От Афганистан до Виена: опасността от ИД е далеч по-голяма от предполаганото
таката във Виена на 2 ноември свързва орисите на трима души с албански генезис: терористът Куйтим Файзулаи, първата жертва Неджип Вренези и служителката на силите за сигурност, която взе участие в интервенцията против терористите - Дорунтина Мироци. В Албания и Косово събитията от Австрия отекват като персонална драма, която се развива от години. И двете страни имат по няколкостотин свои жители, отпътували за Сирия, с цел да се причислят към редиците на Ал Кайда или „ Ислямска страна “. Те са толкоз главен съставен елемент за групировките, че има обособени бригади, командвани и формирани най-вече от албанци и косовари. Към една от тези бойни единици пробва да се причисли несполучливо и Файзулаи.
Виена сподели и другата страна на трагичната история – десетките хиляди албанци, които живеят отвън страната си, принудени да я изоставен поради неприятните условия на живот. Когато Куйтим Фейзулаи стартира своята серия от изстрели по минувачи в централните елементи на Виена, първата му жертва е Наджип Вренези, който излиза от заведение наоколо, с цел да изпуши цигара. Той е единствено на 21 години, също от Северна Македония, само че живее и учи в Австрия. В полицейските сили, изпратени на място в границите на минути, е косоварката Дорунтина Мироци, чиито чичо пък е представител на Косово в Германия. И тримата назовават Австрия собствен дом, както и тримата мъже, притичали се на първа линия да оказват помощ на ранените – двама с турски генезис и един палестинец. Те изтеглят и дават първа помощ на тежко ранен служител на реда и жена, станала жертва на безразборната пукотевица по време на нападението.
Австрийската столица е единствено последният град от серията терористични офанзиви, в които вземат участие хора на „ Ислямска страна “ през последните месеци. Групировката пое отговорност, въпреки и със забавяне, като припозна Куйтим Файзулаи за собствен симпатизант и войник. Случаят на албанеца е индикативен и потвърждава теориите, които специалистите по сигурност споделят отдавна. Първо явно „ Ислямска страна “ не е унищожена и водачеството ѝ съумява да доближи до симпатизанти по целия свят. На второ място казусът с Файзулаи е още един образец за наклонността неуспели да се влеят в редиците на ИД симпатизанти, да правят набези в страните, където живеят. Именно този беше и апелът на командирите на ИД още преди убийството на Абу Бакр ал Багдади – тези, които не могат до доближат до „ територията на халифата “, да чакат за нареждания и да се готвят за акции в страните си. При изискване, че единствено от Балканите има стотици бойци в радикалната формация, а единствено във Франция има над 4000 души в описи на полицията за връзки с екстремисти, обстановката става още по-опасна. Генерално политиците в Европа не обръщаха внимание от 2019 година насам, че има притеснителни сигнали за завръщането на ИД. А такива сигнали има изключително очевидно през последните няколко месеца.
Близо 6 000 километра на изток от Виена, в Кабул, се развиват други трагични събития. Само няколко часа преди нападението в Австрия, афганистанската столица става очевидец на добра проведена двойна терористична офанзива. Първо рано сутринта детонация в едната част на града ранява цивилни. Малко по-късно, въоръжени с експлозиви и тежко оръжие нападатели навлизат в кампуса на Университета на Кабул и откриват огън по студенти и чиновници. Терористите се барикадират в образователното заведение, до момента в който студенти обезверено бягат от насилието – някои даже скачат от прозорците на образователните зали. Не всички съумяват да избягат – 22 души, най-вече студенти сред 20 и 24-годишна възраст, са убити невъзмутимо. 16 от тях са от един поток, а в обществените мрежи техният учител разгласява фотоси на някои тях. Това нахлуване се случва единствено няколко дни след терористичен акт против образователен център.
В страна, в която насилието и войната са част от живота, визитата на университета е даже акт на опозиция против екстремизма, а младите, които са решили да останат в страната си, са считани за бъдещото потомство политици управници, инженери. Кабулският университет е бил цялостен по време на нападението – ранените са над 50. Обсадата на кампуса от силите за сигурност продължава няколко часа, като част от нападателите взривяват експлозиви. Положението е толкоз тежко, че на помощ идва бронирана техника на съдружните сили. В края на деня, малко преди светът да получи първите вести от Виена, Кабул е оцапан с кръв в една от най-тежките офанзиви против цивилни отдавна насам. Отговорност поема „ Ислямска страна “, а детайлите към нападенията в Австрия и Афганистан са показателни: осъществени са по еднакъв метод, от екипи с идентични дрехи, присъщи за така наречен „ елитни елементи “ на ИД, които направиха офанзивите в Париж през 2015 година, което допуска авансово обмисляне и военно образование.
Трагедията не стопира тук, а продължава на близо 7 000 километра югозападно от Кабул - в Мозамбик. Лентата се връща до 5 август, когато въоръжени мъже със знамената на „ Ислямска страна “ започват широкомащабна офанзива по море и суша върху стратегическото пристанище Мосимбоа да Прая, ситуирано в северната част на Мозамбик. За по-малко от седмица, те изтласкват държавните сили и завладяват целия град и над 30-хилядното му население. Малко по-късно те управляват и няколко по-малки селища към града и афишират Мосимбоа да Прая за „ столица “ на новата „ провинция на халифата “. Намиращите се в региона чиновници на френската петролна компания „ Тотал “ намират заслон в обезпечена в далечния завършек на пристанището база, охранявана от наемници и хора на френския Чуждестранен легион. Атаката върху тях е предстояща във всеки един миг. Още няколко дни по-късно джихадисти нападат известния парк за диви животни „ Куре “ на към 70 км. от столицата на Нигер, Ниамей. Убити са 8 души, в това число шест френски филантропични служащи.
Двете офанзиви в противоположните страни на Африка са измежду десетките насилствени събития, които раздрусват континента с все по-видимата агресия на „ Ислямска страна “ и Ал Кайда. По-малко от две години след рухването на „ халифата “ на ИД в Сирия и Ирак, терористичната група се пробва да се откри в Африка и това ще има широкообхватни последствия за района, който към този момент е обзет от беднотия, корупцията и Ковид-19. Последиците се усещат към този момент и в Европа – нещо, за което специалистите предизвестяват от най-малко година насам. Така да вземем за пример, в офанзивите във Франция, случили се на фона на разногласието за карикатурите на Пророка Мохаммад, са заесени тунизийци и алжирци, които са пристигнали относително скоро на френска територия. Те най-вероятно са получили образование в лагери на ИД в Субсахарска Африка и през Северна Африка са се трансферирали във Франция. В региона Сахел Франция от дълго време има контингент, в който има и българско присъединяване, чиято съществена задача е премахването на заплахата от Ал Кайда и ИД в помощ на държавните управления в Мали, Чад, Нигер и Буркина Фасо. Засега тази интервенция не съумява да се оправи с групировките, а в Африка биват изпращани от ден на ден европейски сили. Така да вземем за пример, Португалия ускори наличието си в Мали и Източна Африка.
В момента най-малко три протеста, подкрепени от Ал Кайда и „ Ислямска страна “, се разрастват в необятни елементи от Африка - от пустините на Синай, до езерото Чад и живописните селища на брега на Индийския океан и курортните острови на югоизток. Нарастването на насилието идва на фона на желанието на Съединени американски щати да изтеглят силите си от редица региони, в които американската техника и качества се оказаха жизненоважни в борбата с джихадистките групи. Белият дом обмисля понижаване на американските военни сили в Африка, макар предизвестията на някои анализатори, че това би било огромна неточност. Насилието в района е предизвикало гибелта на 4 825 души през 2019 година - най-високото равнище от най-малко десетилетие насам, съгласно данните на профилирания екип ACLED. Към октомври броят на жертвите тази година се е повишил до 5 365, което демонстрира, че 2020 година е надалеч по-смъртоносна. Силите на локалните държавно управление, които убиват цивилни като съпътстваща жертви на антитерористичните интервенции, изостриха кръвопролитията.
Не по-малко тревожна е наклонността за европейските ползи и локалните държавни управления джихадисти да атакуват по-близо до огромните градове в крайбрежни страни, където терористичната активност е минимална до напълно скоро. През юни тази година бойци на Ал Кайда нападнаха армейски пост на северната граница на Кот д'Ивоар, убивайки 14 бойци при първата огромна офанзива в страната от четири години. Междувременно два разнообразни филиала на "Ислямска страна " - "Ислямска страна в Западна Африка “ и "Ислямска страна в Сахара “, предизвикаха гибелта на стотици държавни бойци, като в това време претендират за в действителност надзор над отдалечени региони на Нигер и североизточния щат Борно в Нигерия. От октомври насам ИД извърши и първите си две набези в Танзания.
Съществуват сигурни доказателства, че джихадистките групи трансферират свои сили от Близкия изток и Европа към Африка, и назад. По контрабандни канали и благодарение на подкупи, а също и поради неналичието на мощен локален надзор, ИД съумява да вкара бойци с опит от Ирак, Афганистан и Сирия в новите си клонове в Източна и Западна Африка. Това значи, че на южната граница на Европейски Съюз има все по-голяма интензивност на организацията и това, че тунизийци, тренирани от организацията, са се трансферирали от Северна Африка във Франция, с цел да правят офанзиви, би трябвало да тревожи силите за сигурност в европейските страни.
На последно място, само че не по значителност, е фактът, че ИД има все по-широка мрежа в Сирия и Ирак и съумява да нападна постоянно и нападателно, макар акцията на Международната коалиция против ИД. Американските сили, дружно с кюрдските елементи направиха над 30 интервенции против кафези на групировката в Източна Сирия единствено за месец. В същото време, поради администрация, геополитически дрязги и неспособност да се отделят сили, кюрдската администрация разгласи, че ще пусне арестуваните в лагера Ал Хол в Източна Сирия, където дружно с бежанци и разселени от спора хора, има стотици членове и симпатизанти на ИД. Ефектът от това решение би имал тежко отражение надалеч от Сирия.
Атаката във Виена пристигна на фона на офанзивата в Ница на 29 октомври. Франция изпита на гърба си серия от тежки терористични офанзиви през последните години, в това число детонация през май 2019 година в пекарна в Лион, пукотевица в Страсбург през декември 2018 година, офанзива в Каркасон през март 2018 година и още дузина други. От 2015 година насам, над 240 френски жители са изгубили живота си при терористични набези, осъществени от бойци и симпатизанти на „ Ислямска страна “. Както казусът с нападателя във Виена, по този начин и многочислените образци от Западна Европа демонстрират, че има неуспех в стратегиите за дерадикализация. Има проблем и със оправянето с терористичните закани и част от казуса е, че се подминават световните сигнали.
Има данни, че офанзивите в Афганистан, Танзания и Австрия са били координирани и това е изцяло допустимо – ИД работят проведено и огромно. Фактът, че групировката оперира на три разнообразни континента с сходна експедитивност, на която силите за сигурност не могат да отговорят, е и политически проблем, защото държавните управления като че ли заспаха умерено след рухването на главните замъци на групировката, оставяйки редица проблеми нерешени. Геополитическите конфликти като този сред Париж и Анкара се случват в най-неподходящия миг, защото е жизненоважно двете страни да обменят информация, страдайки от един и същи зложелател. В Турция, сходно на Франция, ИД извърши редица офанзиви от 2015 година насам, лишили живота на десетки. Макар да имаше мнения, че последните офанзиви са свързани със разногласието за изображенията на Пророка Мохамад и „ Шарли Ебдо “, специалистите по-скоро са на мнение, че е имало авансово обмисляне, а абсурдът и изявленията на Ердоган и Макрон са бонус към създалата се към този момент „ съвършена стихия “ от събития. В момента държавните управления би трябвало да работят дружно, с цел да предотвратят бъдещи офанзиви, които е допустимо да се задават сега. Тепърва ще забележим кое ще надделее – хладнокръвието или егоцентризма на международните водачи.
Виена сподели и другата страна на трагичната история – десетките хиляди албанци, които живеят отвън страната си, принудени да я изоставен поради неприятните условия на живот. Когато Куйтим Фейзулаи стартира своята серия от изстрели по минувачи в централните елементи на Виена, първата му жертва е Наджип Вренези, който излиза от заведение наоколо, с цел да изпуши цигара. Той е единствено на 21 години, също от Северна Македония, само че живее и учи в Австрия. В полицейските сили, изпратени на място в границите на минути, е косоварката Дорунтина Мироци, чиито чичо пък е представител на Косово в Германия. И тримата назовават Австрия собствен дом, както и тримата мъже, притичали се на първа линия да оказват помощ на ранените – двама с турски генезис и един палестинец. Те изтеглят и дават първа помощ на тежко ранен служител на реда и жена, станала жертва на безразборната пукотевица по време на нападението.
Австрийската столица е единствено последният град от серията терористични офанзиви, в които вземат участие хора на „ Ислямска страна “ през последните месеци. Групировката пое отговорност, въпреки и със забавяне, като припозна Куйтим Файзулаи за собствен симпатизант и войник. Случаят на албанеца е индикативен и потвърждава теориите, които специалистите по сигурност споделят отдавна. Първо явно „ Ислямска страна “ не е унищожена и водачеството ѝ съумява да доближи до симпатизанти по целия свят. На второ място казусът с Файзулаи е още един образец за наклонността неуспели да се влеят в редиците на ИД симпатизанти, да правят набези в страните, където живеят. Именно този беше и апелът на командирите на ИД още преди убийството на Абу Бакр ал Багдади – тези, които не могат до доближат до „ територията на халифата “, да чакат за нареждания и да се готвят за акции в страните си. При изискване, че единствено от Балканите има стотици бойци в радикалната формация, а единствено във Франция има над 4000 души в описи на полицията за връзки с екстремисти, обстановката става още по-опасна. Генерално политиците в Европа не обръщаха внимание от 2019 година насам, че има притеснителни сигнали за завръщането на ИД. А такива сигнали има изключително очевидно през последните няколко месеца.
Близо 6 000 километра на изток от Виена, в Кабул, се развиват други трагични събития. Само няколко часа преди нападението в Австрия, афганистанската столица става очевидец на добра проведена двойна терористична офанзива. Първо рано сутринта детонация в едната част на града ранява цивилни. Малко по-късно, въоръжени с експлозиви и тежко оръжие нападатели навлизат в кампуса на Университета на Кабул и откриват огън по студенти и чиновници. Терористите се барикадират в образователното заведение, до момента в който студенти обезверено бягат от насилието – някои даже скачат от прозорците на образователните зали. Не всички съумяват да избягат – 22 души, най-вече студенти сред 20 и 24-годишна възраст, са убити невъзмутимо. 16 от тях са от един поток, а в обществените мрежи техният учител разгласява фотоси на някои тях. Това нахлуване се случва единствено няколко дни след терористичен акт против образователен център.
В страна, в която насилието и войната са част от живота, визитата на университета е даже акт на опозиция против екстремизма, а младите, които са решили да останат в страната си, са считани за бъдещото потомство политици управници, инженери. Кабулският университет е бил цялостен по време на нападението – ранените са над 50. Обсадата на кампуса от силите за сигурност продължава няколко часа, като част от нападателите взривяват експлозиви. Положението е толкоз тежко, че на помощ идва бронирана техника на съдружните сили. В края на деня, малко преди светът да получи първите вести от Виена, Кабул е оцапан с кръв в една от най-тежките офанзиви против цивилни отдавна насам. Отговорност поема „ Ислямска страна “, а детайлите към нападенията в Австрия и Афганистан са показателни: осъществени са по еднакъв метод, от екипи с идентични дрехи, присъщи за така наречен „ елитни елементи “ на ИД, които направиха офанзивите в Париж през 2015 година, което допуска авансово обмисляне и военно образование.
Трагедията не стопира тук, а продължава на близо 7 000 километра югозападно от Кабул - в Мозамбик. Лентата се връща до 5 август, когато въоръжени мъже със знамената на „ Ислямска страна “ започват широкомащабна офанзива по море и суша върху стратегическото пристанище Мосимбоа да Прая, ситуирано в северната част на Мозамбик. За по-малко от седмица, те изтласкват държавните сили и завладяват целия град и над 30-хилядното му население. Малко по-късно те управляват и няколко по-малки селища към града и афишират Мосимбоа да Прая за „ столица “ на новата „ провинция на халифата “. Намиращите се в региона чиновници на френската петролна компания „ Тотал “ намират заслон в обезпечена в далечния завършек на пристанището база, охранявана от наемници и хора на френския Чуждестранен легион. Атаката върху тях е предстояща във всеки един миг. Още няколко дни по-късно джихадисти нападат известния парк за диви животни „ Куре “ на към 70 км. от столицата на Нигер, Ниамей. Убити са 8 души, в това число шест френски филантропични служащи.
Двете офанзиви в противоположните страни на Африка са измежду десетките насилствени събития, които раздрусват континента с все по-видимата агресия на „ Ислямска страна “ и Ал Кайда. По-малко от две години след рухването на „ халифата “ на ИД в Сирия и Ирак, терористичната група се пробва да се откри в Африка и това ще има широкообхватни последствия за района, който към този момент е обзет от беднотия, корупцията и Ковид-19. Последиците се усещат към този момент и в Европа – нещо, за което специалистите предизвестяват от най-малко година насам. Така да вземем за пример, в офанзивите във Франция, случили се на фона на разногласието за карикатурите на Пророка Мохаммад, са заесени тунизийци и алжирци, които са пристигнали относително скоро на френска територия. Те най-вероятно са получили образование в лагери на ИД в Субсахарска Африка и през Северна Африка са се трансферирали във Франция. В региона Сахел Франция от дълго време има контингент, в който има и българско присъединяване, чиято съществена задача е премахването на заплахата от Ал Кайда и ИД в помощ на държавните управления в Мали, Чад, Нигер и Буркина Фасо. Засега тази интервенция не съумява да се оправи с групировките, а в Африка биват изпращани от ден на ден европейски сили. Така да вземем за пример, Португалия ускори наличието си в Мали и Източна Африка.
В момента най-малко три протеста, подкрепени от Ал Кайда и „ Ислямска страна “, се разрастват в необятни елементи от Африка - от пустините на Синай, до езерото Чад и живописните селища на брега на Индийския океан и курортните острови на югоизток. Нарастването на насилието идва на фона на желанието на Съединени американски щати да изтеглят силите си от редица региони, в които американската техника и качества се оказаха жизненоважни в борбата с джихадистките групи. Белият дом обмисля понижаване на американските военни сили в Африка, макар предизвестията на някои анализатори, че това би било огромна неточност. Насилието в района е предизвикало гибелта на 4 825 души през 2019 година - най-високото равнище от най-малко десетилетие насам, съгласно данните на профилирания екип ACLED. Към октомври броят на жертвите тази година се е повишил до 5 365, което демонстрира, че 2020 година е надалеч по-смъртоносна. Силите на локалните държавно управление, които убиват цивилни като съпътстваща жертви на антитерористичните интервенции, изостриха кръвопролитията.
Не по-малко тревожна е наклонността за европейските ползи и локалните държавни управления джихадисти да атакуват по-близо до огромните градове в крайбрежни страни, където терористичната активност е минимална до напълно скоро. През юни тази година бойци на Ал Кайда нападнаха армейски пост на северната граница на Кот д'Ивоар, убивайки 14 бойци при първата огромна офанзива в страната от четири години. Междувременно два разнообразни филиала на "Ислямска страна " - "Ислямска страна в Западна Африка “ и "Ислямска страна в Сахара “, предизвикаха гибелта на стотици държавни бойци, като в това време претендират за в действителност надзор над отдалечени региони на Нигер и североизточния щат Борно в Нигерия. От октомври насам ИД извърши и първите си две набези в Танзания.
Съществуват сигурни доказателства, че джихадистките групи трансферират свои сили от Близкия изток и Европа към Африка, и назад. По контрабандни канали и благодарение на подкупи, а също и поради неналичието на мощен локален надзор, ИД съумява да вкара бойци с опит от Ирак, Афганистан и Сирия в новите си клонове в Източна и Западна Африка. Това значи, че на южната граница на Европейски Съюз има все по-голяма интензивност на организацията и това, че тунизийци, тренирани от организацията, са се трансферирали от Северна Африка във Франция, с цел да правят офанзиви, би трябвало да тревожи силите за сигурност в европейските страни.
На последно място, само че не по значителност, е фактът, че ИД има все по-широка мрежа в Сирия и Ирак и съумява да нападна постоянно и нападателно, макар акцията на Международната коалиция против ИД. Американските сили, дружно с кюрдските елементи направиха над 30 интервенции против кафези на групировката в Източна Сирия единствено за месец. В същото време, поради администрация, геополитически дрязги и неспособност да се отделят сили, кюрдската администрация разгласи, че ще пусне арестуваните в лагера Ал Хол в Източна Сирия, където дружно с бежанци и разселени от спора хора, има стотици членове и симпатизанти на ИД. Ефектът от това решение би имал тежко отражение надалеч от Сирия.
Атаката във Виена пристигна на фона на офанзивата в Ница на 29 октомври. Франция изпита на гърба си серия от тежки терористични офанзиви през последните години, в това число детонация през май 2019 година в пекарна в Лион, пукотевица в Страсбург през декември 2018 година, офанзива в Каркасон през март 2018 година и още дузина други. От 2015 година насам, над 240 френски жители са изгубили живота си при терористични набези, осъществени от бойци и симпатизанти на „ Ислямска страна “. Както казусът с нападателя във Виена, по този начин и многочислените образци от Западна Европа демонстрират, че има неуспех в стратегиите за дерадикализация. Има проблем и със оправянето с терористичните закани и част от казуса е, че се подминават световните сигнали.
Има данни, че офанзивите в Афганистан, Танзания и Австрия са били координирани и това е изцяло допустимо – ИД работят проведено и огромно. Фактът, че групировката оперира на три разнообразни континента с сходна експедитивност, на която силите за сигурност не могат да отговорят, е и политически проблем, защото държавните управления като че ли заспаха умерено след рухването на главните замъци на групировката, оставяйки редица проблеми нерешени. Геополитическите конфликти като този сред Париж и Анкара се случват в най-неподходящия миг, защото е жизненоважно двете страни да обменят информация, страдайки от един и същи зложелател. В Турция, сходно на Франция, ИД извърши редица офанзиви от 2015 година насам, лишили живота на десетки. Макар да имаше мнения, че последните офанзиви са свързани със разногласието за изображенията на Пророка Мохамад и „ Шарли Ебдо “, специалистите по-скоро са на мнение, че е имало авансово обмисляне, а абсурдът и изявленията на Ердоган и Макрон са бонус към създалата се към този момент „ съвършена стихия “ от събития. В момента държавните управления би трябвало да работят дружно, с цел да предотвратят бъдещи офанзиви, които е допустимо да се задават сега. Тепърва ще забележим кое ще надделее – хладнокръвието или егоцентризма на международните водачи.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ