Русия ще спечели ядрена война. Ако оцелеем
Така счита не какъв да е, а вие - читателите на ФАКТИ.
932-ма от вас се включиха в анкетата ни "Кой може да завоюва нуклеарна война? ".
20% са на мнение, че победител от най-нежелания боен конфликт би била Русия. Разбира се, в случай че въобще някой оцелее.
Здравият разсъдък си остава мощната ни страна, макар, че е подлаган непрестанно на проверка. 52% са наясно, че победител просто няма по какъв начин да има - ще загинем всички .
Други 20%, крепко стъпили на земята, не имат вяра, че може да се стигне до натискане на специфичното копче.
Само 5% се доверяват на военната мощност на Съединени американски щати, а 3% залагат на екзотичната птица Ким Чен-ун . Шепа дали своят вот дават вота си за някоя друга мощ, която остава незнайна за нас. Дали Китай, дали Иран, дали някоя друга страна член на НАТО, можем да гадаем. Поне е несъмнено, че не сме ние. Не е доста патриотично, само че такива са действителностите.
Къде да търсим аргументите за отчетливото преимущество на Русия пред Съединени американски щати, което дават читателите ни в този предполагаем нуклеарен конфликт? Те нямат нищо общо с действителната военна мощност на двете велики сили, която по този начин или другояче си остава мистерия за необятните национални маси. Така и би трябвало, това си е въпрос на национална сигурност. Да пренебрегваме и обичайните благосклонности на народа ни към огромната северна страна, без значение дали участва на картата под името Русия или Съюз на съветските социалистически републики. Те са постоянен факт и обект на обществените антрополози.
Тук не играят и индикатори като стопански напредък, стандарт на живот, равнище на народна власт и свободи. Нашенецът не знае по какъв начин живее народът във Владивосток или Сейнт Луис, а и не му пука. Хората съпоставят най-много политическите елити, отъждествявайки с тях силата и престижа на двете страни. Те тях виждат и чуват по тв приемника. Дори не задачите елити, а единствено каймакът им - Путин и Лавров против Тръмп и компания.
Преди 20 години резултатът в същата анкета щеше да е тъкмо противоположният. Тогава Русия бе в най-ниската си точка на интернационален престиж и ореше още в дъното. Безкрайният ваучър, в който живееше Борис Елцин, въпреки всичко свърши. Човекът се оказа с един черен дроб и едно сърце. Цяло знамение е, че не размени Камчатка за галон "Джак Даниелс ". Нисичкият кагебеец с взор на хипнотизатор, който го наследи, бързо сподели, че не е от планетата на дядя Боря. И през днешния ден активността му се утвърждава от 83,5% от руснаците. Въпреки властническите способи и имперски упоритости, в които го упрекват, а може би и тъкмо поради тях. Огромно значение за доверието в съветската военна мощност е намесата на Путин в сирийската рецесия. Нещо, което елементарният човек утвърждава с възклицанието - "а единствено американците ли да си пъхат гагата на всички места... ".
От другата страна е непредесказуемият Доналд Тръмп, който се учи в придвижване да ръководи Съединените американски щати. И единствено седмица след избирането му се заприказва за импийчмънт на фона на бурните всеобщи митинги. Край него са съветниците му, които крият в шепи лицата си, когато той приказва. И след това изясняват какво е имал поради в действителност. В интернационалните му политически изяви всекидневно участва замяна на груби дърводелски закани с момчето, което изстрелва роднините си, привързани за оръдия или ги хвърля на освирепели от апетит кучета.
Но върхът на сладоледа е следствието за съветското присъединяване в избирането на Тръмп. Тук към този момент не той подвига звук, само че всичко рефлектира върху него. Изумително е за какво Америка си предизвиква обществено това оскърбление. Ако търси състрадание, това просто не и отива и печели само насмешки.
Това виждат елементарните хора и от него градят облиците на най-влиятелните фигури в света. Покрай тях и на страните им. А какъв брой кг пирони могат да се купят с една междинна заплата в Магадан и Детройт не интересува никого в България. И няма значение за наклона на везните в нашата анкета.
932-ма от вас се включиха в анкетата ни "Кой може да завоюва нуклеарна война? ".
20% са на мнение, че победител от най-нежелания боен конфликт би била Русия. Разбира се, в случай че въобще някой оцелее.
Здравият разсъдък си остава мощната ни страна, макар, че е подлаган непрестанно на проверка. 52% са наясно, че победител просто няма по какъв начин да има - ще загинем всички .
Други 20%, крепко стъпили на земята, не имат вяра, че може да се стигне до натискане на специфичното копче.
Само 5% се доверяват на военната мощност на Съединени американски щати, а 3% залагат на екзотичната птица Ким Чен-ун . Шепа дали своят вот дават вота си за някоя друга мощ, която остава незнайна за нас. Дали Китай, дали Иран, дали някоя друга страна член на НАТО, можем да гадаем. Поне е несъмнено, че не сме ние. Не е доста патриотично, само че такива са действителностите.
Къде да търсим аргументите за отчетливото преимущество на Русия пред Съединени американски щати, което дават читателите ни в този предполагаем нуклеарен конфликт? Те нямат нищо общо с действителната военна мощност на двете велики сили, която по този начин или другояче си остава мистерия за необятните национални маси. Така и би трябвало, това си е въпрос на национална сигурност. Да пренебрегваме и обичайните благосклонности на народа ни към огромната северна страна, без значение дали участва на картата под името Русия или Съюз на съветските социалистически републики. Те са постоянен факт и обект на обществените антрополози.
Тук не играят и индикатори като стопански напредък, стандарт на живот, равнище на народна власт и свободи. Нашенецът не знае по какъв начин живее народът във Владивосток или Сейнт Луис, а и не му пука. Хората съпоставят най-много политическите елити, отъждествявайки с тях силата и престижа на двете страни. Те тях виждат и чуват по тв приемника. Дори не задачите елити, а единствено каймакът им - Путин и Лавров против Тръмп и компания.
Преди 20 години резултатът в същата анкета щеше да е тъкмо противоположният. Тогава Русия бе в най-ниската си точка на интернационален престиж и ореше още в дъното. Безкрайният ваучър, в който живееше Борис Елцин, въпреки всичко свърши. Човекът се оказа с един черен дроб и едно сърце. Цяло знамение е, че не размени Камчатка за галон "Джак Даниелс ". Нисичкият кагебеец с взор на хипнотизатор, който го наследи, бързо сподели, че не е от планетата на дядя Боря. И през днешния ден активността му се утвърждава от 83,5% от руснаците. Въпреки властническите способи и имперски упоритости, в които го упрекват, а може би и тъкмо поради тях. Огромно значение за доверието в съветската военна мощност е намесата на Путин в сирийската рецесия. Нещо, което елементарният човек утвърждава с възклицанието - "а единствено американците ли да си пъхат гагата на всички места... ".
От другата страна е непредесказуемият Доналд Тръмп, който се учи в придвижване да ръководи Съединените американски щати. И единствено седмица след избирането му се заприказва за импийчмънт на фона на бурните всеобщи митинги. Край него са съветниците му, които крият в шепи лицата си, когато той приказва. И след това изясняват какво е имал поради в действителност. В интернационалните му политически изяви всекидневно участва замяна на груби дърводелски закани с момчето, което изстрелва роднините си, привързани за оръдия или ги хвърля на освирепели от апетит кучета.
Но върхът на сладоледа е следствието за съветското присъединяване в избирането на Тръмп. Тук към този момент не той подвига звук, само че всичко рефлектира върху него. Изумително е за какво Америка си предизвиква обществено това оскърбление. Ако търси състрадание, това просто не и отива и печели само насмешки.
Това виждат елементарните хора и от него градят облиците на най-влиятелните фигури в света. Покрай тях и на страните им. А какъв брой кг пирони могат да се купят с една междинна заплата в Магадан и Детройт не интересува никого в България. И няма значение за наклона на везните в нашата анкета.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ