Как съветски кораб бутна Аспаруховия мост във Варна
Така се прекъсва пътната връзка на Варна с квартал „ Аспарухово”, с Южна България и с базата на „ Петрол”. Скоро край методите на моста на двата бряга на единствения тогава плавателен канал „ море - езеро”, се събират хиляди ядосани жители. Милицията не може да овладее обстановката.
Монтираният небрежно понтонен мост от три понтона (взети от аварийния понтонен мост на КРЗ „ Флотски арсенал”) е претрупан от безотговорно нахлули хора и се прекатурва. Истинско благополучие е, че в ледените води има единствено измокрени и измръзнали, само че не и удавени!...
Едва на третия ден от събарянето на Аспаруховия мост, Окръжният действен щаб във Варна обезпечава трайна връзка за пешеходците и автотранспортните средства. Това става с армейски понтонен мост и той работи безотказно в продължение на година и половина, до момента в който бъдат пуснати в употреба новият корабоплавателен канал и новият Аспарухов мост - естакада, в средата на 1976 година, споделя случая "Морски вестник ".
Много сериозен проблем се оказва прекъснатата жп връзка сред базата на „ Петрол” и страната, заводите на която чакат ежедневни доставки от течни горива. Налага се компромисното и прекомерно рисковано, въпреки и краткотрайно решение: танкерите да дебаркират на сухотоварното пристанище Варна, което освен е в прорез със международната процедура, само че и крие съществени рискове за сигурността на варненското население.
Тогавашният първи секретар на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия и в действителност началник на Варна и Варненски окръг Тодор Стойчев разпорежда българският водач на руския транспортен съд и началникът на Портовия флот да бъдат дадени на прокурор. Намира се софийски шеф, който се пробва да стовари виновността точно върху двамата морски капитани далечно корабоплаване. В последна сметка обаче съд няма и отрицателни последици за двамата капитани също няма.
И аргументите за това напълно не са идеологически - от тогавашната Държавна сигурност вземат от началника на Портовия флот (официалната му служба е шеф на „ Портови флот и пилотска дейност”) досието със сигнали, рапорти, отчети и разказани обстоятелства за разнообразни предпоставки за повреди, както и предложенията за попречване на възможни произшествия при прекосяването на корабите през плавателния канал в региона на клаповия Аспарухов мост.
Какво тъкмо е установила инспекцията не е известно, само че факт е, че двамата български капитани не са осъдени за случая. Капитанът на „ Павел Постишев” обаче е снет от служба и изпратен да работи като капитан на дълбачка в Одеса.
Така руската страна удостоверява виновността му. Не се удостоверява разпространилият се слух във Варна, че на борда на руския транспортен съд надали не всички са били пияни. Взетите алкохолни проби от капитана, водача и кърмчията са негативни. Причината за случая се оказват бавните реакции на кърмчията на подаваните команди, поради което не съумява да отклони сполучливо носа на кораба от отбивача преди клаповия Аспарухов мост.
Капитанът не реагира навреме на предлагането на водача в основаната рискова обстановка неотложно да бъдат отдадени двете котви. От последвалите два поредни удара в отбивача (отначало - в региона на носа, а по-късно - в региона на кърмата на кораба) и невъзможността даденият заден ход да погаси инерцията на плавателния съд, „ Павел Постишев” се насочва към моста и с преден удар тарани моста в най-уязвимата му част - страничната. Мостът е съборен незабавно...
В своята книга „ Морски преживелици в корабни аварии” (изд. „ Галера”, Варна, 1999 г.) капитан далечно корабоплаване Никола Стоянов (началник на „ Портови флот и пилотска дейност” по това време) написа: „ От 1968 до 1975 година, за седем следващи години, Портовият флот и пилотската активност организираха без съдбовен удар за Аспаруховия мост 4495 кораба. Успешните проводки не могат да бъдат безконечни. Има опасности. Моторният транспортен съд „ Павел Постишев” е 4496-ият транспортен съд, деклариран за прекосяване през Аспаруховия мост. Той събори моста на 28-ми януари 1975 година А Аспаруховият мост можеше да бъде съборен и по-рано. Когато има предпоставки за срутване, няма значение името на водача, капитана на кораба или името на кораба, а шансът. Не бяха малко случаите, в това число с нареждания и позволения от министъра на превоза да се организират кораби в нарушаване на нормативните актове, кораби без изправни мотори или с дефектирали устройства за ръководството им. Такива бяха проводките на корабите „ Бени Саф”, „ Стефан Караджа”, „ Вола”, „ Цанко Церковски”, пасажерския транспортен съд „ Варна”, представляващи заплаха за Аспаруховия мост”.
Съветският „ Павел Постишев” е сериен моторен транспортен съд за товари вид „ река - море”. Дължината му е 114 метра, широчината - 13 метра, газенето - 3,6 метра (според други изявления - 2,8 метра), дедуейт 2850 тона (според други данни - 3205 тона). Построен е през 1974 година в Чехословакия. А това значи, че сега на случая във Варна „ Павел Постишев” е бил нов транспортен съд, с изправни машини и механизми, които биха могли да предотвратят съдбовния удар върху Аспаруховия мост, в случай че не са били мудните реакции на рулевия и несъответстващото държание на капитана му. Понастоящем „ Павел Постишев” е благосъстоятелност на украинското пристанище Херсон. Корабът към този момент не е в дейна употреба и най-вероятно ще бъде продаден за скрап.
Монтираният небрежно понтонен мост от три понтона (взети от аварийния понтонен мост на КРЗ „ Флотски арсенал”) е претрупан от безотговорно нахлули хора и се прекатурва. Истинско благополучие е, че в ледените води има единствено измокрени и измръзнали, само че не и удавени!...
Едва на третия ден от събарянето на Аспаруховия мост, Окръжният действен щаб във Варна обезпечава трайна връзка за пешеходците и автотранспортните средства. Това става с армейски понтонен мост и той работи безотказно в продължение на година и половина, до момента в който бъдат пуснати в употреба новият корабоплавателен канал и новият Аспарухов мост - естакада, в средата на 1976 година, споделя случая "Морски вестник ".
Много сериозен проблем се оказва прекъснатата жп връзка сред базата на „ Петрол” и страната, заводите на която чакат ежедневни доставки от течни горива. Налага се компромисното и прекомерно рисковано, въпреки и краткотрайно решение: танкерите да дебаркират на сухотоварното пристанище Варна, което освен е в прорез със международната процедура, само че и крие съществени рискове за сигурността на варненското население.
Тогавашният първи секретар на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия и в действителност началник на Варна и Варненски окръг Тодор Стойчев разпорежда българският водач на руския транспортен съд и началникът на Портовия флот да бъдат дадени на прокурор. Намира се софийски шеф, който се пробва да стовари виновността точно върху двамата морски капитани далечно корабоплаване. В последна сметка обаче съд няма и отрицателни последици за двамата капитани също няма.
И аргументите за това напълно не са идеологически - от тогавашната Държавна сигурност вземат от началника на Портовия флот (официалната му служба е шеф на „ Портови флот и пилотска дейност”) досието със сигнали, рапорти, отчети и разказани обстоятелства за разнообразни предпоставки за повреди, както и предложенията за попречване на възможни произшествия при прекосяването на корабите през плавателния канал в региона на клаповия Аспарухов мост.
Какво тъкмо е установила инспекцията не е известно, само че факт е, че двамата български капитани не са осъдени за случая. Капитанът на „ Павел Постишев” обаче е снет от служба и изпратен да работи като капитан на дълбачка в Одеса.
Така руската страна удостоверява виновността му. Не се удостоверява разпространилият се слух във Варна, че на борда на руския транспортен съд надали не всички са били пияни. Взетите алкохолни проби от капитана, водача и кърмчията са негативни. Причината за случая се оказват бавните реакции на кърмчията на подаваните команди, поради което не съумява да отклони сполучливо носа на кораба от отбивача преди клаповия Аспарухов мост.
Капитанът не реагира навреме на предлагането на водача в основаната рискова обстановка неотложно да бъдат отдадени двете котви. От последвалите два поредни удара в отбивача (отначало - в региона на носа, а по-късно - в региона на кърмата на кораба) и невъзможността даденият заден ход да погаси инерцията на плавателния съд, „ Павел Постишев” се насочва към моста и с преден удар тарани моста в най-уязвимата му част - страничната. Мостът е съборен незабавно...
В своята книга „ Морски преживелици в корабни аварии” (изд. „ Галера”, Варна, 1999 г.) капитан далечно корабоплаване Никола Стоянов (началник на „ Портови флот и пилотска дейност” по това време) написа: „ От 1968 до 1975 година, за седем следващи години, Портовият флот и пилотската активност организираха без съдбовен удар за Аспаруховия мост 4495 кораба. Успешните проводки не могат да бъдат безконечни. Има опасности. Моторният транспортен съд „ Павел Постишев” е 4496-ият транспортен съд, деклариран за прекосяване през Аспаруховия мост. Той събори моста на 28-ми януари 1975 година А Аспаруховият мост можеше да бъде съборен и по-рано. Когато има предпоставки за срутване, няма значение името на водача, капитана на кораба или името на кораба, а шансът. Не бяха малко случаите, в това число с нареждания и позволения от министъра на превоза да се организират кораби в нарушаване на нормативните актове, кораби без изправни мотори или с дефектирали устройства за ръководството им. Такива бяха проводките на корабите „ Бени Саф”, „ Стефан Караджа”, „ Вола”, „ Цанко Церковски”, пасажерския транспортен съд „ Варна”, представляващи заплаха за Аспаруховия мост”.
Съветският „ Павел Постишев” е сериен моторен транспортен съд за товари вид „ река - море”. Дължината му е 114 метра, широчината - 13 метра, газенето - 3,6 метра (според други изявления - 2,8 метра), дедуейт 2850 тона (според други данни - 3205 тона). Построен е през 1974 година в Чехословакия. А това значи, че сега на случая във Варна „ Павел Постишев” е бил нов транспортен съд, с изправни машини и механизми, които биха могли да предотвратят съдбовния удар върху Аспаруховия мост, в случай че не са били мудните реакции на рулевия и несъответстващото държание на капитана му. Понастоящем „ Павел Постишев” е благосъстоятелност на украинското пристанище Херсон. Корабът към този момент не е в дейна употреба и най-вероятно ще бъде продаден за скрап.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ