Така наречената в публичното пространство Кървава Луна“ ще може да

Така наречената в общественото пространство „ Кървава Луна “ ще може да бъде следена от феновете на астрономията в неделя вечерта сред 20:30 и 22:30 часа, когато цялостното лунно затъмнение ще бъде очевидно от огромни елементи на Азия, Европа, Африка и Австралия.
Прочетете още
Това каза за БГНЕС физикът доктор Недислав Веселинов, учител в Техническия университет в София и основател на Софийския и Шуменския планетариуми.

Пълно лунно затъмнение

Трябва да са спазени две условия, с цел да се случат лунните затъмнения.

„ Първото изискване би трябвало да е пълнолуние. Фазата на Луната би трябвало да е цялостна. Това значи, че Земята се намира сред Слънцето и Луната. Второто изискване, което би трябвало да бъде спазвано, е Луната да се намира в по този начин наречения възел на орбитата си “, изясни доктор Веселинов.

Той посочи, че всички планети в Слънчевата система, в това число Земята, се въртят в една низина, която се назовава еклиптика. 

„ Орбитата на Луната обаче е наклонена на към 5 градуса по отношение на еклиптиката и на всеки 28 дни пресича два пъти еклиптиката. Веднъж низходящо - отива към „ опашката на дракона “, един път възходящо - отива към „ главата на дракона “. Местата, където орбитата пресича еклиптиката се назовават възли. За да се получи цялостно слънчево затъмнение би трябвало по едно и също време да е пълнолуние и този възел да е зад Земята на една линия с нея и със Слънцето. Тогава се получава, че Луната отива тъкмо в сянката на Земята “, уточни доктор Веселинов. 

Кърви ли Луната?

Когато Слънцето, Земята и Луната се подредят в една линия, сянката на нашата планета пада върху спътника ѝ и от време на време го оцветява в мистериозен, кондензиран червен нюанс – представление, което удивява хората от хилядолетия.

„ Луната въобще не кърви “, сподели с усмивка доктор Веселинов. 

Земната атмосфера при избрани условия работи като леща и част от лъчите се пречупват от нея и потеглят към Луната.

„ Защо Луната се оцветява в алено, в случай че нашата атмосфера е синя? Именно за това, че атмосферата ни е синя - тя гълтам и разсейва най-вече лъчите от синята част на спектъра, като в това време пропуща по-активно алената и оранжевата. Част от тези лъчи, минавайки през атмосферата ни, се пречупват и макар, че Луната е тъкмо зад Земята, поради пречупването от атмосферата ни тя се оцветява в алено. На всеки един от нас това оптично събитие с забележимата смяна на цвета е добре познато – следим червеникаво-оранжевата заря всяка заран и вечер – надлежно към изгрева и залеза на Слънцето, когато лъчите му минават по-дълъг оптичен път през атмосферата ни съпоставено с обедните часове “, изясни доктор Веселинов.

Той предложи да следим Луната с телескоп по време на затъмнението – това събитие не е постоянно. 

Според него по принцип хората бъркат, смятайки, че е най-интересно да следим спътника на Земята по време на нормално пълнолуние.

„ Всъщност това не е по този начин, тъй като при пълнолуние светлината от Слънцето пада върху Луната съвсем перпендикулярно на сечението й и виждаме един жълт ярък диск с точици по него. Когато не е пълнолуние, се вижда лунният терминатор (линията, която разделя светлата от тъмната част) – там или изгрява Слънцето, или залязва. Благодарение на това, че там слънчевите лъчи падат под огромен ъгъл – релефът образува сенки и действително можем по този метод да забележим повече елементи по-повърхността й, в сравнение с при пълнолуние. Именно, когато не е пълнолуние кратиерите се виждат най-добре “, съобщи физикът.