Така започва една от най-обичаните поеми на Едгар Алън По,

Така стартира една от най-обичаните поеми на Едгар Алън По, „ Анабел Ли “. Историята споделя за нещастието на младия повествовател и неговата брачна половинка, чиято обич била толкоз мощна, че небесните ангели ѝ завидели и предизвикали гибелта ѝ.

На по-малко от километър се намирал кампусът на университета „ Фордъм “ (тогава прочут като колежа „ Сейнт Джон “). По постоянно посещавал студентите, с цел да разискват настоящи събития и да играят карти.

„ Те бяха висококултурни господа и учени “, написа той за преподавателите (цитиран в писмо на преподобния Джон Хенри Хопкинс), „ [които] пушеха, пиеха и играеха карти като джентълмени и в никакъв случай не обелваха и дума за вяра “.

„ Предлагам тази Книга на Истините не в качеството ѝ на Разказвач на истини “, написа той в предговора, „ а поради Красотата, която изобилства в нейната Истина и я прави същинска “.

В единственото оживяло писмо от По до Вирджиния от 12 юни 1846 година той написа: „ Поддържай духа си във всяка безизходност и вярвай още малко “.

След гибелта му в къщата остава единствено вуйна му Мария, която научава за кончината му два дни по-късно. Скоро по-късно тя се мести при родственици в Бруклин, а ориста на парцела остава незнайна за известно време.