Правото на дефлорация – истина или мит
Така наречената практиката jus primae noctis, също известно като droit due seigneur („ право на първа нощ “) е, с най-прости думи, правото на локалния аристократ първи да спи с девствените локални девойки в сватбената им нощ преди младоженците. Случаи на тази процедура се твърди, че има в продължение на доста хиляди години, като първото й документално споменаване идва чак от „ Епос за Гилгамеш “ от преди повече от 4000 години. Това право по-късно наподобява, че доближи своят пик през Средновековието в Европа, а през днешния ден можем да я срещнем в холивудските продукции като, да вземем за пример, във филми като „ Смело сърце “.
Хектор, първият историк (и философ), писал за jus primae noctis, 1527
Но въпреки всичко, както казахме, историята на това „ право “ обгръща хиляди години, а също би било и напълно разбираемо да провокира известна (значителна) гняв у селското население, да не приказваме за инцидентните бременности и надлежно произлизащите от тях секрети сватби – по тази причина възможностите да няма най-малко няколко документирани случая, които да съумеят да оцелеят до наши дни, наподобява съществено дребен. Или даже споменаването на „ правото “ в някакъв правосъден спор, защото има такива записи на доста други сходни „ права “. Всякакви такива доказателства обаче просто не съществуват отвън художествените творби или, да вземем за пример, случаи, когато хората се пробват да настроят и обединят селяните против своите господари, употребявайки jus primae noctis, с цел да управляват тълпата.
Част от „ Епос за Гилгамеш “
Всъщност, първото споменаване на jus primae noctis в „ Епос за Гилгамеш “, е когато героят Енкиду, който е изпратен от боговете да спре Гилгамеш, откакто хората насочат към тях вик за помощ, провокира злодея поради ужасната му корист с власт.
Трябва да се вземе поради и въпросът с заболяванията. Въпреки че девойките са (уж) девици в деня на сватбата си, това не значи, че нямат някакви заболявания, които през днешния ден знаем, че постоянно са прераствали в епидемии и пандемии. И не е нереално да предположим, че господарите не са спали единствено с булки, само че и с доста други дами – някои не толкоз девствени. Та в случай че те в действителност спят с толкоз доста (или пък напряко с всички) дами във феодалствата си, поради разпространяването на заболявания, jus primae noctis щеше да бъде действително гибелен закон за всеки стопанин даже с феодалство от забележителен размер
Така че не би трябвало да е изненада, че въпреки и да бе допустимо през историята да е имало владетели, които в действителност са пробвали нещо сходно, както споменахме, множеството историци считат, че голямото болшинство от разказите са чиста небивалица или пресилване. Например, във Франция през 19 век Луи Вело написа: „ Нищо, безусловно нищо, в архивите на Правосъдието не ни дава мотив да кажем, че нашите прародители в миналото са правили закононарушение в закона. Ако потърсим доказателствата и проучим литературата, на всички места ще намерим едно и също безмълвие. Средновековието в никакъв случай не е чувало за droit du seigneur. “
И други европейски учени споделят мнението на Вело. Германецът Карл Шмид написва през 1878 година изчерпателен етюд за jus primae noctis и стигна до заключението, че това е „ добито поверие “. Многократно историци са се опитвали да намерят солидни доказателства за сходни дейности от страна на властимащите, само че не са успявали, макар че за това постоянно се написа в художествената литература в разнообразни моменти от история и съвсем във всяка по-голяма просвета. Например, известният мъдрец Хектор през 16 век разказва съвършено „ правото “, което споделя, че се е прилагало по време на ръководството на шотландския крал Евен III и твърди, че то се поддържа с епохи. Оказва се обаче, че подобен крал в никакъв случай не е съществувал и огромна част от разказите на Хектор, касаещи доста от именитите крале на Шотландия, се считат за чиста небивалица. Подобни измислици се следят и другаде във връзка с това хипотетично право.
Обратно към Европа и междинните епохи – в доста феодалства селяните са били длъжни да получат позволение от своя стопанин, с цел да се женят. Това условие се назовава culagium и постоянно включва заплащане на такса като някои настояват, че този закон заменя jus primae noctis, само че за culagium има твърди доказателства, а за jus primae noctis не чак толкоз, както към този момент споменахме. Освен спомагателен източник на доходи, друга цел на culagium е била благородниците един тип да възвърнат инвестицията си в своите селяни като се уверят, че в случай че поради брака им отидат в някое друго феодалство, владетелите им няма да са на загуба. Данъкът също улеснява следенето на сходни придвижвания в популацията, както и дава мотив да се откаже брак, когато не е в полза на владетеля.
Също по този начин, на някои места Църквата също желае заплащане на такса, този път с цел да отстрани някакво условие за три дни самоограничение след сватбата преди двойката да може да употребява своя съюз. През този тридневен интервал, сгодените би трябвало да се отдадат на молитва, с цел да се приготвят изцяло за своето физическо (и духовно) обединяване. Но в случай че заплатите на се с локалния клир, може да се консумирате с чиста съвест.
…
В тази ера животът е жесток за селяните и изключително за селянките. Когато не са убивани от някаква пандемия, унижението и подчинението са просто признати като част от живота им. Jus primae noctis или не, дамите крепостнички са под властта на своите господари, които в действителност не се нуждаели от опрощение, закон или женитба, с цел да ги изнасилят или атакуван.
Както Дж. Макрел написа в своята книга „ Attack on Feudalism in the 18th Century France “: „ Философите употребяват Droit (jus primae noctis), с цел да преувеличат потисничеството крепостни хора. (За тях) никоя таксата не е прекомерно абсурдна… “ Тук би трябвало да се означи, че по това време във Франция се твърди, че лордовете са употребявали правото си droit de prélassement, което гласи, че те могат да употребяват вътрешностите на селяните си, прясно изтръгнати от тялото им, с цел да стопли краката си…
