Жена се отказа от секса за цяла година
Такъв опит решила да си направи младата американка Бруна Несиф, която прочее е много привлекателна. Тя е описала опита си в своя блог. "Не съм правила секс към този момент от повече от година и този път през моята персонална пустиня Мохаве беше в същото време назидателен и разочароващ (по обясними причини). За какво ми е това самоограничение?
Всичко стартира през 2015 година, когато един сексапилен юноша ми сподели в Инстаграм, че изпитваме съвместен интерес един към различен. В общуването ни имаше нещо в действителност топло, сближаващо. Много скоро мненията минаха в персонални известия, а известията – в ежедневни диалози по телефона. Чувствах се въодушевена – божичко, аз имам връзка! Но това не продължи дълго. Оказа се, че той неотдавна е завършил продължителна връзка и към този момент не търси нищо съществено. Вместо да се примиря и да се отдръпна, аз се държах по този начин, като че ли това ме устройва идеално. Химията посред ни просто беше прекомерно мощна, с цел да я подцени (и в случай че би трябвало да съм почтена, тогава не желаех да си призная очевидното). Опитвах се да си внуша, че да върша секс с човек, който не желае да бъдем двойка, е готино. Бях спокойна, знаейки, че той се среща и с други девойки. Убедих себе си, че нас ни свързва сексът и нищо повече – и че това е, което аз желая.
Но в даден миг проумях, че много постоянно върша следното – помирявам се с това, което другите са подготвени да ми дадат, без да обръщам внимание на личните си стремежи. Уморих се да пребивавам по еднакъв сюжет и започнах да се самоанализирам, с цел да схвана за какво постоянно стартирам връзки, които завършват в нищото. По наше време беше признато да се гледа на секса като на средство за реализиране на някакви цели, а не като на привилегия. Затова аз някак повярвах, че би трябвало да върша секс, с цел да доставя наслаждение на мъжа. И че в случай че не го направя, той хоп! – и ще изчезне.
Тогава си споделих – никакви инцидентни връзки повече. Няма да си легна с някого, до момента в който той не ме накара да се усещам като богиня. Но, както се оказа, това лиши повече време, в сравнение с чаках. През първите няколко месеца беше крепко – аз усещах, че най-накрая съм си върнала своята женска мощ и че нищо не може да ме отклони от този път. Но когато изтече половин година, първичният ми екстаз угасна и се усъмних в опита си. Първо – стартира да ми се коства, че повода за него е мислена. Второ – започнах да се нервирам, тъй като непрекъснато попадах на мъже, които търсеха единствено секс. Това е задоволително неприятно единствено по себе си, а в случай че добавиш към него и битката със личното ти увлечение, просто с цел да си докажеш нещо, става тежко…
Внезапно се оказа, че моето решение е способно да съсипе и връзките ми с приятелки. Те възприеха въздържанието ми като укор по собствен адрес – все едно на мой декор те наподобяват развратници. Започнахме да заобикаляме тематиката за секса в диалозите си, тя застана като стена сред нас. Те се ядосваха и ме укоряваха, че им сътворявам комплекси, въпреки това да е „ просто секс “. И аз в даден миг даже бях подготвена да се предам, тъй като физическите ми потребности продължаваха да се обаждат. Но аз устоях. В последна сметка не е значимо, че някой-си не е схванал за какво и защо върша това. След време хормоните ми се успокоиха (или просто се предадоха). Знам, че на доста хора една седмица без секс може да им се стори грубо наказване, а година без интимни контакти – нещо немислимо, само че се оказа, че не е чак толкоз мъчно. Аз ходех на срещи, както и преди, само че от тях нищо не излизаше.
Сега, година по-късно, изпитвам смесени усеща. Тъжно ми е, че за цялото това време не срещнах човек, който да е подготвен да влага прочувствено в мен. Защо става по този начин? Нямам отговор на този въпрос. Аз имах потребност от този урок. Прочистих си мозъка, разбрах, че е мъчно да задържиш интереса на мъж без секс, само че си подсетих, че заслужавам обич и без палави погледи към моето деколте. Да, изпитах отчаяние, само че и голяма горделивост. Исках да спра да се усещам налична и стопирах. Исках да дочакам мъжа, за който да съм част от живота му, и ще го дочакам, тъй като знам по какъв начин да реализира задачата си. "
Всичко стартира през 2015 година, когато един сексапилен юноша ми сподели в Инстаграм, че изпитваме съвместен интерес един към различен. В общуването ни имаше нещо в действителност топло, сближаващо. Много скоро мненията минаха в персонални известия, а известията – в ежедневни диалози по телефона. Чувствах се въодушевена – божичко, аз имам връзка! Но това не продължи дълго. Оказа се, че той неотдавна е завършил продължителна връзка и към този момент не търси нищо съществено. Вместо да се примиря и да се отдръпна, аз се държах по този начин, като че ли това ме устройва идеално. Химията посред ни просто беше прекомерно мощна, с цел да я подцени (и в случай че би трябвало да съм почтена, тогава не желаех да си призная очевидното). Опитвах се да си внуша, че да върша секс с човек, който не желае да бъдем двойка, е готино. Бях спокойна, знаейки, че той се среща и с други девойки. Убедих себе си, че нас ни свързва сексът и нищо повече – и че това е, което аз желая.
Но в даден миг проумях, че много постоянно върша следното – помирявам се с това, което другите са подготвени да ми дадат, без да обръщам внимание на личните си стремежи. Уморих се да пребивавам по еднакъв сюжет и започнах да се самоанализирам, с цел да схвана за какво постоянно стартирам връзки, които завършват в нищото. По наше време беше признато да се гледа на секса като на средство за реализиране на някакви цели, а не като на привилегия. Затова аз някак повярвах, че би трябвало да върша секс, с цел да доставя наслаждение на мъжа. И че в случай че не го направя, той хоп! – и ще изчезне.
Тогава си споделих – никакви инцидентни връзки повече. Няма да си легна с някого, до момента в който той не ме накара да се усещам като богиня. Но, както се оказа, това лиши повече време, в сравнение с чаках. През първите няколко месеца беше крепко – аз усещах, че най-накрая съм си върнала своята женска мощ и че нищо не може да ме отклони от този път. Но когато изтече половин година, първичният ми екстаз угасна и се усъмних в опита си. Първо – стартира да ми се коства, че повода за него е мислена. Второ – започнах да се нервирам, тъй като непрекъснато попадах на мъже, които търсеха единствено секс. Това е задоволително неприятно единствено по себе си, а в случай че добавиш към него и битката със личното ти увлечение, просто с цел да си докажеш нещо, става тежко…
Внезапно се оказа, че моето решение е способно да съсипе и връзките ми с приятелки. Те възприеха въздържанието ми като укор по собствен адрес – все едно на мой декор те наподобяват развратници. Започнахме да заобикаляме тематиката за секса в диалозите си, тя застана като стена сред нас. Те се ядосваха и ме укоряваха, че им сътворявам комплекси, въпреки това да е „ просто секс “. И аз в даден миг даже бях подготвена да се предам, тъй като физическите ми потребности продължаваха да се обаждат. Но аз устоях. В последна сметка не е значимо, че някой-си не е схванал за какво и защо върша това. След време хормоните ми се успокоиха (или просто се предадоха). Знам, че на доста хора една седмица без секс може да им се стори грубо наказване, а година без интимни контакти – нещо немислимо, само че се оказа, че не е чак толкоз мъчно. Аз ходех на срещи, както и преди, само че от тях нищо не излизаше.
Сега, година по-късно, изпитвам смесени усеща. Тъжно ми е, че за цялото това време не срещнах човек, който да е подготвен да влага прочувствено в мен. Защо става по този начин? Нямам отговор на този въпрос. Аз имах потребност от този урок. Прочистих си мозъка, разбрах, че е мъчно да задържиш интереса на мъж без секс, само че си подсетих, че заслужавам обич и без палави погледи към моето деколте. Да, изпитах отчаяние, само че и голяма горделивост. Исках да спра да се усещам налична и стопирах. Исках да дочакам мъжа, за който да съм част от живота му, и ще го дочакам, тъй като знам по какъв начин да реализира задачата си. "
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ