Такъв протест Вашингтон не е виждал от 1946 г., в

Такъв митинг Вашингтон не е виждал от 1946 година, в заплаха е цялата стопанска система на страната едвам месец преди президентските избори

До може би най-важните президентски избори в историята на Съединени американски щати остава почти месец. Ситуацията сред Демократите в лицето на претендента Камала Харис и Републиканците, представлявани от Доналд Тръмп, е доста нажежена, а в този момент следва оромен потрес. Щатите са изправени пред най-сериозната и застрашаваща стопанската система стачка от над 75 години насам. На нож с Вашингтон този път се оказаха пристанищните служащи, които заплашват да спрат да вървят на работа за безграничен интервал от време, с което на процедура страната е изправена пред поредна икономическа рецесия.

Ако настояванията им за нарастване на възнагражденията не бъдат задоволени, всички пристанища в Съединени американски щати затварят.

Ето какво споделя основният договарящ с Вашингтон от името на Международната асоциация на крайбрежниците Харълд Дагет и по какъв начин пази ползите на служащите:

Днешният свят се трансформира и върви към бъдещето. (Те) към този момент не печелят милиони, а милиарди и ги харчат толкоз бързо, колкото ги печелят. Искам част от това за моите хора. Защото когато те направиха най-вече пари, беше по време на пандемията - когато моите хора трябваше да са на кея всеки ден. Когато всички си бяха вкъщи, моите хора умираха, разболяваха се, само че не спряхме да работим. От Канада, през Мейн, до Тексас, Големите езера, Пуерто Рико и чак до Бахамите. Всички ходехме на работа. Никой не си заставам у дома. Е, желая да ни компенсират за това. Не желая да ми сервират света на паница. Те знаят добре какво желаеме. А в случай че не знаят? Е, тогава ще би трябвало да излезем на улицата и да се бием за това, което откровено и почтено заслужаваме.

Тези хора през днешния ден нямат концепция какво е стачка! Когато моите хора излязат на улицата - от Мейн до Тексас - всяко едно пристанище ще бъде в локдаун. И знаете ли какво ще стане? Ще ви кажа.

През първата седмица ще има бомбастични заглавия в новинарските излъчвания.

Втората седмица - продавачите на коли към този момент няма да могат да продават коли, тъй като колите не се разтоварват от корабите. Съкращават ги.

Третата седмица? Моловете стартират да затварят. Не могат да получат стоката си от Китай, не могат да продават облекла. Всичко в Съединени американски щати идва на транспортен съд.

Работниците по градежите? Съкратени, тъй като не идват строителни материали. Не идва желязо, няма дървесина. И в този момент всички ненавиждат работещите по пристанищата, тъй като чак в този момент осъзнават какъв брой значима в действителност е нашата работа.

А в този момент президентът (Джо Байдън) ми звъни и ми вика по телефона: „ Ще ви прикани по Тафт-Харлей! ” (Тафт-Харлей е корекция в Конституцията на Съединени американски щати, която лимитира от избрани действия работническите съюзи и ги задължава по време на стачка от жизненоважните звена в стопанската система да имат 90-дневен период, в който се връщат на работа).

" Давай, действай! ", ще му отговоря аз. Това значи да се върна на работа за 90 дни. Мислите ли, че като се върнем на работа някои от тези мъже действително ще работи? Ще коства пари на компанията, да заплащат заплати. И какво? Вместо да местят 30 контейнера на час, може би ще местят по 8. Ще се заловен за гушите. Кои съгласно вас ще завоюва в дълготраен проект?

Г-н президент, по-добре си седнете, дано си подпишем контракта и да продължаваме нататък. Защото в днешния свят аз просто ще ви осакатя. Ще ви осакатя и Вие даже нямате визия какво значи това. Всъщност никой няма концепция.