Там само за девет дни смъртта си са намерили 9000

" Там единствено за девет дни гибелта си са намерили 9000 души. Насилието е било всекидневие. Разстрелвали са всеки, който се опита да избяга. " - Германски историк споделя за трагичната история на концлагера Озаричи.

Дъждовни води: Кога, къде и с каква цел е бил издигнат концлагерът Озаричи?

Кристоф Рас : Преди всичко, не става дума за един концентрационен лагер. Това е бил цялостен комплекс от концлагери, основани през март 1944 година в покрайнините на село Озаричи. По това време самото село е било освободено от Червената войска, само че в горите на запад от него по фронтовата линия елементи от Вермахта са построили общо три концентрационни лагера. В тях събират мирното население от цялата територия, окупирана от 9-а немска войска. В интервенцията вземат участие 14 дивизии на Вермахта. Те вкарват в концлагерите на първо място възрастните и заболели хора, дамите с три и повече деца на възраст до 10 години. С други думи, всичките нетрудоспособни поданици, непригодни за насилствен труд.

Първоначално Вермахтът възнамерява да депортира към 20 000 души, само че след това вкарва в лагерите съвсем 50 000 мирни поданици, включително и хиляди малолетни деца. Може да се каже, че пандизчиите служат за прикритие на германската войска, защото първоначално лагерът се намира директно зад немските позиции. После войските на Вермахта отстъпват и хората се оказват на бойното поле. Германците възнамеряват да ги употребяват като живи щитове за отстъплението на немската войска. Разчитат на това, че Червената войска ще превземе лагера, ще се заеме със спасението на оживелите и няма да може да преследва бързо войските на Вермахта. Предисторията на този лагер започва  няколко месеца преди началото на отстъплението на Вермахта от беларуска територия. Първоначално немската войска заставя трудоспособното население за прави насилствен труд, включително и да копае отбранителни окопи. Вермахтът взема решение да депортира в лагера всички нетрудоспособни, да се освободи от тяхното задължение и да ги остави в ръцете на Червената войска. С други думи, лагерът Озаричи става заключителен акт на великански депортационен развой, проведен и сбъднат от 9-а немска войска.

Как е било допустимо единствено за няколко дни в лагера да бъдат депортирани съвсем 50 000 души?

Кристоф Ра с: В депортацията вземат участие 14 дивизии. Всяка една от тях е имала задачата да доставя толкова и толкоз хиляди души от регионите, където се били дислоцирани. Някои хора са били докарани в лагера пеша, други са извозвани с камиони, само че повечето хора са били натоварени на влакове, които стигали до гара Рудобелка през Борбуйск. Оттам хората били заставени да вървят две денонощия пешком до Озаричи. Участието на толкоз доста дивизии в тази акция изяснява и огромния брой жертви.

Колко време просъществува Озаричи? Кога и от кого са били освободени пандизчиите?

Кристоф Рас : Комплексът лагери Озаричи просъществува малко повече от една седмица. На 10 март там са депортирани пандизчиите, а някъде сред 17 и 18 март Вермахтът стартира оттегляне от тези територии. Червената войска продължава да настава. На 19 март руските войски навлизат на тероторията на лагерите. Така че цялата история - от депортацията на хората до тяхното освобождение - трае девет дни.

В книгата си " Човешкият материал " пишете, че за девет дни в Озаричи са починали към 9000 души. Беларуски източници приказват за 20 000 жертви. На какво се основават изчисленията Ви и от кое място идва тази огромна разлика в цифрите?

Кристоф Рас : Въпросът е в това, по кое време и по какъв начин са починали тези хора и кои могат да се считат за починали в концлагера. Страданията и мъките на хората стартират доста преди депортацията. В хода на депортацията частите на Вермахта вършат доклади, от които излиза наяве, че хората са умирали във влаковете, някои са били разстрелвани по пътя към лагера. Насилието е било всекидневие. Стотици хора са починали по време на превозването. В самия лагер хората са умирали от хипотермия, глад  и заболявания. Германците се стреляли по всеки, който се пробва да избяга. Затворниците са били измъчени и изтощени. Сред тях е имало и заболели от коремен тиф. В лагера е избухнала зараза. Затова и въпросът е по какъв начин да се пресметна броят на починалите в Озаричи? Трябва ли да считаме за жертви тези, които са били разстреляни по пътя? Или жертви са единствено тези, които са починали в лагера? Можем ли да причислим към жертвите и тези, които са умряли в резултат на тиф две седмици след освобождението на лагера? Затова и съгласно немските източници жертвите са били доста по-малко от 9000. Защото към тях са причислени единствено хората, които са починали в лагера. Говорейки за 9000 жертви, аз се позовавам на руски данни от следвоенния интервал. В книгата показвам и съответния източник. Не мога да кажа откъде идва цифрата 20 000. Не можем да определим точния брой на жертвите. Важното е да помним, че тази интервенция по депортацията е едно от най-големите закононарушения на Вермахта на територията на Беларус.

Кристоф Рас

Защо и в Беларус, и в Германия се приказва толкоз малко за концлагера Озаричи?

Кристоф Рас : В Германия се приказва от ден на ден за лагера Озаричи. Например в доста градове, където са били разквартирувани дивизии на Вермахта, взели участие в депортацията на хората от Озаричи, съществуват начинания, които припомнят за тези трагични събития. В град Люнебург се реализират редици планове, свързани с лагера Озаричи и закононарушенията на Вермахта в Беларус. Ние, учените също си вършим работата и публикуваме проучвания. Така че историята на  Озаричи придобива все по-голяма популярност в Германия. През 1990-те години и в Русия, и в Беларус се заприказва намерено за Озаричи. В Озаричи беше повдигнат монумент на жертвите от концлагера. Така че и в Беларус от ден на ден хора научават за тези трагични събития. От друга страна би трябвало да призная, че имаме още доста работа. За да могат резултатите от нашите проучвания да станат притежание на необятната общност. В момента научно-изследователският център за военна история в Потсдам работи върху книга за немските военни закононарушения и първата ѝ глава ще бъде отдадена точно на нещастието в концлагера Озаричи.