Титуляр пред Буфон, до наркотиците и пицарството
Талантът и качеството не всеки път са задоволителна формула за триумф във футбола, а историята на Анджело Пагото е една от доста, които карат хората да се запитват „ по какъв начин е пропуснал опциите си?”.
Бившият вратар е считан за най-голямата италианска вяра през 90-те години, само че няколко неверни решения му попречиха да продължи кариерата си, която предвещаваше да бъде брилянтна. В изявление за Gazzetta dello Sport Анджело Пагото по какъв начин е мина от парадайса до пъкъла за малко повече от три години… с доста пари и опиати измежду приятелите си.
През 1996-а година Пагото е европейски първенец до 21 години за Италия и е титуляр на вратата на „ адзурините” пред… Джанлуиджи Буфон. „ Бях млад и имах доста пари в джоба си, само че нямах устойчиво семейство, което да ме направлява. Имаше и девойки, които желаех, а по това време Буфон не беше това, което стана. Той беше няколко години по-млад от мен и аз бях титуляр. Истината е, че двамата бяхме предопределени и бяхме най-силните вратари в тези години в нашата страна” изяснява Пагото, който в края на европейското минава от Сампдория в Милан, а преди този момент е отказал предложение от Ювентус.
„ Не знам дали съм сбъркал или не. Връщайки се обратно, може би е трябвало да отида в Торино. Аз и сътрудникът ми имахме няколко благоприятни условия. Алтернативата беше Сампдория, тъй като Валтер Дзенга беше в края на кариерата си, а аз щях да имам повече време за игра. Ювентус трябваше да направи повече, с цел да ме вземе, а сърцето ми още плаче за напускането на Сампдория. Атмосферата беше приятна. В Милано всичко беше сиво, ла*няно. Студен град и още по-студен клуб”, спомня си той.
източник: Gulliver/GettyImages
Най-лошата му преживелица датира от 1999-а година, което е в Перуджа и е отхвърлен за две години от футболната игра в обвиняване за приложимост на кокаин след антидопингов тест. „ По това време към момента можеше да се избегне допинг тест. Ако бях неприятен човек, щях да го сторя, защото можех. Бях спокоен обаче, тъй като преди седмица за мача с Парма бях негативен, а имаше една седмица до мача с Падова. Между тях бях позитивен, което ми се стори необичайно. По това време прокурорът ми сподели, че в случай че призная виновността си, наказването ми ще бъде шест месеца, само че в никакъв случай не съм желал да го правя”, добави Пагото.
И тъкмо тогава всичко стартира да потъва. „ Всичко изчезна. Съотборниците ми, играчите – те към този момент не ми бяха другари. Прекарах две години с майка си в хотела, който отворихме. Тя ми вярваше. Имаше дни, когато не можех да стана от леглото поради запои в нощни заведения. Бях почнал див живот, само че един ден разбрах, че обстановката излиза отвън надзор. Погледнах се в огледалото и започнах да се церя. Не се срамя да кажа, че получих помощ. Нямах опция да се боря с депресията”, споделя някогашният вратар, който се завърна да играе след това, само че надалеч от огромните тимове на Ботуша.
През 2007-а Пагото още веднъж попада в допинг мрежата, когато играе за Кротоне. „ Това бе краят на кариерата ми, защото към този момент бях на 34 години и бях изпъден за 8 години. Заминах за Германия и бях пицар, готвач, всичко. Някои италианци ме разпознаваха, само че с тези работни дрхеи беше трудно”, напомни си той.
Сега на 47 години Анджело се завърна в Италия и е треньор на вратарите на третодивизионния Авелино.
Бившият вратар е считан за най-голямата италианска вяра през 90-те години, само че няколко неверни решения му попречиха да продължи кариерата си, която предвещаваше да бъде брилянтна. В изявление за Gazzetta dello Sport Анджело Пагото по какъв начин е мина от парадайса до пъкъла за малко повече от три години… с доста пари и опиати измежду приятелите си.
През 1996-а година Пагото е европейски първенец до 21 години за Италия и е титуляр на вратата на „ адзурините” пред… Джанлуиджи Буфон. „ Бях млад и имах доста пари в джоба си, само че нямах устойчиво семейство, което да ме направлява. Имаше и девойки, които желаех, а по това време Буфон не беше това, което стана. Той беше няколко години по-млад от мен и аз бях титуляр. Истината е, че двамата бяхме предопределени и бяхме най-силните вратари в тези години в нашата страна” изяснява Пагото, който в края на европейското минава от Сампдория в Милан, а преди този момент е отказал предложение от Ювентус.
„ Не знам дали съм сбъркал или не. Връщайки се обратно, може би е трябвало да отида в Торино. Аз и сътрудникът ми имахме няколко благоприятни условия. Алтернативата беше Сампдория, тъй като Валтер Дзенга беше в края на кариерата си, а аз щях да имам повече време за игра. Ювентус трябваше да направи повече, с цел да ме вземе, а сърцето ми още плаче за напускането на Сампдория. Атмосферата беше приятна. В Милано всичко беше сиво, ла*няно. Студен град и още по-студен клуб”, спомня си той.
източник: Gulliver/GettyImages
Най-лошата му преживелица датира от 1999-а година, което е в Перуджа и е отхвърлен за две години от футболната игра в обвиняване за приложимост на кокаин след антидопингов тест. „ По това време към момента можеше да се избегне допинг тест. Ако бях неприятен човек, щях да го сторя, защото можех. Бях спокоен обаче, тъй като преди седмица за мача с Парма бях негативен, а имаше една седмица до мача с Падова. Между тях бях позитивен, което ми се стори необичайно. По това време прокурорът ми сподели, че в случай че призная виновността си, наказването ми ще бъде шест месеца, само че в никакъв случай не съм желал да го правя”, добави Пагото.
И тъкмо тогава всичко стартира да потъва. „ Всичко изчезна. Съотборниците ми, играчите – те към този момент не ми бяха другари. Прекарах две години с майка си в хотела, който отворихме. Тя ми вярваше. Имаше дни, когато не можех да стана от леглото поради запои в нощни заведения. Бях почнал див живот, само че един ден разбрах, че обстановката излиза отвън надзор. Погледнах се в огледалото и започнах да се церя. Не се срамя да кажа, че получих помощ. Нямах опция да се боря с депресията”, споделя някогашният вратар, който се завърна да играе след това, само че надалеч от огромните тимове на Ботуша.
През 2007-а Пагото още веднъж попада в допинг мрежата, когато играе за Кротоне. „ Това бе краят на кариерата ми, защото към този момент бях на 34 години и бях изпъден за 8 години. Заминах за Германия и бях пицар, готвач, всичко. Някои италианци ме разпознаваха, само че с тези работни дрхеи беше трудно”, напомни си той.
Сега на 47 години Анджело се завърна в Италия и е треньор на вратарите на третодивизионния Авелино.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ