Такъв е животът и така трябва да го използват хората:

„ Такъв е животът и по този начин би трябвало да го употребяват хората: самоуверено, неустрашимо и усмихнато - все пак. “ ~ Роза Люксембург

Rosa Luxemburg (1871-1919), Unknown photographer around 1895-1900

На 15 януари 1919 година бойци нахлуват в апартамент в западен Берлин и арестуват комунистическите революционери Роза Люксембург и Карл Либкнехт. Въпреки че нямат заповед за арестуване, те ги отведжат и затварят.

Люксембург е измъчвана и убита, а тялото й е изхвърлено в Ландверския канал. Трупът й е открит четири месеца по-късно. Либкнехт е отведен в парка Тиргартен на запад от града и е екзекутиран с патрон в главата.

Само за няколко часа двете най-важни фигури на революционния социализъм в Германия са брутално екзекутирани. По думите на историка Исаак Дойчер, „ убийството на Роза Люксембург става последният успех на кайзерова Германия и първият на нацистка “.

Когато погледнем живота Роза Люксембург, която по това време е на 47 години, надали е изненада, че умира толкоз млада. Родена е на 5 март 1871 година в следена от Русия Полша и е петото дете в буржоазно еврейско семейство.

Участва в революционната политика, още до момента в който учи в гимназията. 

От 1886 година тя принадлежи към полската лява пролетарска партия, учредена през 1882 година, предхождаща съветските партии с двадесет години. Включва се в политиката посредством образуване на обща стачка, което води до убийството на четири от нейните водачи и разформироване на партията, макар че останалите членове, в това число Люксембург, не престават да се срещат скрито.

На 18 години бяга в Швейцария, където продължава образованието си в Цюрихския университет. Изучава философия, история, политикономия, юриспруденция и математика и води революционна агитация измежду студентите, взе участие в работата на кръга от полски политически емигранти, положили началото на революционната социалдемокрация в Полша, води битка срещу Полската социалистическа партия. В университета се среща със социалиста Лео Йогихес, двамата се влюбват един в различен и остават по този начин до края на живота си, само че в никакъв случай не стават същинска двойка.

Тя остава член на социалистическите интелектуални кръгове, несъгласи с съветските си съвременници за смисъла на национализма. Точно преди края на века, се мести в Берлин, където се включва в немската Социалдемократическата партия. Но постоянно остава в крайната лява част и когато партията поддържа немското присъединяване в Първата международна война, тя отива в съпротива.

Проявява се като надарен публицист и оратор. Многократно и задълго седи в полски и немски затвори. След началото на съветската гражданска война от 1905 година, Люксембург скрито отива във Варшава и взима ефективно присъединяване в революционните дейности на полския пролетариат. Царската защита най-сетне я залавя и тя прекарва на три пъти дълги месеци в пандиза под опасността от разстрел или каторга. Германските й приятели съумяват да я спасят от пандиза и през 1907 година Роза отпътува за Германия, като не се връща повече в никакъв случай в Полша.

В течение на няколко години, тя води курсове по марксизъм и стопанска система в партийната школа на немската социалдемократическа партия. Монументалната й работа „ Натрупването на капитала “ (1913 г.) изследва голям брой стопански аспекти и проблеми.

Либкнехт е шест месеца по-млад от Роза. 

Роден е в Лайпциг през 1871 г, израснал в „ ляво “ семейство, по време, когато социалистическите партии са неразрешени в Германия. Също високо просветен – учи право и политическа стопанска система в Лайпциг и в Берлин.

Гради кариера като юрист и публицист, като даже прекарва известно време в пандиза за текста „ милитаризъм и антимилитаризъм “. Докато е в пандиза, съумява да завоюва изборите в Пруския ландтаг и през 1912 година е определен за Райхстага. В листовката „ Главният зложелател е в личната страна! ” от май 1915 година Либкнехт показва, че основният зложелател на немския народ е немския империализъм.

Въпреки обстоятелството, че е парламентарист, той е изпратен на източния фронт, където отхвърля да се бие и се занимава с „ невоенни отговорности “. Задълженията му са били да бели картофи, да цепи дърва и да погребва мъртвите. Либкнехт претърпява физически срив. През 1916 година го изхвърлят от Социалдемократичеката партия, а това води след себе си политически съюз с Люксембург.

От самото начало на войната, Роза Люксембург стартира своята революционна пропаганда срещу нея.

Заедно с други революционери те двамата основават антивоенната лига на Спартак през 1916 година В незаконния им комунистически ъндърграунд пишат и популяризират революционните „ Спартакови писма “, призоваващи за събаряне на държавното управление. Въпреки че активността им остава загадка, двамата намерено приканват за завършек на войната и биват затворени поради радикалното си мислене. Даже и в пандиза не приключва пропагандната си и пропагандиската работа, изпращайки подмолно брошури, листовки и възвания срещу войната.

В революционния жар, довел до края на войната през 1918 година те биват освободени от пандиза. На 01 януари 1919 година двамата трансформират лигата на Спартак в Комунистическа партия на Германия.

Тази организация бързо се възползва от хаоса, който превзема Германия с провалянето на западния фронт. Започват демонстрации, а Либкнехт провокативно афишира на 6 януари, че държавното управление на Социалдемократическата партия към този момент не е законно. До 12 януари митингите доближават подобен размер, че държавното управление приканва армията да ги потуши.

Либкнехт и Люксембург се скриват, само че дните им са преброени. Само след три дни военните сили откриват скривалището им. Подозрението, че изтезанията им са осъществени по заповед на държавното управление на Социалдемократическата партия в никакъв случай не са потвърдени.

Христо Смирненски разгласява на 20 януари 1923 във „ Работнически вестник “, поема на нейно име, която приключва с думите:

Смъртта от време на време е прекомерно жалка,
живота - непосилно недодялан,
а в черната прощална катафалка
лежи звезда наместо мъртвец.

Пред погледа вулканен дирек се подвига -
вулкан от героизъм и блян,
и виждаш: цялата земя не стига
едно сърце да погребеш.

Снимка: Rosa Luxemburg (1871-1919), Unknown photographer around 1895-1900 - commons.wikimedia.org, public domain