Въпреки рисковете, стотици жени се връщат във военновременна Украйна, за да раждат
Тамара Зайва, 35-годишен ветеринарен доктор, избяга от Украйна, когато Русия стартира своята пълномащабна инвазия през февруари 2022 година
Тя пътува с петгодишния си наследник и се открива в Полша, където брачният партньор й работи.
Но 18 месеца по-късно и 22 седмици бременна, Зайва се върна в Одеса макар рисковете, с цел да може да роди в родината си.
„ Защото новият й живот зависеше от това “, сподели Зайва, прегръщайки новороденото си момиченце, което се раздвижи за миг, преди още веднъж да задреме на рамото й.
Поради неразбирателство, породено от езикови бариери, тя мислеше, че щерка й има синдром на Даун и се притесняваше, че няма да може да си разреши скъпо проучване.
„ Наистина желаех да се прибера вкъщи, с цел да видя моя доктор “, сподели тя.
Бебето й се роди преди пет месеца в болница в югозападната част на Украйна с тегло 3,3 кг на 40 седмици.
Зайва сподели, че е решила да се върне в раздраната от война страна от полския пристанищен град Гдиня, тъй като не е имала помощ в навигирането в здравна система, която й се коства непозната.
Синът й неотдавна стартира учебно заведение в Украйна. Въпреки това Зайва държи паспортите на децата на разположение, ако би трябвало да избягат още веднъж.
Анна, 30, учителка от Киев, също се върна от Полша, с цел да роди.
Тя беше избягала от войната в първите дни на бременността си, „ тъй като разбрах, че не е безвредно в Украйна “.
Но тя откри, че времето за очакване на пациентите в Полша е дълго и сподели, че равнището на грижи е незадоволително.
„ Беше доста мъчно “, сподели тя.
Тя би трябвало да се роди през януари.
„ Ако обстановката (за безопасността) се промени, ще помисля да отпътува в чужбина с новороденото. “
Двете дами са измежду стотиците, които са се завърнали във военновременна Украйна, до момента в който са бременни, цитирайки дефекти в грижите за майчинство в приемащите страни, съгласно локални неправителствени организации и проучване на Центъра за репродуктивни права (CRR) със седалище в Ню Йорк.
„ Поради бариерите, с които се сблъскват дамите в тези страни, за тях постоянно е по-лесно да се върнат в Украйна “, сподели Лия Хоктър, европейски водач на CRR, пред Al Jazeera.
Някои аргументи са характерни за бежанците, като езикови бариери и липса на информация, до момента в който други са структурни, в това число липса на запаси или средства.
„ Много от интервюираните показаха, че стандартът на грижи е доста по-нисък (отколкото в Украйна) “, сподели Хектор.
Във всичките четири страни, изследвани от CRR – Унгария, Румъния, Словакия и Полша – неправителствените организации се ускориха да оказват помощ на дамите.
„ Наистина е елементарно да се изгубиш в тази система, от бежанците се чака да знаят пътя си без ориентировка “, сподели Анна Ивани от Ема, женско съдружие в Унгария.
Доброволците на Ема съпровождат дами до техните срещи, от време на време с цел да защитят украинците от „ враждебността “ на институциите.
Въпреки че опазването на здравето за бежанците е държавно финансирано, някои лекари изискват възнаграждение или отхвърлят да лекуват украинци, сподели Кармен Раду, покровител в Румънската самостоятелна асоциация на акушерките.
Тя пресметна, че стотици украински дами са напуснали Румъния, с цел да се завърнат след началото на войната в Русия.
Според Малгожата Колачек, вицепрезидент на Foundation Towards Dialogue, полска неправителствена организация, работеща с роми бежанци от Украйна, стотици бременни дами също са напуснали Полша.
В цяла Европа членовете на ромските общности са грубо преследвани. Когато войната в Русия стартира, ромски бежанци от Украйна описаха епизоди на дискриминация по време на рисковите си пътувания към сигурността.
„ Не мисля, че Полша желае да ги насърчи да останат тук, почтено казано “, сподели Колачек.
„ В съпоставяне с някои (от тези) страни ние имаме добре развита система от гинеколози и фамилни лекари “, сподели Галина Майструк, гинеколог, който оглавява Здравето на дамите и фамилното обмисляне (WHFP), украинският сътрудник на Международна фондация за планувано родителство.
„ Дори по време на войната тази система не се срина “, сподели тя.
Базираната в Киев организация е предоставила здравно съоръжение на родилни клиники в цялата страна, в това число три лечебни заведения в Мариупол, град, в този момент окупиран от Русия.
През март 2022 година Русия бомбардира родилно поделение в Мариупол, убивайки минимум трима души.
Лекарите в киевския родилен дом №1 са заети с подготовката за зимата.
Миналата година лекари и медицински сестри живяха в болничното заведение в продължение на 40 дни, топейки сняг за вода по време на прекъсване на тока, сподели Александра Лисенко, заместник-директор на болничното заведение.
„ Все отново всичко беше чисто “, сподели тя.
Сега болничното заведение разполага със личен воден запас, два електрогенератора и изцяло оборудвано бомбоубежище.
Но няма лек за безпокойството.
Лисенко, облечена в лабораторна престилка, украсена със сини и розови птици, се пошегува, че лекува безсънието си с глътка бира всяка вечер.
„ Украинците са в огромен психически потрес “, сподели Майструк от WHFP. „ И лекарите споделят, че има доста затруднения. “
Според няколко изследвания спонтанните аборти и затрудненията при бременност нарастват по време на спор.
„ Видяхме нарастване на броя на преждевременните раждания и усложнените бременности “, сподели Людмила Иванова, гинеколог в Централна Украйна.
Около 40 % от нейните пациенти са напуснали при започване на войната, само че доста към момента се съветват с нея по телефона. Веднъж тя взе участие в раждане в холандска болница посредством Zoom.
Според нея всички дами имат гинекологични проблеми заради напрежението от войната.
