Такава баница правеше баба за Нова година. Вместо изписани листчета,

Такава баница правеше баба за Нова година. Вместо изписани листчета, слагаше дрянови клончета, които наричаше.

 

Клонка без пъпка - мързелът. Това беше обичаният ми шанс. Означаваше скачане на ластик и каране на колело.

 

Една пъпка - здравето, тъй като е едно като човешкия живот.

 

Две пъпки - любовта. Баба ходеше в долната стая и говореше дълго на фотографията си с чичо Митко, първия ѝ мъж, преди да постави това стръкче в баницата.

 

Три пъпки – градините. Имахме три градини и трябваше да бъдат плодородни. Около къщата, долният двор и бостанът.

 

Четири пъпки – къщата. На четири направления гледа, само че постоянно би трябвало да знаеш къде е.

 

Пет пъпки – фамилията, като петте пръста на ръката.

 

Шест пъпки – учението. Баба слагаше този шанс поради мене и сестра ми. Но не пропускаше да ми подсети, че не чета задоволително и ми трябват тъкмо тези шест пъпки, с цел да разцъфна на чина и да веселя всички.

 

Седем пъпки – кокошките, тъй като какво е баницата без доста яйца?

 

Осем пъпки – лозето, в чиито осем реда баба постоянно се губеше. Ту го кършеше и вържеше, ту го загребваше и копаеше. И се радваше на виното, въпреки че не пиеше, тъй като трябваше да има с какво да посреща посетители.

 

Девет пъпки – парите. И пари са нужни, само че тогава не ми трябваха.

 

Гледах по какъв начин баба поставя дряновите клончета в баницата и чаках след това да ми се падне мързелът.

 

Магдалена Абаджиева