Паро жали за Пената: Ние бяхме капитаните! Погребението..., не издържам
Такава вест може ли да се приеме… Връхлетяха ме доста мемоари. Ние сме набори, дружно отидохме в ЦСКА, играхме там 11-12 години дружно. На процедура споделихме целия си път във футбола. Това показа Аспарух Никодимов - Паро за Димитър Пенев. Той не съумя да се елементарни с него, тъй като не е в София, а и призна, че не устоя погребения.
" Започнахме още от юноши – той в Локото, аз в Септември, след това в юношеския народен тим и по-късно продължихме нагоре. Участвахме дружно на две международни шампионати. Беше добър, открит, радостен човек. Пускаше едни изречения, на които всички се смеехме. Много ми е прочувствено, тъй като се познаваме още от 15-16-годишни. Интересно е, че аз му бях капитан в юношеския народен тим, а след това той на мен в ЦСКА дълги години. И по този начин се поздравявахме от време на време: „ капитане, капитане “. Никога не сме имали огромни несъгласия “, безапелационен беше Никодимов.
" Беше огромен футболист. Такъв надали ще се роди. Въведе нов жанр на либерото. Бог да го елементарни Стоян Орманджиев наложи този тип игра, а Пената просто го имаше в себе си. Много постоянно се включваше и в офанзива, изненадваше съперника и вкарваше доста голове. Доста леко преминаваше през линиите. Имаше и прекрасен удар, страховит отскок. Беше суперфутболист “, добави той. И продължи с общия им треньорски интервал на „ Армията “, когато Пенев е негов асистент.
" Беше обикновено. Ние въпреки всичко сме играли дружно, разбирали сме се, не сме си правили мръсотии един на различен. Помагали сме си и аз като бях старши треньор, по-късно и той като застана отпред. Ходил съм, гледал съм мачове, анализирал съм му особености за съперниците. Просто аз знаех кой е Пенев и той знаеше кой е Никодимов. Затова доста се разбирахме. Ние сме от хората, дали на ЦСКА във всички посоки – и във вътрешното състезание, и в Европа, и като футболисти, и като треньори “, съобщи Никодимов.
Той се намира отвън София и с болежка съобщи, че няма да участва на днешното поклонение. " Не сме се виждали в последните две-три години, тъй като аз извозвам множеството време отвън София. Чувахме се понякога по телефона, само че скоро не сме говорили. Той си имаше проблеми, пък и аз не съм от най-здравите сега. Много мъчно одобрявам погребения, след това един месец съм болен. Сбогувам се от отдалеченост, още от през вчерашния ден се зарових в мемоари ", приключи прочувствено Паро.
" Започнахме още от юноши – той в Локото, аз в Септември, след това в юношеския народен тим и по-късно продължихме нагоре. Участвахме дружно на две международни шампионати. Беше добър, открит, радостен човек. Пускаше едни изречения, на които всички се смеехме. Много ми е прочувствено, тъй като се познаваме още от 15-16-годишни. Интересно е, че аз му бях капитан в юношеския народен тим, а след това той на мен в ЦСКА дълги години. И по този начин се поздравявахме от време на време: „ капитане, капитане “. Никога не сме имали огромни несъгласия “, безапелационен беше Никодимов.
" Беше огромен футболист. Такъв надали ще се роди. Въведе нов жанр на либерото. Бог да го елементарни Стоян Орманджиев наложи този тип игра, а Пената просто го имаше в себе си. Много постоянно се включваше и в офанзива, изненадваше съперника и вкарваше доста голове. Доста леко преминаваше през линиите. Имаше и прекрасен удар, страховит отскок. Беше суперфутболист “, добави той. И продължи с общия им треньорски интервал на „ Армията “, когато Пенев е негов асистент.
" Беше обикновено. Ние въпреки всичко сме играли дружно, разбирали сме се, не сме си правили мръсотии един на различен. Помагали сме си и аз като бях старши треньор, по-късно и той като застана отпред. Ходил съм, гледал съм мачове, анализирал съм му особености за съперниците. Просто аз знаех кой е Пенев и той знаеше кой е Никодимов. Затова доста се разбирахме. Ние сме от хората, дали на ЦСКА във всички посоки – и във вътрешното състезание, и в Европа, и като футболисти, и като треньори “, съобщи Никодимов.
Той се намира отвън София и с болежка съобщи, че няма да участва на днешното поклонение. " Не сме се виждали в последните две-три години, тъй като аз извозвам множеството време отвън София. Чувахме се понякога по телефона, само че скоро не сме говорили. Той си имаше проблеми, пък и аз не съм от най-здравите сега. Много мъчно одобрявам погребения, след това един месец съм болен. Сбогувам се от отдалеченост, още от през вчерашния ден се зарових в мемоари ", приключи прочувствено Паро.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ