Промените в Закона за земеделските земи ще са в ущърб на над 35 хил. стопани
Така предлаганите промени в Закона за собствеността и използването на земеделските земи са в употребява на към 1500 аграрни стопани и в ущърб на над 35 хиляди Тези 1500 обработват близо 80% от земеделската земя в множеството землища. Това са тези стопанства, които имат съсредоточено огромна благосъстоятелност или права на прилагане в избрани землища.
Това твърди в изявление за БНР Мирослав Каракашев - правист на Асоциацията на притежателите на земи.
В петък на първо четене в Народното събрание минаха промени в Закона за собствеността и използването на земеделските земи. Промените са дълго чакани от земеделците, които обработват земята, само че и съществено оспорвани от притежателите на същата тази земя. Предстои второ четене на проектозакона.
Собствениците на земи реагират остро на сключването на доброволните съглашения за комасирано прилагане на земеделска земя. Предложено е съглашението, което се подписва сред ползвателите, да влиза в действие, когато е подписано от не по-малко от 2/3 от ползвателите и при изискване, че обгръща не по-малко от 2/3 от площта в съответното землище. За останалата 1/3 от ползвателите, които не са подписали съглашението, ще се изготвя служебно систематизиране на масивите. Според Каракашев това е неприемливо:
" Става въпрос за частна благосъстоятелност, а служебното систематизиране на частна благосъстоятелност опонира на Конституцията на България ".
Той цитира текста от Конституцията, който споделя, че страната би трябвало да пази частната благосъстоятелност и че тя е неприкосновена.
В момента, в който със закон се позволява административен орган да се разпорежда с частна благосъстоятелност, като дефинира кой, при какви условия и по какъв начин ще употребява избрана земеделска земя, без да се пита притежателя, за нас това опонира на Конституцията, изясни Каракашев. И посочи, че Асоциацията в никакъв случай не е била срещу доброволните съглашения за прилагане.
Според него това предложение е оттегляне от опцията за договаряне, тъй като, по думите му, се дава опция на малцина, само че с по-голяма тежест като размер земя, субекти в несъмнено землище да се договорят между тях, изтласквайки доста на брой по-малки притежатели и ползватели на земеделска земя. Той е безапелационен, че това е тотално оттегляне от концепцията за основаване на масиви за прилагане, въз основа на съглашение.
Каракашев счита, че по този начин доста дребни притежатели и ползватели на земеделска земя ще бъдат изведени от споразуменията. Ако тези правила бъдат признати, хората ще бъдат насърчени да не се спогаждат, изрече мнението си той. По думите му в случай че желаеме да има съглашения, би трябвало да ги отворим за всички.
" В днешно време е доста по-лесно да узурпираш и да си присвоиш земеделска земя в сравнение с някоя движима движимост като лек автомобил ", акцентира Каракашев.
Според него би трябвало да се търсят механизми, които да са в сходство с Конституцията и на база на публичен спор могат да бъдат допустими в посока на това да се реши казусът с така наречен " пасивни притежатели ", вместо да се " измислят механизми на присвояване на непозната благосъстоятелност посредством административни актове, посредством вмешателство на страната в едни частно-правни връзки ".
Това твърди в изявление за БНР Мирослав Каракашев - правист на Асоциацията на притежателите на земи.
В петък на първо четене в Народното събрание минаха промени в Закона за собствеността и използването на земеделските земи. Промените са дълго чакани от земеделците, които обработват земята, само че и съществено оспорвани от притежателите на същата тази земя. Предстои второ четене на проектозакона.
Собствениците на земи реагират остро на сключването на доброволните съглашения за комасирано прилагане на земеделска земя. Предложено е съглашението, което се подписва сред ползвателите, да влиза в действие, когато е подписано от не по-малко от 2/3 от ползвателите и при изискване, че обгръща не по-малко от 2/3 от площта в съответното землище. За останалата 1/3 от ползвателите, които не са подписали съглашението, ще се изготвя служебно систематизиране на масивите. Според Каракашев това е неприемливо:
" Става въпрос за частна благосъстоятелност, а служебното систематизиране на частна благосъстоятелност опонира на Конституцията на България ".
Той цитира текста от Конституцията, който споделя, че страната би трябвало да пази частната благосъстоятелност и че тя е неприкосновена.
В момента, в който със закон се позволява административен орган да се разпорежда с частна благосъстоятелност, като дефинира кой, при какви условия и по какъв начин ще употребява избрана земеделска земя, без да се пита притежателя, за нас това опонира на Конституцията, изясни Каракашев. И посочи, че Асоциацията в никакъв случай не е била срещу доброволните съглашения за прилагане.
Според него това предложение е оттегляне от опцията за договаряне, тъй като, по думите му, се дава опция на малцина, само че с по-голяма тежест като размер земя, субекти в несъмнено землище да се договорят между тях, изтласквайки доста на брой по-малки притежатели и ползватели на земеделска земя. Той е безапелационен, че това е тотално оттегляне от концепцията за основаване на масиви за прилагане, въз основа на съглашение.
Каракашев счита, че по този начин доста дребни притежатели и ползватели на земеделска земя ще бъдат изведени от споразуменията. Ако тези правила бъдат признати, хората ще бъдат насърчени да не се спогаждат, изрече мнението си той. По думите му в случай че желаеме да има съглашения, би трябвало да ги отворим за всички.
" В днешно време е доста по-лесно да узурпираш и да си присвоиш земеделска земя в сравнение с някоя движима движимост като лек автомобил ", акцентира Каракашев.
Според него би трябвало да се търсят механизми, които да са в сходство с Конституцията и на база на публичен спор могат да бъдат допустими в посока на това да се реши казусът с така наречен " пасивни притежатели ", вместо да се " измислят механизми на присвояване на непозната благосъстоятелност посредством административни актове, посредством вмешателство на страната в едни частно-правни връзки ".
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ