Емил Затопек – машина в шпайковете, но и таралеж в гащите
Тълпите на новото летище в Хелзинки са многочислени. На 10 юли 1952 година – девет дни преди откриването на XV Олимпийски игри – към 10 000 души приветстват най-известния международен състезател във Финландия. Но има един проблем: когато чехословашкият екип слиза от самолета, капитан Емил Затопек не е измежду тях.
Затопек, 29-годишен офицер от армията, е бегач с невероятни качества и интернационална популярност. Той се появява на международната сцена на Олимпийските игри в Лондон четири години по-рано, когато прави съкрушителна победа на 10 000 метра и губи трагично със сантиметри на 5000 метра – от този момент той се трансформира във фигура с непреодолимо омагьосване. Никога не е побеждаван на повече от 10 000 метра и е съвсем несломим над 5000.
Прякорът му – Чешкият локомотив – отразява на пръв взор нечовешкото му равнодушие към болката. Строгостта на неговите тренировки е легендарна; по думите на специалист, той „ напълно събори всички предходни показа за границите на човешката устойчивост “. Хелзинки е късмет да реализира двойно злато – на 5000 метра и 10 000 метра – и да се утвърди без подозрение като най-великия бегач на своето потомство.
И въпреки всичко, той не се появява…
На публицистите е казано, че Затопек има тонзилит. Всъщност обаче той е в Прага, където се надцаква много рисковано с комунистическите управляващи, коeто елементарно може да докара до изпращането му в трудов лагер. Негов съотборник, Станислав Юнгвирт, отпадa в последния миг по политически аргументи, когато татко му е заловен да популяризира подривна литература. Затопек се възмущава – в случай че неговият другар не лети до Хелзинки, той афишира, че също няма да отиде.
Така самолетът лети без двамата спортисти. В последна сметка Затопек е съпроводен до Министерството на защитата, където за негова изненада не е задържан, а са му показани пътните му бумаги, както и неговият другар Юнгвирт. Двамата летят за Хелзинки – и до края на месеца Затопек реализира спортно величие.
Няма друга подобаваща дума за достижението му. То не е просто невиждан обир на златни медали във всичките три състезания по тичане на отдалеченост (той взе участие и в маратона, който в никакъв случай преди не е бягал). То е и чарът, с който ги печели. Игрите в Хелзинки са най-политизирани в олимпийската история, като Съветският съюз упорства за настрана село за спортисти от нациите от комунистическия блок. Затопек счита, че сходни разделения са нелепост. Той е извънредно вежлив към западняците, обменя дарове, споделя секрети за тренировките си, майтапи се с публицисти на личните им езици. Както отбелязва един австралийски треньор, поради тази добронамереност „ изглеждаше неуместно, че от нас в миналото се е очаквало да се ненавиждаме “.
За комунистическия режим в Чехословакия известността на Затопек е по-трудна за приемане. Да, той слага нацията им на картата – само че на каква цена? „ Другарят Затопек работи добре “, споделя политическият офицер на заседание на тима след второто злато от Хелзинки. „ Ако може да усъвършенства държанието си, би могъл да бъде добър образец за нашата юноша. “ След като в Прага идват новините за третото му злато, предлагането за „ примерното наказване на капитан Затопек “ е скъсано от началника на кабинета в Министерството на защитата.
Това не е първият му конфликт с партията. Комунист по разбиране, с пожизнен табиет да споделя каквото има си с другите, Емил е индивидуалист по манталитет. През 1948 година на Олимпийските игри в Лондон му е подредено да пропусне церемонията по откриването, само че той се опълчва на тази команда. Той също по този начин бяга от служителите от тайните служби, които са там да го наблюдават, с цел да направи нелегално посещаване на учебното заведение за девойки, където са отседнали чехословашките състезателки, в това число бъдещата му брачна половинка, Дана Ингрова, състезателка по мятане на копие. (Той желае да покаже на Дана най-новия си орден и от неспокойствие те го изпускат в басейна.) След игрите обаче му е отказано позволение да се ожени за Дана, тъй като фамилията й беше обвързвано със социалдемокрацията. Той обаче заплашва да напусне армията и възбраната е анулирана.
По-тревожен е навикът му да мисли самичък по идеологическите въпроси. Военното му досие е пълно със бележки за неговите „ особени “ или „ неправилни “ възгледи. Веднъж той напряко отхвърля да заяви за сътрудник офицер, който е обвинен в идеологическа неплатежоспособност. В ожесточената атмосфера на ранните години на чехословашкия комунизъм – когато неинформирането на управляващите за какъвто и да е тип политическо закононарушение се санкционира с до 10 години отнемане от независимост – такова действие е равно на самоубийство. Други известни спортисти, в това число някогашният треньор на Затопек, Ян Халуза, към този момент са изпращани в концентрационни лагери за политически закононарушения – по този начин по-късно множеството от националния тим по хокей на лед са задържани всеобщо по съмнение в непочтеност, до момента в който се готвят да летят до Лондон през 1950 година, с цел да защитят международната си купа.
Затопек оцелява, като избира борбите си. Той не пречи името му да бъде употребявано като част от гневната пропагандна акция, съпътстваща демонстрационния развой и изтезанието на социалдемократическия политик Милада Хоракова през 1950 година Нито отхвърля да рапортува на чешката работа за държавна сигурност при задграничните му визити, както се изисква от всеки състезател. И въпреки всичко той прекрачваше границите. Талантлив самообразован езиковед, той знае, че „ зорките очи “ на тяхната ДС не споделят неговите познания. Съотборниците му удостоверяват, че той постоянно превежда неправилно диалозите, които би трябвало да рапортува, прикривайки топлината на другарството си със западните противници.
След Хелзинки Затопек е съвсем недостижим, стига да направи две неща: би трябвало да продължи да печели – в случай че загуби, сподели самичък той, се опасява, че ще бъде изпратен в затвора; и би трябвало да разреши на режима да употребява имиджа му.
Докато милиони чехословашки жители към момента са в неразбиране за комунизма, историята за Затопек предлага скъпа опция за повишение на националния морал. Дана също печели злато в Хелзинки в същия ден, когато Емил печели втория си орден, което значи, че Чехословакия (т.е. родината на Затопек) печели повече златни медали по лека атлетика на игрите, в сравнение с която и да е друга страна, с изключение на Съединени щати. Кой режим би могъл да устои да не се възползва от подобен триумф?
Затопек освен слага Чехословакия на картата, само че е и воин от класа. Роден в беднотия, той реализира триумф посредством простите, само че постоянно ефикасни способи на необикновено упоритата работа. Трудно би било да се измисли по-подобряващо обръщение, което да бъде отправено към чехословашкия народ и Затопек е свикан да го популяризира. Нито едно обществено събитие – от парадите на Първи май до всеобщите гимнастически надпревари, известни като Спартакиади – не се смяташе за цялостно без него.
