Втора по големина в България и първа по брой читатели - зад стените на Университетската библиотека в София
Там живеят 2 670 000 книги. Тя е втората величина библиотека в България и първата по брой читатели. Тази година чества 135-ия си рожден ден. Това е Университетската библиотека на Софийския университет " Св. Климент Охридски ". За да е в крайник с днешния ден, библиотеката развива огромен план за рационализация и цифровизация на голямото си писмено благосъстояние, дружно с Центъра за висши достижения “Наследство БГ ”.
През историята, сегашното и бъдещето ѝ ни превежда една жена, професор, която е посветила повече от 45 години от професионалния си живот на Университетската библиотека.
Предлагам ѝ да я снимаме в старинното алено кресло в читалнята, употребявано през годините от разнообразни държавни фигури за обръщения към нацията. „ А не, избирам до книгите да застана. ”, отвръща тя. Наистина, повече ѝ отива да стои там, в деяние, сред страниците като че ли е в свои води.
Тя е проф. Анна Ангелова. Започва работа като библиотекар в библиотеката на Софийския университет незабавно след дипломирането си и минава поредно през постовете, до момента в който не става неин шеф преди близо 14 години. Преди 45 години попада инцидентно в емблематичната постройка с лъвовете в задния двор на университета и по този начин и не пожелава да я напусне.
Магия, изяснява проф. Ангелова.
За дългогодишната си работа като шеф (а и преди този момент като завеждащ отдел и направление) проф. Ангелова има знаков принос към проучването и описването на каталога от редки и скъпи заглавия в библиотеката. Нейни са и заслугите за фрапантни промени във филиалните библиотеки, които вкарва взаимно с деканските управления. Като съществена своя задача приема опазването на книжния фонд, осъвременяването въз основата и дигитализацията на библиотечното завещание. Изключително сложна задача, в която са нужни правилни съидейници.
След фотосите проф. Ангелова ни предлага разходка сред лавиците на шестетажния списък, чийто скрити пространства и пътеки тя ни демонстрира с внимание и трогване пред библиотечното дело, на което е посветила целия си професионален живот. А научените уроци и любопитните секрети вървят едни след други.
Проф. Ангелова, от 46 години сте в Университетската библиотека. Разкажете за началото.
Всъщност, в случай че прибавим и студентските пет години, стават повече от 50. Почти две трети от живота ми са минали тук. Моята история е малко нетипична, тъй като в никакъв случай не съм си представяла, че ще бъда библиотекар. Когато аплайвах, бях призната в Софийския университет и в Библиотечния институт, който тогава се намираше в Националната библиотека. И помня по какъв начин, отивайки към университета да се запиша, минах през библиотеката, с цел да се отпиша от мястото там. Как по този начин от висотата на моите 18 години, ще ставам библиотекар? (смее се)
Само че, завършвайки университета, ние бяхме вторият випуск, освободен от наложително държавно систематизиране. Съвсем инцидентно попаднах тук, освен това краткотрайно, и постоянно съм го казвала... някак си библиотеката ме омагьоса и в никакъв случай не пожелах да я напусна.
Искала сте да бъдете археолог, нали?
През историята, сегашното и бъдещето ѝ ни превежда една жена, професор, която е посветила повече от 45 години от професионалния си живот на Университетската библиотека.
Предлагам ѝ да я снимаме в старинното алено кресло в читалнята, употребявано през годините от разнообразни държавни фигури за обръщения към нацията. „ А не, избирам до книгите да застана. ”, отвръща тя. Наистина, повече ѝ отива да стои там, в деяние, сред страниците като че ли е в свои води.
Тя е проф. Анна Ангелова. Започва работа като библиотекар в библиотеката на Софийския университет незабавно след дипломирането си и минава поредно през постовете, до момента в който не става неин шеф преди близо 14 години. Преди 45 години попада инцидентно в емблематичната постройка с лъвовете в задния двор на университета и по този начин и не пожелава да я напусне.
Магия, изяснява проф. Ангелова.
За дългогодишната си работа като шеф (а и преди този момент като завеждащ отдел и направление) проф. Ангелова има знаков принос към проучването и описването на каталога от редки и скъпи заглавия в библиотеката. Нейни са и заслугите за фрапантни промени във филиалните библиотеки, които вкарва взаимно с деканските управления. Като съществена своя задача приема опазването на книжния фонд, осъвременяването въз основата и дигитализацията на библиотечното завещание. Изключително сложна задача, в която са нужни правилни съидейници.
След фотосите проф. Ангелова ни предлага разходка сред лавиците на шестетажния списък, чийто скрити пространства и пътеки тя ни демонстрира с внимание и трогване пред библиотечното дело, на което е посветила целия си професионален живот. А научените уроци и любопитните секрети вървят едни след други.
Проф. Ангелова, от 46 години сте в Университетската библиотека. Разкажете за началото.
Всъщност, в случай че прибавим и студентските пет години, стават повече от 50. Почти две трети от живота ми са минали тук. Моята история е малко нетипична, тъй като в никакъв случай не съм си представяла, че ще бъда библиотекар. Когато аплайвах, бях призната в Софийския университет и в Библиотечния институт, който тогава се намираше в Националната библиотека. И помня по какъв начин, отивайки към университета да се запиша, минах през библиотеката, с цел да се отпиша от мястото там. Как по този начин от висотата на моите 18 години, ще ставам библиотекар? (смее се)
Само че, завършвайки университета, ние бяхме вторият випуск, освободен от наложително държавно систематизиране. Съвсем инцидентно попаднах тук, освен това краткотрайно, и постоянно съм го казвала... някак си библиотеката ме омагьоса и в никакъв случай не пожелах да я напусна.
Искала сте да бъдете археолог, нали?
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ