Агресор ли е Русия?
Така подложен, въпросът закупи нова новост след промяната на властта в Белия дом и настъпилите неочаквани промени в метода на практическото осъществяване на американската външна политика. С извеждането на разговора като главен съставен елемент за изясняване позициите на конфликтните страни и в двете войни, в Украйна и Газа. И освен поради това, а и заради налаганата цензура в западните осведомителни центрове въпросът за това по кое време е почнала войната, да бъде отвън полето на осведомителната война сред Белия дом и Москва.
И до през днешния ден, макар смяната в интернационалната политика за възобновяване на доверието в интернационалните връзки, въпросът за първопричините се заобикаля като тематика в европейската политика, още при оповестяването на специфичната военна интервенция на Русия на 24.02.2022 година
Изясняването на първопричините е от изключителна значимост за събаряне на напрежението към Русия и след толкоз пролята кръв, Западът се вслуша в нейните послания и условия преди да бъде привлечена за истински договаряния за споразумяване на спора. Те са в основата на предизвикването, което принуди Русия да се изправи пред съдбовния избор да води война и да отбрани своята сигурност. Ако Западът продължава да ги омаловажава и не се съобрази с тях, то досегашните военни дейности се обезсмислят и войната ще продължава.
Ако не бяха толкоз значими и за Запада, той нямаше по този начин целеустремено да ги неглижира още от 2014 г, когато протичаше първият стадий на войната без директното присъединяване на Русия. В това се състои същността на задачите на разгърналата се осведомителна война от западните медии за налагане на тезата за непорочност на НАТО и Украйна. И превъзнасянето й в жертва на нападателния Кремълски режим и специфичното демонизиране на В. Путин като основен провинен за войната.
С настъпилия натурализъм в американската политика със промяната на администрацията в Белия дом и налаганата позитивна тоналност в политическите послания на Д. Тръмп във връзка с войната, истината за първопричините все по-ясно излиза на повърхността. Вижда се, че в разгара на акцията за подготовка на преговорния развой, тя, истината сама стартира да се грижи за себе си и търси мястото си в преговорната рамка. Макар и да не се изговаря обществено, това сигурно се регистрира от администрацията на Д. Тръмп. Затова е вербално внимателна в оценките на аргументите за войната.
Истината за първопричините придобива особена значимост заради още една причина, тъй като най-сетне би трябвало да стане необятно притежание за европейските нации, които лицемерно бяха непрекъснато заблуждавани по отношение на същинските подбудители и виновници, принудили Русия да влезе във войната. Това е още по-важно в сегашния миг, когато в Европа се приказва за милитаризация, за продължение на войната и за редуциране на обществени стратегии. Прикриването на истината за войната и преувеличаването на подправена съветска опасност служат само за оправдаване на плануваните старания на евроелита за подготовка за война. Точно в това се показва смяната в американската политика от миналата администрация на Д. Байдън, която Европа отхвърля или не може да разбере. Да се постави завършек на рисковия курс на втълпяване на неприязън в интернационалните връзки като се възвърне разговорът сред враждуващите страни и приближаването им към директни договаряния. С инструментите на дипломацията да вземат решение споровете между тях – надълбоко залегнал смисъл в Устава на Организация на обединените нации.
Силата на новия президент на Съединени американски щати се заключава в промяната на метода, който може да наподобява невъзпитан, не рутинно изкусен, само че може да се окаже в съответния случай само разумен. Скандалният диалог в Овалния кабинет беше обществена проява на този жанр на държание. Заслужава да се подсети, че един от изкусните психически принадлежности за реализиране на задачите на всички договаряния е умеенето да се сътвори подобаваща атмосфера на доверие сред договарящите страни, което подсигурява техния триумф.
Темпът, който постанова Д. Тръмп за допустимо най-бързо доближаване на двете страни към договаряния за мир, очевидно сложи Европа в обстановка като че ли не чува или се прави, че не вижда острата смяна в американската политика. Случайно ли в речника на политическите поръчки на Д. Тръмп Русия не се назовава агресор за разлика от царящата в Европа милитаристична изразителност, че Украйна е жертвата, а агресорът е Русия?
Въпреки смяната на климата в интернационалните връзки, Европа продължава да стои застинала във времената на подготовката и провокациите към Русия за директно въвличане в спора. Затова поражда нужда тъкмо в този миг още веднъж да се обясни ролята на провокаторите, които не са от през днешния ден или от през вчерашния ден, които излъгаха и трансфораха Украйна в жертва, да продължава да се пролива кръвта на украинския народ, с цел да удържи Западът хегемонията си над света. И отслаби и в профил Русия от статута й на световна, велика мощ с максимален нуклеарен капацитет.
Доверието и съмненията сред водещите велики сили в интернационалните връзки са доведени до рисковата точка на блещукане локалните спорове да прераснат в повсеместна огромна война.
Съзнавайки заплахата за международната сигурност, с присъщия си натурализъм и предвидливост Д. Тръмп подхожда тъкмо по този метод и към спора в Украйна да откри метод за потушаване, тъй като той е рисков за Съединени американски щати в моментното й положение на уязвимост. Затова сигналите, които подава, са ориентирани към налагане на предразполагаща атмосфера за договаряния. Първо за възобновяване на доверието сред Съединени американски щати и Русия и постепенна подготовка за пристъпване към истински градивни договаряния за преустановяване на войната и реализиране на дълготраен мир. Без да дава забележим и устен израз, само че той добре схваща, че Съединени американски щати не са в позиция да диктуват изискванията за преустановяване на войната, тъй като Западът я загуби. И Съединени американски щати на практика разполагат с малко принадлежности за напън върху Русия с изключение на глобите и някои неприлагани до дъно финансови принадлежности. До мита надали ще се прибегне, тъй като Съединени американски щати внасят горивото за нуклеарните си централи и още някои сериозни за тях материали. От тази позиция се чака в договарянето на взаимните отстъпки и обезщетения за споразумяване на спора в Украйна да бъдат калкулирани и някои стопански съглашения, засягащи двустранните връзки сред Съединени американски щати и Русия.
Ако се върнем на въпроса кой е агресорът, сигурно Д. Тръмп добре си дава сметка за още едно събитие, че Русия също може да назова Съединени американски щати агресор, когато в 1999 година бомбардираха Сърбия с ангажиране на НАТО без глоба на Организация на обединените нации. Така че дано стане ясно, че първа война в Европа към този момент е имало след огромната война. И по-важното в тази ситуация е, че с тази война в Европа за първи път бяха прекроени граници (Косово) в нарушаване на Хелзинксите съглашения за ненакърнимост на границите в Европа след обединяването. И за по-ясно да се напомни, че тогава Русия остро стачкува.
И ето, случи се с войната в Украйна, единствено че разликата е в дребния подробност, че тогава по разпоредбите на двойния стандарт, който Западът обича да ползва, Съединени американски щати не са агресор, а в този момент Русия е агресор! Именно за да стане явен отговорът на въпроса за агресора, поражда нужда да се върнем обратно във времето и се опресни ролята на многото провокации, принудили Русия да води война с Украйна.
В далечната 1990 година тогавашният държавен секретар на Съединени американски щати Д. Бейкър декларира на М. Горбачов: „ НАТО няма да се уголемява нито инч на изток, в случай че се съгласите да се сплоти Германия “, което М. Горбачов приема по „ кавалерски “. Така е записано в двустранните протоколи, разкрити през 2017 година, водени буквално по време на договарянията. На 17 май 1990 година генералният секретар на НАТО също удостоверява, че НАТО няма да се уголемява на Изток.
Решаващ прелом в развиването на последващите събития, които доведоха до войната в Украйна, оказва решението на Б. Клинтън от 09.02.1994 година за разширението на НАТО на изток. Първата вълна на разширението стартира през 1999 година с присъединението на Полша, Унгария и Чехия. Нещо повече, при започване на встъпване в служба като президент на Русия В. Путин се възприема от американците като проевропейски водач. Даже Б. Клинтън му предлага Русия да се причисли към НАТО. След взривяването на кулите в Ню Йорк Съединени американски щати влизат в Афганистан с поддръжката на Русия като обща цел в битката с тероризма.
Независимо от тези податки от Русия през 2002 година Съединени американски щати се отдръпват едностранно от контракта за надзор на въоръженията. По думите на Д. Буш-младши, Съединени американски щати желаят да си дадат време за създаване на нови оръжия в битката с тероризма.
С тежки последствия за правната рамка на контрола на въоръженията и дестабилизирането на структурата на европейската сигурност бе решението на Съединени американски щати да разположат ракети със междинен обхват в Европа. Последва едностранно излизане на Съединени американски щати от контракта за противоракетна защита през 2003 година Така Съединени американски щати се отдръпват от всички контракти, които подсигуряват европейската система за сигурност в региона на стандартните оръжия.
Украинският прелом или тъй наречените „ евромайдана “ гражданска война, почнала през 2003 година, приключи с отстраняването на Янукович през 2014 година с дейната подготовка и интервенция на Съединени американски щати по признанието на зам. държавния секретар В. Нюланд, възлизаща финансово на 5 милиарда $.
През това време Западът продължава стремително да следва политиката за разширение и България, Румъния и Балтийските републики се причисляват към НАТО през 2004 година Така обръчът към Русия се затваря от Балтийско до Черно море. Последва изнасяне на военна инфраструктура и логистика на източния фланг на НАТО с военните бази в Румъния и България по 5000 военни и логистичния център във Варна.
Русия заслужено стартира да се тревожи за своята сигурност и В. Путин задава законния въпрос против кого е ориентирано това разширение и пристъпване към съветските граници? Отговорът по предписание се повтаря, че НАТО е защитителен съюз и дейностите са възпиращи, т.е. настъпваме, с цел да се отбраняваме. Рутинна изразителност за необятна социална консумация. Ясно беше, че с решението на Запада за разширение на изток от 1994 година НАТО престана да бъде защитителен съюз.
Западът обаче отхвърля да се вслуша в неколкократните съществени предизвестия на съветското управление за секване на алените линии. Посочените данни демонстрират, че Русия се оказва обградена с военни бази в съвсем цяла Източна Европа директно до нейните граници. Украйна оставаше единственото незаето място от Съединени американски щати и НАТО в прикосновение с Русия. За разяснение и в допълнение към европейското наличие на Съединени американски щати, в още осемдесет страни в света са ситуирани американски военни бази с 175-хиляден боен личен състав.
След кървавия „ майдан “ в центъра на Киев и премахването на проруското държавно управление на Янукович отпред на Украйна се изреждат няколко прозападни президенти до идването на В. Зеленски. Всички до един организират открита антируска политика и вътрешна война със личните си жители, етнически руснаци, населяващи Източна Украйна. С такава устременост украинските управляващи одобряват поредност законодателни ограничения за ограничение правата на рускоезичното население да употребява съветски език. Забраняват се културни прояви, обичаи, трансформират се образователните стратегии, разрушават се монументи, бележещи общата история на двата славянски народа. Посяга се на православието, преследват се свещеници, които се опълчват на политическото решение за обособяване от Московската патриаршия. Води се открита война за премахване на всичко съветско от общата украино-руска история.
В отговор на фрапантното нарушение на човешките права на рускоезичното население последва проведена опозиция и основаване на двете републики – ДНР и ЛНР, които упорстват за признание на самостоятелност, което се отхвърля от украинските управляващи. Следват военни дейности на насила и популацията на двете републики е подложено на артилерийски офанзиви. Започва се война, в която украинският режим води война със личните си жители. Загиват 14000 почтени жители, от които 250 деца единствено в Донбас, под руините на жилищни блокове, лечебни заведения, пазари, борси, магазини и прочие
Военизираните управления на двете републики, приети от Русия, се обръщат за военна помощ. Русия се включва с механически подкрепления, логистика и по този начин се поставя началото на първия стадий от войната. В западната преса известията са нищожни и съпротивата на двете републики е оповестена за сепаратистка и терористична. Военните дейности се разпростират, украинските сили отстъпват и са изправени пред заплахата да изгубят войната.
Преди това посредством референдум Русия си връща Крим, което провокира същинска нервност на Запад. Изплашени да не изгубят Украйна, западните поддръжници оферират Минските съглашения, подписани от Русия с гаранциите на Франция и Германия. Въпреки настоящото съглашение украинският режим не стопира с епизодичните си офанзиви на териториите на двете републики върху гражданската инфраструктура.
По-късно обаче, откакто Русия разгласи специфичната военна интервенция в Украйна, някогашната немска канцлерка призна, че Минските съглашения са били подписани, с цел да може Украйна да се приготви за продължение на войната с Русия. За кой ли път Русия се оказва още веднъж излъгана!
Военната изразителност на осведомителната война на Запада против Русия се ускорява и ситуацията се нажежава до боен лимит на провокиране на Русия да се включи публично във война с Украйна.
Последно преди войната, през м. декември 2021 година съветската страна изпраща всеобхватно предложение на Съединени американски щати за сключване на съглашение за гарантиране на сигурността и евакуиране на НАТО в границите от 1997 година, с което Съединени американски щати са се заели по време на договарянията с М. Горбачов и по-късно с обществени изяви на техни представители.
Западът високомерно и самонадеяно следва своята линия на предизвикателство към Русия, отхвърля предложенията и не се преценява с съветските паники за сигурността си, които В. Путин прокламира преди този момент в речта си на Мюнхенската конференция от 2007 година Не се одобряват насериозно предизвестията на В. Путин, че Русия ще бъде принудена да предприеме военно-технически средства, с цел да отбрани своята сигурност и правата на рускоезичното население в източна Украйна.
Подценили предизвестията на съветското управление и военните качества и решимостта на Русия да се отбрани, западните разследващи служби стартират да пресмятат по часовникарски деня и часа, когато Русия ще нападне Украйна. Не съумяха с акуратност да плануват началото на втория стадий на военни дейности, само че на 22.02.2022 година се оказа, че Европа е сюрпризирана от оповестяването на Специалната военна интервенция. Най-изненадани, обаче, се оказаха европейските нации, от които западните медии бяха съумели манипулативно да скрият истината за първия стадий от войната и измамата с Минските съглашения като хвърлиха виновността за нарушаването им на Русия.
И до през днешния ден, макар промяната на администрацията в Белия дом и устрема на Д. Тръмп да се контракти с Русия за преустановяване на войната, Европа продължава да я назовава агресор, а Украйна – жертва. Европа непрекъснато повтаря коя е жертвата, с цел да завоюва публичното мнение на европейските общества и оправдае военната си поддръжка за продължение на войната. Въпреки че развиването на фронта потвърждава, че Украйна губи войната и няма по какъв начин да победи Русия, което беше ясно за всеки безпристрастен наблюдаващ.
Европа, в неспособността си да одобри действителността, с решенията от последните заседания в Париж и Лондон и изключителния Европейски съвет, посланията й звучат по този начин: ние няма да сме начело, само че сме зад вас! Вие умирайте вместо нас, ние като „ откровени “ сътрудници ще продължаваме да ви поддържаме, въпреки че сте на изчерпване с човешкия материал! Ако се наложи, може да се включим с мироопазващи доброволчески сили, в случай че се стигне до мир.
Така наподобява през днешния ден модерна Европа, несъответстваща, надалеч от достоверните си полезности и поуките от историята. Празни приказки за свое утешение на една бюрократизирана партокрация, дефинитивно скъсала с действителността. Но с искания да не бъде изключвана от договарянията за мир, тъй като Европа се заканва съществено да се превъоръжава, с цел да реализира мира със мощ!
Цинизмът и лицемерието, което по този начин намерено ни показва Европа, с цел да прикрие острия недостиг на водачество и некадърност за разбор и ориентировка в динамичността на изменящата се световна среда, неизбежно ще докара до политически и обществени разтърсвания и промяна на актуалната върхушка. В противоположен случай Европейски Съюз ще продължава да се провинциализира, самоизолира и губи тежестта си в световния развой на промени в международното развиване.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед24671Александър Песке: Съединени американски щати и Русия ще се договорят - на Европейски Съюз е необходим нов хайлайф, с цел да получи амнистия от МоскваАлтернативен Поглед21638Александър Песке: Западът жертва Украйна, с цел да отсрочи края на хегемонията сиАлтернативен Поглед26619Полина Арнаудова: Чувството за обърканост и стрес в хората умишлено ли се поддържа от медиите?Алтернативен Поглед21837Полина Арнаудова: Нашите политици са вербално импотентниАлтернативен Поглед340467Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед340467 Източник: pogled.info
И до през днешния ден, макар смяната в интернационалната политика за възобновяване на доверието в интернационалните връзки, въпросът за първопричините се заобикаля като тематика в европейската политика, още при оповестяването на специфичната военна интервенция на Русия на 24.02.2022 година
Изясняването на първопричините е от изключителна значимост за събаряне на напрежението към Русия и след толкоз пролята кръв, Западът се вслуша в нейните послания и условия преди да бъде привлечена за истински договаряния за споразумяване на спора. Те са в основата на предизвикването, което принуди Русия да се изправи пред съдбовния избор да води война и да отбрани своята сигурност. Ако Западът продължава да ги омаловажава и не се съобрази с тях, то досегашните военни дейности се обезсмислят и войната ще продължава.
Ако не бяха толкоз значими и за Запада, той нямаше по този начин целеустремено да ги неглижира още от 2014 г, когато протичаше първият стадий на войната без директното присъединяване на Русия. В това се състои същността на задачите на разгърналата се осведомителна война от западните медии за налагане на тезата за непорочност на НАТО и Украйна. И превъзнасянето й в жертва на нападателния Кремълски режим и специфичното демонизиране на В. Путин като основен провинен за войната.
С настъпилия натурализъм в американската политика със промяната на администрацията в Белия дом и налаганата позитивна тоналност в политическите послания на Д. Тръмп във връзка с войната, истината за първопричините все по-ясно излиза на повърхността. Вижда се, че в разгара на акцията за подготовка на преговорния развой, тя, истината сама стартира да се грижи за себе си и търси мястото си в преговорната рамка. Макар и да не се изговаря обществено, това сигурно се регистрира от администрацията на Д. Тръмп. Затова е вербално внимателна в оценките на аргументите за войната.
Истината за първопричините придобива особена значимост заради още една причина, тъй като най-сетне би трябвало да стане необятно притежание за европейските нации, които лицемерно бяха непрекъснато заблуждавани по отношение на същинските подбудители и виновници, принудили Русия да влезе във войната. Това е още по-важно в сегашния миг, когато в Европа се приказва за милитаризация, за продължение на войната и за редуциране на обществени стратегии. Прикриването на истината за войната и преувеличаването на подправена съветска опасност служат само за оправдаване на плануваните старания на евроелита за подготовка за война. Точно в това се показва смяната в американската политика от миналата администрация на Д. Байдън, която Европа отхвърля или не може да разбере. Да се постави завършек на рисковия курс на втълпяване на неприязън в интернационалните връзки като се възвърне разговорът сред враждуващите страни и приближаването им към директни договаряния. С инструментите на дипломацията да вземат решение споровете между тях – надълбоко залегнал смисъл в Устава на Организация на обединените нации.
Силата на новия президент на Съединени американски щати се заключава в промяната на метода, който може да наподобява невъзпитан, не рутинно изкусен, само че може да се окаже в съответния случай само разумен. Скандалният диалог в Овалния кабинет беше обществена проява на този жанр на държание. Заслужава да се подсети, че един от изкусните психически принадлежности за реализиране на задачите на всички договаряния е умеенето да се сътвори подобаваща атмосфера на доверие сред договарящите страни, което подсигурява техния триумф.
Темпът, който постанова Д. Тръмп за допустимо най-бързо доближаване на двете страни към договаряния за мир, очевидно сложи Европа в обстановка като че ли не чува или се прави, че не вижда острата смяна в американската политика. Случайно ли в речника на политическите поръчки на Д. Тръмп Русия не се назовава агресор за разлика от царящата в Европа милитаристична изразителност, че Украйна е жертвата, а агресорът е Русия?
Въпреки смяната на климата в интернационалните връзки, Европа продължава да стои застинала във времената на подготовката и провокациите към Русия за директно въвличане в спора. Затова поражда нужда тъкмо в този миг още веднъж да се обясни ролята на провокаторите, които не са от през днешния ден или от през вчерашния ден, които излъгаха и трансфораха Украйна в жертва, да продължава да се пролива кръвта на украинския народ, с цел да удържи Западът хегемонията си над света. И отслаби и в профил Русия от статута й на световна, велика мощ с максимален нуклеарен капацитет.
Доверието и съмненията сред водещите велики сили в интернационалните връзки са доведени до рисковата точка на блещукане локалните спорове да прераснат в повсеместна огромна война.
Съзнавайки заплахата за международната сигурност, с присъщия си натурализъм и предвидливост Д. Тръмп подхожда тъкмо по този метод и към спора в Украйна да откри метод за потушаване, тъй като той е рисков за Съединени американски щати в моментното й положение на уязвимост. Затова сигналите, които подава, са ориентирани към налагане на предразполагаща атмосфера за договаряния. Първо за възобновяване на доверието сред Съединени американски щати и Русия и постепенна подготовка за пристъпване към истински градивни договаряния за преустановяване на войната и реализиране на дълготраен мир. Без да дава забележим и устен израз, само че той добре схваща, че Съединени американски щати не са в позиция да диктуват изискванията за преустановяване на войната, тъй като Западът я загуби. И Съединени американски щати на практика разполагат с малко принадлежности за напън върху Русия с изключение на глобите и някои неприлагани до дъно финансови принадлежности. До мита надали ще се прибегне, тъй като Съединени американски щати внасят горивото за нуклеарните си централи и още някои сериозни за тях материали. От тази позиция се чака в договарянето на взаимните отстъпки и обезщетения за споразумяване на спора в Украйна да бъдат калкулирани и някои стопански съглашения, засягащи двустранните връзки сред Съединени американски щати и Русия.
Ако се върнем на въпроса кой е агресорът, сигурно Д. Тръмп добре си дава сметка за още едно събитие, че Русия също може да назова Съединени американски щати агресор, когато в 1999 година бомбардираха Сърбия с ангажиране на НАТО без глоба на Организация на обединените нации. Така че дано стане ясно, че първа война в Европа към този момент е имало след огромната война. И по-важното в тази ситуация е, че с тази война в Европа за първи път бяха прекроени граници (Косово) в нарушаване на Хелзинксите съглашения за ненакърнимост на границите в Европа след обединяването. И за по-ясно да се напомни, че тогава Русия остро стачкува.
И ето, случи се с войната в Украйна, единствено че разликата е в дребния подробност, че тогава по разпоредбите на двойния стандарт, който Западът обича да ползва, Съединени американски щати не са агресор, а в този момент Русия е агресор! Именно за да стане явен отговорът на въпроса за агресора, поражда нужда да се върнем обратно във времето и се опресни ролята на многото провокации, принудили Русия да води война с Украйна.
В далечната 1990 година тогавашният държавен секретар на Съединени американски щати Д. Бейкър декларира на М. Горбачов: „ НАТО няма да се уголемява нито инч на изток, в случай че се съгласите да се сплоти Германия “, което М. Горбачов приема по „ кавалерски “. Така е записано в двустранните протоколи, разкрити през 2017 година, водени буквално по време на договарянията. На 17 май 1990 година генералният секретар на НАТО също удостоверява, че НАТО няма да се уголемява на Изток.
Решаващ прелом в развиването на последващите събития, които доведоха до войната в Украйна, оказва решението на Б. Клинтън от 09.02.1994 година за разширението на НАТО на изток. Първата вълна на разширението стартира през 1999 година с присъединението на Полша, Унгария и Чехия. Нещо повече, при започване на встъпване в служба като президент на Русия В. Путин се възприема от американците като проевропейски водач. Даже Б. Клинтън му предлага Русия да се причисли към НАТО. След взривяването на кулите в Ню Йорк Съединени американски щати влизат в Афганистан с поддръжката на Русия като обща цел в битката с тероризма.
Независимо от тези податки от Русия през 2002 година Съединени американски щати се отдръпват едностранно от контракта за надзор на въоръженията. По думите на Д. Буш-младши, Съединени американски щати желаят да си дадат време за създаване на нови оръжия в битката с тероризма.
С тежки последствия за правната рамка на контрола на въоръженията и дестабилизирането на структурата на европейската сигурност бе решението на Съединени американски щати да разположат ракети със междинен обхват в Европа. Последва едностранно излизане на Съединени американски щати от контракта за противоракетна защита през 2003 година Така Съединени американски щати се отдръпват от всички контракти, които подсигуряват европейската система за сигурност в региона на стандартните оръжия.
Украинският прелом или тъй наречените „ евромайдана “ гражданска война, почнала през 2003 година, приключи с отстраняването на Янукович през 2014 година с дейната подготовка и интервенция на Съединени американски щати по признанието на зам. държавния секретар В. Нюланд, възлизаща финансово на 5 милиарда $.
През това време Западът продължава стремително да следва политиката за разширение и България, Румъния и Балтийските републики се причисляват към НАТО през 2004 година Така обръчът към Русия се затваря от Балтийско до Черно море. Последва изнасяне на военна инфраструктура и логистика на източния фланг на НАТО с военните бази в Румъния и България по 5000 военни и логистичния център във Варна.
Русия заслужено стартира да се тревожи за своята сигурност и В. Путин задава законния въпрос против кого е ориентирано това разширение и пристъпване към съветските граници? Отговорът по предписание се повтаря, че НАТО е защитителен съюз и дейностите са възпиращи, т.е. настъпваме, с цел да се отбраняваме. Рутинна изразителност за необятна социална консумация. Ясно беше, че с решението на Запада за разширение на изток от 1994 година НАТО престана да бъде защитителен съюз.
Западът обаче отхвърля да се вслуша в неколкократните съществени предизвестия на съветското управление за секване на алените линии. Посочените данни демонстрират, че Русия се оказва обградена с военни бази в съвсем цяла Източна Европа директно до нейните граници. Украйна оставаше единственото незаето място от Съединени американски щати и НАТО в прикосновение с Русия. За разяснение и в допълнение към европейското наличие на Съединени американски щати, в още осемдесет страни в света са ситуирани американски военни бази с 175-хиляден боен личен състав.
След кървавия „ майдан “ в центъра на Киев и премахването на проруското държавно управление на Янукович отпред на Украйна се изреждат няколко прозападни президенти до идването на В. Зеленски. Всички до един организират открита антируска политика и вътрешна война със личните си жители, етнически руснаци, населяващи Източна Украйна. С такава устременост украинските управляващи одобряват поредност законодателни ограничения за ограничение правата на рускоезичното население да употребява съветски език. Забраняват се културни прояви, обичаи, трансформират се образователните стратегии, разрушават се монументи, бележещи общата история на двата славянски народа. Посяга се на православието, преследват се свещеници, които се опълчват на политическото решение за обособяване от Московската патриаршия. Води се открита война за премахване на всичко съветско от общата украино-руска история.
В отговор на фрапантното нарушение на човешките права на рускоезичното население последва проведена опозиция и основаване на двете републики – ДНР и ЛНР, които упорстват за признание на самостоятелност, което се отхвърля от украинските управляващи. Следват военни дейности на насила и популацията на двете републики е подложено на артилерийски офанзиви. Започва се война, в която украинският режим води война със личните си жители. Загиват 14000 почтени жители, от които 250 деца единствено в Донбас, под руините на жилищни блокове, лечебни заведения, пазари, борси, магазини и прочие
Военизираните управления на двете републики, приети от Русия, се обръщат за военна помощ. Русия се включва с механически подкрепления, логистика и по този начин се поставя началото на първия стадий от войната. В западната преса известията са нищожни и съпротивата на двете републики е оповестена за сепаратистка и терористична. Военните дейности се разпростират, украинските сили отстъпват и са изправени пред заплахата да изгубят войната.
Преди това посредством референдум Русия си връща Крим, което провокира същинска нервност на Запад. Изплашени да не изгубят Украйна, западните поддръжници оферират Минските съглашения, подписани от Русия с гаранциите на Франция и Германия. Въпреки настоящото съглашение украинският режим не стопира с епизодичните си офанзиви на териториите на двете републики върху гражданската инфраструктура.
По-късно обаче, откакто Русия разгласи специфичната военна интервенция в Украйна, някогашната немска канцлерка призна, че Минските съглашения са били подписани, с цел да може Украйна да се приготви за продължение на войната с Русия. За кой ли път Русия се оказва още веднъж излъгана!
Военната изразителност на осведомителната война на Запада против Русия се ускорява и ситуацията се нажежава до боен лимит на провокиране на Русия да се включи публично във война с Украйна.
Последно преди войната, през м. декември 2021 година съветската страна изпраща всеобхватно предложение на Съединени американски щати за сключване на съглашение за гарантиране на сигурността и евакуиране на НАТО в границите от 1997 година, с което Съединени американски щати са се заели по време на договарянията с М. Горбачов и по-късно с обществени изяви на техни представители.
Западът високомерно и самонадеяно следва своята линия на предизвикателство към Русия, отхвърля предложенията и не се преценява с съветските паники за сигурността си, които В. Путин прокламира преди този момент в речта си на Мюнхенската конференция от 2007 година Не се одобряват насериозно предизвестията на В. Путин, че Русия ще бъде принудена да предприеме военно-технически средства, с цел да отбрани своята сигурност и правата на рускоезичното население в източна Украйна.
Подценили предизвестията на съветското управление и военните качества и решимостта на Русия да се отбрани, западните разследващи служби стартират да пресмятат по часовникарски деня и часа, когато Русия ще нападне Украйна. Не съумяха с акуратност да плануват началото на втория стадий на военни дейности, само че на 22.02.2022 година се оказа, че Европа е сюрпризирана от оповестяването на Специалната военна интервенция. Най-изненадани, обаче, се оказаха европейските нации, от които западните медии бяха съумели манипулативно да скрият истината за първия стадий от войната и измамата с Минските съглашения като хвърлиха виновността за нарушаването им на Русия.
И до през днешния ден, макар промяната на администрацията в Белия дом и устрема на Д. Тръмп да се контракти с Русия за преустановяване на войната, Европа продължава да я назовава агресор, а Украйна – жертва. Европа непрекъснато повтаря коя е жертвата, с цел да завоюва публичното мнение на европейските общества и оправдае военната си поддръжка за продължение на войната. Въпреки че развиването на фронта потвърждава, че Украйна губи войната и няма по какъв начин да победи Русия, което беше ясно за всеки безпристрастен наблюдаващ.
Европа, в неспособността си да одобри действителността, с решенията от последните заседания в Париж и Лондон и изключителния Европейски съвет, посланията й звучат по този начин: ние няма да сме начело, само че сме зад вас! Вие умирайте вместо нас, ние като „ откровени “ сътрудници ще продължаваме да ви поддържаме, въпреки че сте на изчерпване с човешкия материал! Ако се наложи, може да се включим с мироопазващи доброволчески сили, в случай че се стигне до мир.
Така наподобява през днешния ден модерна Европа, несъответстваща, надалеч от достоверните си полезности и поуките от историята. Празни приказки за свое утешение на една бюрократизирана партокрация, дефинитивно скъсала с действителността. Но с искания да не бъде изключвана от договарянията за мир, тъй като Европа се заканва съществено да се превъоръжава, с цел да реализира мира със мощ!
Цинизмът и лицемерието, което по този начин намерено ни показва Европа, с цел да прикрие острия недостиг на водачество и некадърност за разбор и ориентировка в динамичността на изменящата се световна среда, неизбежно ще докара до политически и обществени разтърсвания и промяна на актуалната върхушка. В противоположен случай Европейски Съюз ще продължава да се провинциализира, самоизолира и губи тежестта си в световния развой на промени в международното развиване.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед24671Александър Песке: Съединени американски щати и Русия ще се договорят - на Европейски Съюз е необходим нов хайлайф, с цел да получи амнистия от МоскваАлтернативен Поглед21638Александър Песке: Западът жертва Украйна, с цел да отсрочи края на хегемонията сиАлтернативен Поглед26619Полина Арнаудова: Чувството за обърканост и стрес в хората умишлено ли се поддържа от медиите?Алтернативен Поглед21837Полина Арнаудова: Нашите политици са вербално импотентниАлтернативен Поглед340467Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед340467 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ