Защо въпросът за СССР като освободител на България и неговата армия не трябва да предизвиква съмнения и спорове
Такъв въпрос не би трябвало да съществува от историческа позиция. Но той е измежду нас. Въпреки, че е издиган като теза отвън подтекста на историческите събития през Втората международна война и мястото на Царство България в нея.
Поставят го тези, които са основали действителни условия нашата Родина да претърпи Трета национална злополука, доста по-тежка от първите две. А през днешния ден - техните потомци, несъмнено. И едните, и другите евентуално знаят истината. Но в техен интерес е тя да бъде заличена и сменена с лъжа. Защото наподобява единствено по този начин могат да умилостивят гузната си съвест. Заклинанията им обаче надали ще доведат до тяхното филтриране. Те може би постоянно ще си останат в съзнанието си като нарушители пред своя народ, получили някакви материални индулгенции загдето са предавали Родината си.
Лошо е, че към този момент деца и внуци на хора, които са воювали като партизани и помагачи в състава на Народно-освободителната въстаническа войска като част от антихитлеристката коалиция, през днешния ден вземат участие като екзекутори на Паметника на Съветската войска или като безмълвни очевидци на разрушението. Дали пък техните родители, баби и дядовци, солидни фрагменти от върха на страната и на Държавна сигурност, не са ги учили на действителна история и историческо мислене и отговорност, а на поклонение пред властта, парите и материалното благополучие.
Народните предания през хилядолетията припомнят, че за безродника, колкото и да се мъчи да скрие своето безродие, възмездието за действията му – в случай че не правосъдно, то като морално или Божие наказване, го застига. И понася неговата тежест. Ако не той самият, могат да пострадат негови потомци.
Покъртително е, когато човек слуша баладата на Емил Димитров, която той пееше трогателно и със сълзи в очите: „ Ти закъсняваш от време на време, Истино, само че постоянно идваш при нас! “.
Фактите от историята са пределно ясни от геостратегическа, геополитическа и социално-икономическа позиция.
Геостратегически видяно, при започване на септември 1944 – най-драматичният месец за Родината ни от началото на Втората международна война, България е в извънредно тежко състояние. Оказала се е във война с горе-долу целия воюващ свят: с Съюз на съветските социалистически републики, с Хитлеристка Германия, с Англия, със Съединени американски щати.
В ония дни България е принудена да изживява срама и ужаса от следствията на решението на страната да причисли страната и народа към Хитлеристката коалиция. Заставена е да се гърчи пред усмихнатите английски дипломати, че се постанова да поизживее най-малко за малко това, което е предизвикала на Гърция и Югославия, елементи от чиито територии е владяла в собствен интерес след немската окупация в продължение на повече от три години. Да заплаща за хилядите евреи, изпратени в лагерите на гибелта от по този начин наречените „ нови български земи “. За военното закононарушение, осъществено от български жандармеристи, които са умъртвили по изключително непосилен метод тежко ранения капитан Томпсън, кадрови офицер от Британските Кралски Въоръжени сили, вместо да се отнесат към него като към военнопленник и да му окажат нужната здравна помощ в комбиниране с най-малко обикновени обществени грижи. Да заплаща за свалените американски и английски военни самолети и починалите водачи, против които българската противовъздушна защита и бойната авиация са стреляли в „ символичната война “. И още, и още...
От геополитическа позиция цената, която България е трябвало да заплати, не е било мъчно да се очертае. Тя е могла да включва следното. Първо, окупация от Турция на територии, примерно казано в четириъгълника крайбрежията на Черно море, южните скатове на Източна Стара планина, Сливен, Свиленград, турско-българската граница, устието на Резовска река. Това би било знак на признателност на Съюзниците към Турция загдето е запазила неутралитет и не се е присъединила във войната на страната на Хитлеристка Германия. Второ, възможна окупация от Гърция на примерно казано земите в четиръгълника Свиленград, Хасково, Пловдив, Пазарджик, Доспат дере, довоенната граница с Гърция. Трето, допустима окупация от Югославия на територии, да вземем за пример, на изток от довоенната граница с България в четиръгълника връх Тумба, довоенната граница на Гърция с България, река Доспат, Самоков, предградията на град София, Видин, река Дунав, устието на река Тимок. Тези окупации биха могли да завършат с присъединение на въпросните земи към страните окупаторки. На Лудогорието и Добруджа, обитаеми с значително турско население, не се знае какво би могло да им се случи.
Социално-икономически видяно, България би се лишила от близо половината от своята територия и население, от най-плодородни земи, от пълноводни реки, вековни гори, морски пристанища, железопътни линии, основни гари и летища, стратегически сухопътни връзки. Това би довело до големи загуби в стопанската система и основно селското стопанство, съпроводени от демографска злополука. Българският народ би изпаднал в още по-жестока мъка спрямо онази, която е бил заставен да изживее след загубата на една трета от българската територия след Междусъюзническата и Първата международна война. Тогава отвън рамките на България се оказват българските елементи от Вардарска и Егейска Македония, Западна Тракия, островите Тасос и Самотраки, Западните околности. Погрешната политика на „ царя Обединител “ Борис Трети, който още от 1939 е считал, че Германия ще загуби войната, с включването на България във войната на страната на Хитлеристка Германия освен не е довела до „ обединяване “ на българи и български земи, само че е изправила страната ни до ръба на ужасна злополука.
Разбира се, посоченото допустимо развиване е било повече дипломатически задевки и догатки, без действителни документи за териториални искания.
Съвсем действително е станало обаче това, че противоречивите съгласно Ньойския кротичък контракт от 1919 български земи в Западна Тракия, заключени в четириъгълника река Места, крайбрежията на Бяло море, устието на река Марица, Свиленград, довоенната граница на България с Гърция, плюс островите Тасос и Самотраки, които са предадени на Гърция през 1921 от Съюзническата контролна комисия без ратификация, след Втората международна война са оставени съвсем несъмнено във притежание на нашата южна съседка. Което е доказано устно от българска страна от ръководителя на Държавния съвет на Народна република България Т. Живков през 1974.
Така, поради присъединяване си във войната на страната на Хитлеристка Германия и окупацията на част от Гърция, България бива принудена да се раздели дефинитивно с бляновете си за изход на Бяло море. На процедура единствено това са териториалните загуби на Родината ни в резултат на прогерманската политика, въвлякла България във Втората международна война на немска страна. Които в действителност не са загуби, а единствено публично приемане на статуквото, обрисувало се след Първата международна война като част от Втората национална злополука.
Всичко хипотетично би могло да стане сурова действителност, в случай че не се е намесил Съюз на съветските социалистически републики с неговата войска.
С оповестяването на война на България на 05.09.1944 Съюз на съветските социалистически републики слага Турция и Англия пред приключен факт. И Турция се отхвърля от рискова за нея случка. За по-сигурно, Съюз на съветските социалистически републики изпраща своята войска на юг незабавно след пресичането на границата с България в Добруджа. Съветските войски доста бързо блокират всички значими пътни артерии на българско-турската граница. Придвижили са се екстрено с влакове (танкове и друга тежка бронирана верижна техника) и на личен ход на коли.
Съюз на съветските социалистически републики се е съгласил с предлагането на Англия тя да откри 90/10 надзор върху Гърция, против 75/25 руски надзор върху България. Защото е отчитал, че Обединеното кралство дава благо за драго да управлява Гърция и вътрешните морета. В подмяна е съумял да контракти избавяне на България. Това е първата крачка към опазване на териториалната целокупност на страната ни в нейните довоенни граници плюс Южна Добруджа, присъединена към България в хода на войната: Румъния е воювала против Съюз на съветските социалистически републики с голяма войска.
Как биха реагирали Англия, Съединени американски щати, Гърция и Югославия в тази конюнктура, в случай че Съюз на съветските социалистически републики не е бил към този момент най-авторитетната геополитическа мощ в света и неговата войска не е била най-силната? И е подсигурила ненакърняване на границите на България!
По гледище на Съюз на съветските социалистически републики великите сили разрешават на България да взе участие във войната за разгрома на Хитлеристка Германия по време на подписването на Споразумението за помирение през октомври 1944 в Москва. В резултат на това Българската войска дава заслужен принос за избавяне на териториалната целокупност на своята татковина с изключителния си подвиг и успехите във военните дейности. Единственият несъветски офицер, минал в триумфалния марш на Парада на Победата на 24.06.1945 на Червения площад в Москва, е командващият на Първа Българска войска генерал-лейтенант Владимир Стойчев.
Представят ли си радетелите на събарянето на Паметника на Съветската войска, какво е било тогава ситуацията: Българската войска да води война за освобождението на Вардарска Македония от немските нацистки войски, която допреди няколко седмици е била във притежание на България и нейната войска в качеството на админ или окупатор? Югославските управляващи отпред с Тито са били принудени да разрешат на България да води война за освобождение на югославски довоенни територии.
След войната Съюз на съветските социалистически републики оказва помощ на България да се възвърне от разрухата.
За 45 години социализъм (1944-1989) България, с поддръжката на Съюз на съветските социалистически републики, съумява да се подреди на 27 място в света по показател на човешкото развиване, селското сопанство става едно от най-рентабилните в света, образец и модел за следване от доста страни. Народът се е нараснал количествено от 7 на 9 милиона души, здрав, обединен, обединен. Българското образовние подрежда народа ни преди всичко в Европа по успеваемост, обсег и успеваемост на децата и младежите. Българската национална войска, когато в България не е имало непознати войски, е построена благодарение на Съюз на съветските социалистически републики като една от най-боеспособните армии в Организацията на Варшавския контракт и чудовище за възможните ѝ съперници. Американският дипломат, съгласно български генерали, когато е участвал на унищожаването на българските ракети с обсег към 500 км, е шепнел, налегнат от мощно неспокойствие: „ Страшно оръжие! Страшно оръжие! “.
За 34 години след срутва на социализма в България и експлоадирането на демокрацията, страната ни към момента не е достигнала икономическото развиване от 1988. Населението се е смалило до под 7 милиона. Образованието е на едно от най-ниските места в Евросъюза. Народът страда от заболявания, разлъчен, обеднял, кахърен, без ясна надеждна визия за бъдещето си.
Така че, не Паметникът на Съветската войска пречи на властниците да изведат България напред. Пречат те самите.
Не знам дали може да се одобри за рационално, само че си мисля, че в случай че тези, които се осмелиха да стартират разрушаването на Паметника на Съветската войска, бъдат заставени да го реставрират до равнище да заблести и припомня с нова мощ за жестоките уроци на историята, народът ни може би ще получи глътка пресен въздух.
И евентуално ще почувства малко вяра, че има правдивост и за онеправданите.
Поставят го тези, които са основали действителни условия нашата Родина да претърпи Трета национална злополука, доста по-тежка от първите две. А през днешния ден - техните потомци, несъмнено. И едните, и другите евентуално знаят истината. Но в техен интерес е тя да бъде заличена и сменена с лъжа. Защото наподобява единствено по този начин могат да умилостивят гузната си съвест. Заклинанията им обаче надали ще доведат до тяхното филтриране. Те може би постоянно ще си останат в съзнанието си като нарушители пред своя народ, получили някакви материални индулгенции загдето са предавали Родината си.
Лошо е, че към този момент деца и внуци на хора, които са воювали като партизани и помагачи в състава на Народно-освободителната въстаническа войска като част от антихитлеристката коалиция, през днешния ден вземат участие като екзекутори на Паметника на Съветската войска или като безмълвни очевидци на разрушението. Дали пък техните родители, баби и дядовци, солидни фрагменти от върха на страната и на Държавна сигурност, не са ги учили на действителна история и историческо мислене и отговорност, а на поклонение пред властта, парите и материалното благополучие.
Народните предания през хилядолетията припомнят, че за безродника, колкото и да се мъчи да скрие своето безродие, възмездието за действията му – в случай че не правосъдно, то като морално или Божие наказване, го застига. И понася неговата тежест. Ако не той самият, могат да пострадат негови потомци.
Покъртително е, когато човек слуша баладата на Емил Димитров, която той пееше трогателно и със сълзи в очите: „ Ти закъсняваш от време на време, Истино, само че постоянно идваш при нас! “.
Фактите от историята са пределно ясни от геостратегическа, геополитическа и социално-икономическа позиция.
Геостратегически видяно, при започване на септември 1944 – най-драматичният месец за Родината ни от началото на Втората международна война, България е в извънредно тежко състояние. Оказала се е във война с горе-долу целия воюващ свят: с Съюз на съветските социалистически републики, с Хитлеристка Германия, с Англия, със Съединени американски щати.
В ония дни България е принудена да изживява срама и ужаса от следствията на решението на страната да причисли страната и народа към Хитлеристката коалиция. Заставена е да се гърчи пред усмихнатите английски дипломати, че се постанова да поизживее най-малко за малко това, което е предизвикала на Гърция и Югославия, елементи от чиито територии е владяла в собствен интерес след немската окупация в продължение на повече от три години. Да заплаща за хилядите евреи, изпратени в лагерите на гибелта от по този начин наречените „ нови български земи “. За военното закононарушение, осъществено от български жандармеристи, които са умъртвили по изключително непосилен метод тежко ранения капитан Томпсън, кадрови офицер от Британските Кралски Въоръжени сили, вместо да се отнесат към него като към военнопленник и да му окажат нужната здравна помощ в комбиниране с най-малко обикновени обществени грижи. Да заплаща за свалените американски и английски военни самолети и починалите водачи, против които българската противовъздушна защита и бойната авиация са стреляли в „ символичната война “. И още, и още...
От геополитическа позиция цената, която България е трябвало да заплати, не е било мъчно да се очертае. Тя е могла да включва следното. Първо, окупация от Турция на територии, примерно казано в четириъгълника крайбрежията на Черно море, южните скатове на Източна Стара планина, Сливен, Свиленград, турско-българската граница, устието на Резовска река. Това би било знак на признателност на Съюзниците към Турция загдето е запазила неутралитет и не се е присъединила във войната на страната на Хитлеристка Германия. Второ, възможна окупация от Гърция на примерно казано земите в четиръгълника Свиленград, Хасково, Пловдив, Пазарджик, Доспат дере, довоенната граница с Гърция. Трето, допустима окупация от Югославия на територии, да вземем за пример, на изток от довоенната граница с България в четиръгълника връх Тумба, довоенната граница на Гърция с България, река Доспат, Самоков, предградията на град София, Видин, река Дунав, устието на река Тимок. Тези окупации биха могли да завършат с присъединение на въпросните земи към страните окупаторки. На Лудогорието и Добруджа, обитаеми с значително турско население, не се знае какво би могло да им се случи.
Социално-икономически видяно, България би се лишила от близо половината от своята територия и население, от най-плодородни земи, от пълноводни реки, вековни гори, морски пристанища, железопътни линии, основни гари и летища, стратегически сухопътни връзки. Това би довело до големи загуби в стопанската система и основно селското стопанство, съпроводени от демографска злополука. Българският народ би изпаднал в още по-жестока мъка спрямо онази, която е бил заставен да изживее след загубата на една трета от българската територия след Междусъюзническата и Първата международна война. Тогава отвън рамките на България се оказват българските елементи от Вардарска и Егейска Македония, Западна Тракия, островите Тасос и Самотраки, Западните околности. Погрешната политика на „ царя Обединител “ Борис Трети, който още от 1939 е считал, че Германия ще загуби войната, с включването на България във войната на страната на Хитлеристка Германия освен не е довела до „ обединяване “ на българи и български земи, само че е изправила страната ни до ръба на ужасна злополука.
Разбира се, посоченото допустимо развиване е било повече дипломатически задевки и догатки, без действителни документи за териториални искания.
Съвсем действително е станало обаче това, че противоречивите съгласно Ньойския кротичък контракт от 1919 български земи в Западна Тракия, заключени в четириъгълника река Места, крайбрежията на Бяло море, устието на река Марица, Свиленград, довоенната граница на България с Гърция, плюс островите Тасос и Самотраки, които са предадени на Гърция през 1921 от Съюзническата контролна комисия без ратификация, след Втората международна война са оставени съвсем несъмнено във притежание на нашата южна съседка. Което е доказано устно от българска страна от ръководителя на Държавния съвет на Народна република България Т. Живков през 1974.
Така, поради присъединяване си във войната на страната на Хитлеристка Германия и окупацията на част от Гърция, България бива принудена да се раздели дефинитивно с бляновете си за изход на Бяло море. На процедура единствено това са териториалните загуби на Родината ни в резултат на прогерманската политика, въвлякла България във Втората международна война на немска страна. Които в действителност не са загуби, а единствено публично приемане на статуквото, обрисувало се след Първата международна война като част от Втората национална злополука.
Всичко хипотетично би могло да стане сурова действителност, в случай че не се е намесил Съюз на съветските социалистически републики с неговата войска.
С оповестяването на война на България на 05.09.1944 Съюз на съветските социалистически републики слага Турция и Англия пред приключен факт. И Турция се отхвърля от рискова за нея случка. За по-сигурно, Съюз на съветските социалистически републики изпраща своята войска на юг незабавно след пресичането на границата с България в Добруджа. Съветските войски доста бързо блокират всички значими пътни артерии на българско-турската граница. Придвижили са се екстрено с влакове (танкове и друга тежка бронирана верижна техника) и на личен ход на коли.
Съюз на съветските социалистически републики се е съгласил с предлагането на Англия тя да откри 90/10 надзор върху Гърция, против 75/25 руски надзор върху България. Защото е отчитал, че Обединеното кралство дава благо за драго да управлява Гърция и вътрешните морета. В подмяна е съумял да контракти избавяне на България. Това е първата крачка към опазване на териториалната целокупност на страната ни в нейните довоенни граници плюс Южна Добруджа, присъединена към България в хода на войната: Румъния е воювала против Съюз на съветските социалистически републики с голяма войска.
Как биха реагирали Англия, Съединени американски щати, Гърция и Югославия в тази конюнктура, в случай че Съюз на съветските социалистически републики не е бил към този момент най-авторитетната геополитическа мощ в света и неговата войска не е била най-силната? И е подсигурила ненакърняване на границите на България!
По гледище на Съюз на съветските социалистически републики великите сили разрешават на България да взе участие във войната за разгрома на Хитлеристка Германия по време на подписването на Споразумението за помирение през октомври 1944 в Москва. В резултат на това Българската войска дава заслужен принос за избавяне на териториалната целокупност на своята татковина с изключителния си подвиг и успехите във военните дейности. Единственият несъветски офицер, минал в триумфалния марш на Парада на Победата на 24.06.1945 на Червения площад в Москва, е командващият на Първа Българска войска генерал-лейтенант Владимир Стойчев.
Представят ли си радетелите на събарянето на Паметника на Съветската войска, какво е било тогава ситуацията: Българската войска да води война за освобождението на Вардарска Македония от немските нацистки войски, която допреди няколко седмици е била във притежание на България и нейната войска в качеството на админ или окупатор? Югославските управляващи отпред с Тито са били принудени да разрешат на България да води война за освобождение на югославски довоенни територии.
След войната Съюз на съветските социалистически републики оказва помощ на България да се възвърне от разрухата.
За 45 години социализъм (1944-1989) България, с поддръжката на Съюз на съветските социалистически републики, съумява да се подреди на 27 място в света по показател на човешкото развиване, селското сопанство става едно от най-рентабилните в света, образец и модел за следване от доста страни. Народът се е нараснал количествено от 7 на 9 милиона души, здрав, обединен, обединен. Българското образовние подрежда народа ни преди всичко в Европа по успеваемост, обсег и успеваемост на децата и младежите. Българската национална войска, когато в България не е имало непознати войски, е построена благодарение на Съюз на съветските социалистически републики като една от най-боеспособните армии в Организацията на Варшавския контракт и чудовище за възможните ѝ съперници. Американският дипломат, съгласно български генерали, когато е участвал на унищожаването на българските ракети с обсег към 500 км, е шепнел, налегнат от мощно неспокойствие: „ Страшно оръжие! Страшно оръжие! “.
За 34 години след срутва на социализма в България и експлоадирането на демокрацията, страната ни към момента не е достигнала икономическото развиване от 1988. Населението се е смалило до под 7 милиона. Образованието е на едно от най-ниските места в Евросъюза. Народът страда от заболявания, разлъчен, обеднял, кахърен, без ясна надеждна визия за бъдещето си.
Така че, не Паметникът на Съветската войска пречи на властниците да изведат България напред. Пречат те самите.
Не знам дали може да се одобри за рационално, само че си мисля, че в случай че тези, които се осмелиха да стартират разрушаването на Паметника на Съветската войска, бъдат заставени да го реставрират до равнище да заблести и припомня с нова мощ за жестоките уроци на историята, народът ни може би ще получи глътка пресен въздух.
И евентуално ще почувства малко вяра, че има правдивост и за онеправданите.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ