожаван, заречен да поправи грешките от предишното. А те са доста и той държи всичките козове с по-голяма власт от когато и да било преди.
И въпреки всичко тези, които изглеждаха сигурни за изгонване, може да получат втори късмет. Отдавна отлъченият Иско не посети отборната среща преди мача с Аякс и не пътува с клубния рейс към „ Сантиаго Бернабеу”. Публично упрекнат от своя треньор и дисциплинарно разследван, той не бе включен в състава за Валядолид, макар че имаше шестима контузени. Марсело, който в тренировката в деня преди този момент бе част от конфликт вицекапитан – капитан със Серхио Рамос, получи единствено две минути най-после. Наказаният, както и съзнателно против Аякс, Рамос въпреки всичко пътува с отбора в деня, в който и двата мадридски спортни всекидневника излязоха с явно кампанийни чела: „ Рамос поема юздите”. В понеделник заран той разгласява изявление със самия себе си в обществена мрежа, което изглеждаше като някаква обществена защитна защита в миг, когато пластовете се пренареждат.
В деня преди мача даже Солари изрече на всеослушание съмненията си, че може би към този момент е уволнен, на конференция, на която пристигна с над час забавяне. Всички знаеха, че това ще стане скоро, мнозина даже и че ще стане толкоз скоро, при все това отново си беше изненадващо скоро. Запитан дали играчите заслужават да носят герба, той отвърна: „ болшинството от тях… а на тези, които не заслужават, им го казах”. Солари се елементарни с обсег. Макар че изглеждаше безразсъдно да се прегаря още един треньор в тези последни и незначителни месеци на сезона, търсенето на решение към този момент бе задействано и някои ги сърбяха пръстите да работят мигновено, с цел да предотвратят задълбочаване на рецесията. За Мадрид нищожен мач няма.
Зидан първоначално бе споделил „ не”. Имаше причина той да си тръгне предишното лято, куп проблеми за разрешаване. Перес остана разпънат сред устрема да върне Жозе Моуриньо, по съвпадане попаднал на публицисти на неговата улица, и признанието за носещите това опасности. Някои от борда упорстваха за самообладание заради предстоящото съществуване на по-голям избор от треньори през лятото. Имаше го обаче загнезденото чувство, че не трябва да се чака толкоз дълго в безвремие. Затова продължиха да пробват със Зидан. Невинаги имаха вяра, че той ще се съгласи да се върне, но го стори. И то на мига, а не през лятото.
Тъй че Солари си отпътува. Той си знаеше през цялото време, че няма да се задържи дълго. Беше назначен за „ временен” старши треньор и статутът му бе изменен единствено поради условията на федерацията. Да си „ постоянен” старши треньор не значи да си на поста за непрекъснато, както се потвърди в понеделник. „ Всички единствено минаваме оттук”, бе споделил Солари, който изкара отпред на отбора 119 незапомнящи се и напоследък напряко бедствени дни, изключително тези седем най-после. За малко изглеждаше, че е нацелил курса, но след това пристигна сривът. Три загуби в границите на седмица значеха, че тимът му отива във Валядолид с още 12 мача пред себе си до края на сезона. Мадрид няма да има същински важен мач още съвсем шест месеца.
А това е прекомерно дълго време. Дори и половината от това е прекомерно дълго време. Един-единствен мач бе границата. Имаше единствено едно нещо, за което да се играе в неделя, твърдеше „ Марка” на корицата си: „ Чест”. Отдолу бе добавено в скоби, като че ли прошепване на смут, който не се осмеляваш да изкажеш на глас: („ И задържане в зона Шампионска лига”). Докато рейсът пристигна на „ Сорийя”, Хетафе бе към този момент единствено на 3 точки откъм гърба, Алавес – на 7, Севиля – на 8, Валенсия и Бетис – на 9. Някои съществено се уплашиха за мястото в Топ 4, само че даже и самата възможност да се излезе от тази зона на таблицата бе ужасяваща. Щом това се представяше като въпрос на оцеляване, очевидно проектите към този момент са били задвижени зад кулисите. Онова, което ръководителите не знаеха, бе дали ще могат да ги доведат до сполучлив край.
А в самия мач представянето на гостите първоначално беше тъпо. След забавяне с две минути до оправянето на осветлението Мадрид остана в плен на мрака. Валядолид имаше 20 вкарани гола за целия сезон и един в предните 5 кръга, а против Мадрид можеше да има четири единствено в първия половин час. След откриването на резултата от Ануар Мохамед камерите демонстрираха Перес да си повдига очилата, с цел да си огледа телефона. Няколко места по-нагоре Рамос наблюдаваше и бе следен. Мадрид биваше раздран на части, рецесията се задълбочаваше, всички проблеми се показваха вкупом пред очите на света – портрет, или подигравка, на техния сезон. „ Л.йнян”, както го бе определил Дани Карвахал.
Тогава обаче Валядолид подари гол и след това дузпа на Мадрид, а Карим Бензема и Лука Модрид прибавиха още два за 1:4. „ Белите” завоюваха мач.
„ Беше доста, доста тежко, а играчите бяха изумителни”, сподели Солари, само че даже и тогава не си правеше илюзии за своето бъдеще. Може би даже към този момент е знаел, че си отпътува. Отговор на този въпрос не даде и индивидът, предназначен да приказва – институционалният шеф Емилио Бутрагеньо: „ Тук сме да приказваме за мача.”
Но и той знаеше, че самият мач нямаше никакво значение. И това в действителност бе просто следващата причина Бутрагеньо и сътрудниците му да усещаха, че нещо би трябвало да се направи.
Сид Лоу, „ Гардиън”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ