За псевдоморалистите, чешещи егото си и убиващи шоуто
Тъкмо се чудех какъв брой време ще му би трябвало на българина, с цел да оплюе, низвергне и отхвърли това, което нощес беше същински празник за мнозина - демонстративния мач сред двама огромни. И се чудех защо тъкмо ще се заловен постоянно недоволните и ядосани, с цел да си погъделичкат самочувствието. Е, откриха го! Личните желания на Джокович към избрана музика дотолкоз разгневиха псевдоморалистите, че не стопират да каканижат епитет след епитет за „ Луда по тебе “ и горкия й почитател Новак.
Е, и аз не чувам чалга. Но и не играя тенис като Новак Джокович. Нито пък налагам усета си за музика на други. Което прочее не важи за такива като Бедрос Халваджиян, към чието име наложително се прикрепя „ наследник на известния режисьор Магърдич Халваджиян ”. За да стане ясно кой е.
Поздравлението на Сина към диджея за отхвърли му да пусне песента, наричайки я „ мазна чалга “, не е просто спор по отношение на музикални желания, а надълбоко вкоренени културни предубеждения, подсилени от псевдоморализъм. Каква е задачата в действителност на сходни диспути? Да показват едни усети и избори като „ верни “ и „ елитарни “, а други – като „ низши “ и „ вулгарни “? Кому е нужно безконечното разделяне сред „ чалгата “ и другите музикални жанрове, което от години насажда обществени стандарти и поляризира обществото?
Какво тъкмо значи обвиняването към Джокович за това, че харесва и поддържа „ мазна чалга ”? Очевидно би трябвало да се внуши, че избрани културни форми се считат за несъответствуващи за избрани среди. Което си е пък типичен образец за псевдоморализъм – рекламация за „ висок морал “ и „ верни “ естетически желания, които обаче постоянно са стимулирани от персонални предубеждения, а не от справедливи морални правила.
Чалгата, като музикален род, от дълго време е подлагана на остра рецензия в българското общество, макар че има необятна публика и ясно изразена културна еднаквост. Това, което мнозина постоянно пропущат, е, че изкуството – било то музика, кино или литература – постоянно е въпрос на персонален усет и желание. Съществуват разнообразни културни пластове и всеки има право да избира какво да слуша. При това без да бъде заклеймяван!
Опитът на Халваджиян-младши за обществено наказание на даден род, основавайки се на личните му желания и предубеждения, не е нищо повече от опит да се наложат ограничавания върху културното разнообразие. А това, което се вижда в постъпката на диджея и в реакциите на обществените медии, не е просто противоречие, а блян да се наложи избрана културна подчиненост, която слага чалгата в дъното на публичния усет. Както и Джоката… Какво като е международен номер 4 на сингъл, бил е класиран като номер 1 в света за рекордните общо 428 седмици за рекордните 13 разнообразни години и е завършвал като номер 1 в края на годината рекордните осем пъти. Какво като е спечелил рекордните за всички времена 24 трофеи от Големия шлем за мъже на сингъл, в това число рекордните 10 трофеи от Australian Open? За псевдоморалистите е значимо друго: сърбинът харесва чалга!
Отдавна обществените мрежи са станали неразделна част от културата на негативизма. Те са мощен инструмент за свободно изложение, само че също по този начин постоянно стават място, където самостоятелното мнение елементарно се трансформира в групова експанзия. Коментарите против избора на Джокович демонстрират точно това – една културна борба, при която разликите в мненията се трансформират в основа за обществено заклеймяване.
Та запитвам в този момент: кой дефинира кое е вярно и кое – не? В едно плуралистично общество, където свободата на избор и характерността се предизвикват, сходни безапелационни осъждения са неуместни. Музикалните усети и културните желания са толкоз разнородни, колкото са и самите хора. Песента „ Луда по тебе “ може да е значима част от културното завещание на някого, както и знак на еднаквост, страсти или прекарвания.
" Аз съм българче, знам коя съм и какво можем ние. Вътрешна болежка ми е, че сме постоянно разграничени. " Думите са на Камелия - поп фолк певицата, изпяла ябълката на раздора " Луда по тебе ". Звучат ли ви познато?
Може би е извънредно време вместо да се задълбочаваме в спорове, основаващи се на културни разлики, по-ценно би било да се предизвиква почитание към непознатото мнение и избори. Защото псевдоморализмът, целящ да наложи обединен стандарт на „ вярното “, в действителност унищожава благосъстоянието на културното разнообразие. И убива шоуто.
Е, и аз не чувам чалга. Но и не играя тенис като Новак Джокович. Нито пък налагам усета си за музика на други. Което прочее не важи за такива като Бедрос Халваджиян, към чието име наложително се прикрепя „ наследник на известния режисьор Магърдич Халваджиян ”. За да стане ясно кой е.
Поздравлението на Сина към диджея за отхвърли му да пусне песента, наричайки я „ мазна чалга “, не е просто спор по отношение на музикални желания, а надълбоко вкоренени културни предубеждения, подсилени от псевдоморализъм. Каква е задачата в действителност на сходни диспути? Да показват едни усети и избори като „ верни “ и „ елитарни “, а други – като „ низши “ и „ вулгарни “? Кому е нужно безконечното разделяне сред „ чалгата “ и другите музикални жанрове, което от години насажда обществени стандарти и поляризира обществото?
Какво тъкмо значи обвиняването към Джокович за това, че харесва и поддържа „ мазна чалга ”? Очевидно би трябвало да се внуши, че избрани културни форми се считат за несъответствуващи за избрани среди. Което си е пък типичен образец за псевдоморализъм – рекламация за „ висок морал “ и „ верни “ естетически желания, които обаче постоянно са стимулирани от персонални предубеждения, а не от справедливи морални правила.
Чалгата, като музикален род, от дълго време е подлагана на остра рецензия в българското общество, макар че има необятна публика и ясно изразена културна еднаквост. Това, което мнозина постоянно пропущат, е, че изкуството – било то музика, кино или литература – постоянно е въпрос на персонален усет и желание. Съществуват разнообразни културни пластове и всеки има право да избира какво да слуша. При това без да бъде заклеймяван!
Опитът на Халваджиян-младши за обществено наказание на даден род, основавайки се на личните му желания и предубеждения, не е нищо повече от опит да се наложат ограничавания върху културното разнообразие. А това, което се вижда в постъпката на диджея и в реакциите на обществените медии, не е просто противоречие, а блян да се наложи избрана културна подчиненост, която слага чалгата в дъното на публичния усет. Както и Джоката… Какво като е международен номер 4 на сингъл, бил е класиран като номер 1 в света за рекордните общо 428 седмици за рекордните 13 разнообразни години и е завършвал като номер 1 в края на годината рекордните осем пъти. Какво като е спечелил рекордните за всички времена 24 трофеи от Големия шлем за мъже на сингъл, в това число рекордните 10 трофеи от Australian Open? За псевдоморалистите е значимо друго: сърбинът харесва чалга!
Отдавна обществените мрежи са станали неразделна част от културата на негативизма. Те са мощен инструмент за свободно изложение, само че също по този начин постоянно стават място, където самостоятелното мнение елементарно се трансформира в групова експанзия. Коментарите против избора на Джокович демонстрират точно това – една културна борба, при която разликите в мненията се трансформират в основа за обществено заклеймяване.
Та запитвам в този момент: кой дефинира кое е вярно и кое – не? В едно плуралистично общество, където свободата на избор и характерността се предизвикват, сходни безапелационни осъждения са неуместни. Музикалните усети и културните желания са толкоз разнородни, колкото са и самите хора. Песента „ Луда по тебе “ може да е значима част от културното завещание на някого, както и знак на еднаквост, страсти или прекарвания.
" Аз съм българче, знам коя съм и какво можем ние. Вътрешна болежка ми е, че сме постоянно разграничени. " Думите са на Камелия - поп фолк певицата, изпяла ябълката на раздора " Луда по тебе ". Звучат ли ви познато?
Може би е извънредно време вместо да се задълбочаваме в спорове, основаващи се на културни разлики, по-ценно би било да се предизвиква почитание към непознатото мнение и избори. Защото псевдоморализмът, целящ да наложи обединен стандарт на „ вярното “, в действителност унищожава благосъстоянието на културното разнообразие. И убива шоуто.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ