Ниската лихва най-често значи висока годишна такса
Тъкмо свикнахме да упрекваме банките, че като не могат да печелят от лихви (поради по ниските-лихви и свитото кредитиране), ни товарят с такси и не щеш ли трендът - особено при кредитните карти, сякаш се обърна.
Част от банките
отстраниха годишните и месечните си такси
за поддръжка на пластиките.
Fibank занули даже и таксата при покупки, а Банка ДСК наскоро тържествено разгласи: "Има заплащане, само че няма такси ". Други банки обаче побързаха да вкарат изобретението „ заплащане на такса за извлечение по сметка от банкомат “ - 1 лев. Ако пет пъти провериш през днешния ден дали си получил заплатата си по сметка - плащаш 5 лв..
Така по натурален път множеството кредитни карти към този момент могат да бъдат "осчетоводени ", с доста условности, в две групи - такива за „ ползватели” и други - за „ държатели”. Защо?
Защото всеки клиент, съгласно личното си държание, може да реши каква пластика да избере. „ Ползвателите “ избират да изберат артикул, който е с невисок лихвен %, само че по-висока годишна и/или месечна такса, а „ държателите” - с по-висок % и по-ниски такси. Това оферират и офертите на банките.
Внимателният обзор даже демонстрира, че в по-голямата си част те към този момент са „ специализирали” в предлагането на едната или другата скица. Така че за потребителят към този момент остава опцията освен да избират артикул, само че и банка - съгласно неговите желания.
Едното за сметка на другото - доходи от лихви или от такси. Пред този избор са изправени банките, а и ние като техни клиенти.
Ако се гледа
единствено годишната такса за обслужване на картата ,
на очи се набиват суми от над 60 до 100 лв.. И тук не става дума за таксите, плащани по някои златни и платинени карти, които са надалеч по-високи. По картата си VISA GOLD да вземем за пример Централна кооперативна банка „ иска” 90 лв. на година.
Някой банки пък са заложили на нулеви месечни и годишни такси. Такава е да вземем за пример картата BILLA на Райфайзенбанк България, която предлага нулеви месечна и годишна такса. Ако погледнем в елементи офертите на двете банки, ще забележим, че високата такса за обслужване на ЦКБ е обезщетена от един от най-ниските лихвени проценти при използването й - 12 на 100. Докато втората банка от образеца прибира 14.90% при всяка транзакция, които се олихвяват в края на отчетния интервал. Така че всеки консуматор би трябвало самичък да избере какъв вид карта да употребява.
Възможно ли е да си въздържан клиент, „ държател”
на кредитна карта? „ Да “! Още повече, че картата VISA GOLD на ЦКБ е със мощно представителни функционалности. Има хора, които търсят това - с сходна карта могат да си купят няколко пъти годишно самолетни билети до далечни дестинации, да подсигуряват равнището си пред безценен хотел, да употребяват застрахователните клаузи, които предлага картата – „ Помощ при пътуване”, „ Загуба на багаж”, „ Отмяна на пътуване” и други. Този вид консуматори не пазарят всеки ден с картата си самун и мляко. Пластиките за тях постоянно са въпрос на авторитет, а не на алтернатива за заплащане при всяка покупка.
При „ ползвателите” е ясно - те вземат карта, която да е непрекъснато на разположение - било то заради неритмични приходи, боязън от пипане на пандемични банкноти и монети или просто поради удобството и към този момент построения табиет. Както и заради обстоятелството, че множеството карти са с най-малко 45 дни безлихвен интервал - най-често 60, който предлага оптимално улеснение и успокоение.
С нулева годишна такса са да вземем за пример Токуда Mastercard, карти на Fibank, на БАКБ, на УниКредит Булбанк и най-новия сходен артикул на Банка ДСК - MAXI GO с съобразителното лого: „ Има мечка, само че няма годишна такса!”
Шестдесет лв. на година ще ви коства VISA GOLD на ОББ, 90 лв. - ЦКБ Mastercard Favorit, както и GOlD, а единствено 40 лв. желае Тексимбанк за една от златните си карти.
Разделението на двата вида карти, за които пишем до момента, обаче не изчерпва капацитета на осведомения избор. Кредитната карта в последна сметка е артикул с доста характерности.
Няма по какъв начин да се съпоставя една карта с предел до 1000 лв. и една – със 100 000 лв. .
Те са предопределени първо за клиенти с разнообразни финансови благоприятни условия, а и потребности. Тъй като кредитната карта в действителност е един провиснал заем с избран предел, то първата карта е всеобщо налична, а втората е единствено за определени. Затова има и карти, които оферират олихвяване от близо 20 на 100 от изхарчените средства. Такива са картите на УниКредит Булбанк Mastercard- Standard, Platinum и Gold, при които лихвата е 19.20 %.
На другия полюс е ЦКБ с картата VISA Classic с поръчителство депозит – при непретенциозен % 15. В цитирания образец обаче обърнете внимание на депозита като поръчителство, което при всички типове заеми от подобен вид смъква уверено лихвата.
Движейки погледа си
из лабиринта на банковите предложения
за кредитни карти, човек неизбежно открива, че съпоставяне мъчно може да се направи. Няма по какъв начин да се вкарат в матрица всички вероятни условия, разбирай ограничавания към претендента, както и всички вероятни екстри, която новата банковата облага ще му донесе. На мода да вземем за пример излиза
Cash back услугата ,
при която банката зарежда картата най-често с 1% от изхарчената посредством нея сума.
Кредитната карта е доста известен артикул и с цел да дава отговор на другите потребности на потребителя, има доста разновидности. Според метода на погашение, те могат да бъдат револвиращи или „ чардж “.
В днешно време множеството от картите на пазара са револвиращи - това значи, че откакто погасите част от употребяваните средства, можете още веднъж да ги употребявате незабавно.
При „ чардж “ картите, с цел да можете да разполагате с лимита, би трябвало да сте погасили всичките си досегашни отговорности.
Според вида картодържатели също има два типа карти – за физически лица и за юридически лица (т.е. за фирми). Според обсега на тяхното деяние можем да ги разделим на интернационалните или национални. Можем да открием вариации и по доста други признаци - като класа на картата (стандартна, сребърна, златна и т.н.), валутата, компанията, извършваща транзакциите (например Visa, Mastercard, Diners Club и др.) или пък техническите им характерности (напр. безконтактна).
Как обаче да съпоставяме офертите?
За задачата има индикатор - Годишен % на разноските, с тази конвенционалност, че е разграничен на две - ГПР за покупки и ГПР за изтегляне в брой. Ако се опитаме да сравним всеобщите карти ще забележим, че ГПР за покупки може да варира от 7.58% (за карти на FIBank) през 24.06% (за карти на БАКБ) до 29.85% (за карта на ОББ).
Но и това не е цялата картинка.
Бонусите, които банките оферират, постоянно не са за занемаряване А за детайлите, скрити в дребни шрифтове, както добре знаят нашите читатели, отговорността се носи персонално. От длъжниците.
Част от банките
отстраниха годишните и месечните си такси
за поддръжка на пластиките.
Fibank занули даже и таксата при покупки, а Банка ДСК наскоро тържествено разгласи: "Има заплащане, само че няма такси ". Други банки обаче побързаха да вкарат изобретението „ заплащане на такса за извлечение по сметка от банкомат “ - 1 лев. Ако пет пъти провериш през днешния ден дали си получил заплатата си по сметка - плащаш 5 лв..
Така по натурален път множеството кредитни карти към този момент могат да бъдат "осчетоводени ", с доста условности, в две групи - такива за „ ползватели” и други - за „ държатели”. Защо?
Защото всеки клиент, съгласно личното си държание, може да реши каква пластика да избере. „ Ползвателите “ избират да изберат артикул, който е с невисок лихвен %, само че по-висока годишна и/или месечна такса, а „ държателите” - с по-висок % и по-ниски такси. Това оферират и офертите на банките.
Внимателният обзор даже демонстрира, че в по-голямата си част те към този момент са „ специализирали” в предлагането на едната или другата скица. Така че за потребителят към този момент остава опцията освен да избират артикул, само че и банка - съгласно неговите желания.
Едното за сметка на другото - доходи от лихви или от такси. Пред този избор са изправени банките, а и ние като техни клиенти.
Ако се гледа
единствено годишната такса за обслужване на картата ,
на очи се набиват суми от над 60 до 100 лв.. И тук не става дума за таксите, плащани по някои златни и платинени карти, които са надалеч по-високи. По картата си VISA GOLD да вземем за пример Централна кооперативна банка „ иска” 90 лв. на година.
Някой банки пък са заложили на нулеви месечни и годишни такси. Такава е да вземем за пример картата BILLA на Райфайзенбанк България, която предлага нулеви месечна и годишна такса. Ако погледнем в елементи офертите на двете банки, ще забележим, че високата такса за обслужване на ЦКБ е обезщетена от един от най-ниските лихвени проценти при използването й - 12 на 100. Докато втората банка от образеца прибира 14.90% при всяка транзакция, които се олихвяват в края на отчетния интервал. Така че всеки консуматор би трябвало самичък да избере какъв вид карта да употребява.
Възможно ли е да си въздържан клиент, „ държател”
на кредитна карта? „ Да “! Още повече, че картата VISA GOLD на ЦКБ е със мощно представителни функционалности. Има хора, които търсят това - с сходна карта могат да си купят няколко пъти годишно самолетни билети до далечни дестинации, да подсигуряват равнището си пред безценен хотел, да употребяват застрахователните клаузи, които предлага картата – „ Помощ при пътуване”, „ Загуба на багаж”, „ Отмяна на пътуване” и други. Този вид консуматори не пазарят всеки ден с картата си самун и мляко. Пластиките за тях постоянно са въпрос на авторитет, а не на алтернатива за заплащане при всяка покупка.
При „ ползвателите” е ясно - те вземат карта, която да е непрекъснато на разположение - било то заради неритмични приходи, боязън от пипане на пандемични банкноти и монети или просто поради удобството и към този момент построения табиет. Както и заради обстоятелството, че множеството карти са с най-малко 45 дни безлихвен интервал - най-често 60, който предлага оптимално улеснение и успокоение.
С нулева годишна такса са да вземем за пример Токуда Mastercard, карти на Fibank, на БАКБ, на УниКредит Булбанк и най-новия сходен артикул на Банка ДСК - MAXI GO с съобразителното лого: „ Има мечка, само че няма годишна такса!”
Шестдесет лв. на година ще ви коства VISA GOLD на ОББ, 90 лв. - ЦКБ Mastercard Favorit, както и GOlD, а единствено 40 лв. желае Тексимбанк за една от златните си карти.
Разделението на двата вида карти, за които пишем до момента, обаче не изчерпва капацитета на осведомения избор. Кредитната карта в последна сметка е артикул с доста характерности.
Няма по какъв начин да се съпоставя една карта с предел до 1000 лв. и една – със 100 000 лв. .
Те са предопределени първо за клиенти с разнообразни финансови благоприятни условия, а и потребности. Тъй като кредитната карта в действителност е един провиснал заем с избран предел, то първата карта е всеобщо налична, а втората е единствено за определени. Затова има и карти, които оферират олихвяване от близо 20 на 100 от изхарчените средства. Такива са картите на УниКредит Булбанк Mastercard- Standard, Platinum и Gold, при които лихвата е 19.20 %.
На другия полюс е ЦКБ с картата VISA Classic с поръчителство депозит – при непретенциозен % 15. В цитирания образец обаче обърнете внимание на депозита като поръчителство, което при всички типове заеми от подобен вид смъква уверено лихвата.
Движейки погледа си
из лабиринта на банковите предложения
за кредитни карти, човек неизбежно открива, че съпоставяне мъчно може да се направи. Няма по какъв начин да се вкарат в матрица всички вероятни условия, разбирай ограничавания към претендента, както и всички вероятни екстри, която новата банковата облага ще му донесе. На мода да вземем за пример излиза
Cash back услугата ,
при която банката зарежда картата най-често с 1% от изхарчената посредством нея сума.
Кредитната карта е доста известен артикул и с цел да дава отговор на другите потребности на потребителя, има доста разновидности. Според метода на погашение, те могат да бъдат револвиращи или „ чардж “.
В днешно време множеството от картите на пазара са револвиращи - това значи, че откакто погасите част от употребяваните средства, можете още веднъж да ги употребявате незабавно.
При „ чардж “ картите, с цел да можете да разполагате с лимита, би трябвало да сте погасили всичките си досегашни отговорности.
Според вида картодържатели също има два типа карти – за физически лица и за юридически лица (т.е. за фирми). Според обсега на тяхното деяние можем да ги разделим на интернационалните или национални. Можем да открием вариации и по доста други признаци - като класа на картата (стандартна, сребърна, златна и т.н.), валутата, компанията, извършваща транзакциите (например Visa, Mastercard, Diners Club и др.) или пък техническите им характерности (напр. безконтактна).
Как обаче да съпоставяме офертите?
За задачата има индикатор - Годишен % на разноските, с тази конвенционалност, че е разграничен на две - ГПР за покупки и ГПР за изтегляне в брой. Ако се опитаме да сравним всеобщите карти ще забележим, че ГПР за покупки може да варира от 7.58% (за карти на FIBank) през 24.06% (за карти на БАКБ) до 29.85% (за карта на ОББ).
Но и това не е цялата картинка.
Бонусите, които банките оферират, постоянно не са за занемаряване А за детайлите, скрити в дребни шрифтове, както добре знаят нашите читатели, отговорността се носи персонално. От длъжниците.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ