Така, от гласувалите на предходните избори (2,67 млн. избиратели) по-малко

Така, от гласувалите на предходните избори (2,67 млн. избиратели) по-малко от 80 % декларират, че твърдо ще гласоподават още веднъж. Същевременно не се следи активизация измежду тези, които преди не гласоподаваха. Може да се чака, че пред урните на тези избори ще застанат към 2,2 - 2.3 милиона гласоподаватели (около 35 % от гласоподавателите по списък).

Прагът за прекосяване на 4% - ната преграда ще падне доста - до към 88 - 90 хиляди гласоподаватели.

Ниската изборна интензивност в страната ще увеличи мощно тежестта на гласовете от чужбина. Същевременно тя е причина за обилни " изненади " - доколкото дребни разлики в действителния брой гласоподаватели ще доведат до забележителна разлика в процентно изражение. Като цяло, ниската изборна интензивност ще даде на всички партии по-голяма " тежест " в процентно отношение (при релативно невисок брой действителни избиратели).

Въз основа на тези наблюдения, може да се допусна, че в идващия парламент ще влязат 8 партии - всички, които бяха до момента плюс " Български напредък ".

Най-голяма е поддръжката за ГЕРБ-СДС - 25.9% Такова бе догатката и на " Галъп " на 13 септември.

Засега ГЕРБ несъмнено господства като води пред " Продължаваме Промяната " (ПП). Въпросът за второто място в идните избори надалеч не е решен. Засега, " Продължаваме Промяната " са втори, само че на дребна отдалеченост от три партии - Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и " Възраждане " (за последните две се допуска, че имат забележителен прикрит от проучванията избор и забележителен брой гласоподаватели в чужбина- нещо, което не е отразено в сегашното изследване).

На процедура борбата за от второ до пето място следва и зависи от мобилизацията на тези партии. " Демократична България " и " Български Възход " са устойчиво над 4%-ната преграда за влизане в националното заседание. Въпреки че при " ИТН " (ИТН) продължава отливът на гласоподаватели, към този момент те резервират опциите си за посланичество в Народното събрание.

Партията на Мая Манолова към този момент е близо, само че към момента остава под чертата за влизане в Народното събрание, като резервира известни шансове за новия парламент.

Данните към този момент демонстрират, че ще е доста мъчно съставянето на парламентарно болшинство.

Резултатите от изборите неизненадващо ще се дефинират от икономическите разтърсвания в обществото. Наблюдава се извънредно засилена тревога във връзка с персоналното материално богатство, вероятностите пред страната и страхове за идната зима и непосредственото бъдеще. 12 % от запитаните се притесняват не от обедняване, а от опцията да изпаднат в последна бедност.

Заедно с това нарастват и опасенията от война в директно бъдеще. Само за три седмици броят на хората виждащи заплаха от война в близко бъдеще се е нараснал с 9 %.

Инфлационният потрес и страхът от замесване на страната във война ускоряват антиевропейските и анти-НАТО настроения в обществото. 40% от запитаните са уверени, че е добре, че България е член на НАТО и единствено 21% считат за възможно разполагане на военни уреди на НАТО у нас; 23% смятат, че не е добре за България да е член на Европейски Съюз, а срещу приемането на еврото са 55 %.

Сред политиците с най-голям рейтинг е президентът Румен Радев - 52%, следван от Бойко Борисов с 25% и Корнелия Нинова с 22%.