Такива навици не се раждат от въздуха, а са придобити

Такива привички не се раждат от въздуха, а са добити от вести като тази за изнасилването до автогара " Запад "

Вчера Флагман писа за пребита, ограбена, изнасилена и изоставена в безпомощно положение жена на Автогара “Запад ”.
Бургазлийка. 

И всякога, когато излезе сходна вест, обществото реагира по един и същи метод:
„ Какво е правила там? “
„ Защо е била сама? “
„ По кое време? “
„ Как е била облечена? “

Все въпроси, които звучат разумно единствено на хора, които в никакъв случай не са се движили с непрекъснатото чувство, че би трябвало да мислят най-малко два хода напред, с цел да се приберат живи.

Истината е елементарна и жестока:
жените не се пазят, тъй като са параноични.
Пазят се, тъй като са научени.
От такива истории. Не от статистика, а от непознати контузии, които можеха да бъдат техни. От етични съображения спестихме през вчерашния ден бруталните детайлности към това гнусно, нечовешко действие.
Ето препоръките на един от най-опитните проверяващи служители на реда от ОДМВР-Бургас, които в случай че спазвате, ще предотвратите сходна орис: 
Жената, която мълчи в таксито, не е надменна.
Тя не е студена.
Тя не „ си фантазира “.

Тя просто знае, че всяка дума може да бъде разчетена неправилно.
Че „ отивам си “ може да значи „ сама съм “.
Че усмивката и размяната на любезности може да бъдат възприети като покана.
Че положителното образование постоянно се пояснява като уязвимост.

Знае, че най-опасните обстановки не стартират с вик, а с диалог и с привидна нормалност, с “нищо няма да стане “.

Затова тя не изяснява и не споделя.
Не се оправдава.

Сяда постоянно откъм гърба, зад тила на водача. Следи маршрута, а не се взира в телефона си. Споделя местоположението си с околните, в случай че я чакат. Дава и слиза по-встрани от адреса, на който отива, с цел да не я проследят. 
Не споделя тъкмо къде живее.
Не оставя чантата си на седалката до нея, а я държи в ръцете си.
Не разрешава „ помощ “, която не е поискала.

И в случай че това на някого му наподобява извънредно – дано си зададе честния въпрос:
колко дами познава, които не вършат същото?

Тези привички не се раждат от въздуха, а са отгледани от вести като тази от Автогара Запад.
От всяка жена, която „ просто е била там “.
Обществото обича да приказва за предварителна защита, само че рядко желае да чуе потърпевшите дами. 
Защото същинската предварителна защита не е в препоръките към дамите,
а в отхвърли да се възстановява насилието като „ рисков сюжет “.

Докато продължаваме да питаме жертвите какво са създали „ неправилно “,
ще има още дами, които ще мълчат в таксита или на спирката на рейса,
ще слизат на мрачно,
ще стискат ключовете си в пестник,
и ще се надяват просто да се приберат.
И когато идващия път видите жена, която е затворена, дистанцирана, напрегната –
не я съдете.
Тя не е студена.