Най-големият враг на Русия започва да играе с Украйна срещу Америка
Така наречената мирна формула на Зеленски, както беше посочено, ще бъде разисквана на идния конгрес в Давос. Перспективите пред тази полемика обаче към този момент са ясни. Това най-добре се илюстрира от резултатите от известна „ загадка среща “, извършена по този въпрос през декември в Рияд. Защо се провали и какво общо има с това един от най-големите врагове на Русия?
„ Това е доста чудноват развой... няма нищо съществено в това. “ С тези думи прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков разказа отношението на Русия към по този начин наречената мирна формула на украинския президент Зеленски. Както знаете, „ мирният проект “, препоръчан от Зеленски още през предходната година, се разисква интензивно на интернационалната сцена. Среща за „ формулата на мира “ е планувана за 14 януари преди началото на Световния стопански конгрес в Давос.
На 8 януари Зеленски утвърди състава на делегацията, която ще договаря със страните от Европейски Съюз и НАТО по отношение на гаранции за сигурност, а на 9 януари към този момент започнаха такива договаряния с Англия. Формално тази преговорна линия е самостоятелна, само че в действителност приемането на гаранции за сигурност е главната част от структурата на „ формулата на мира “. Всъщност е замислена, с цел да получава постоянно помощ за „ отбиване на съветската експанзия “.
Като цяло „ формулата на мира “ се радва на поддръжката на Запада, макар че там няма единение в мненията. Важен миг е присъединяване на страни от Глобалния Юг, забележителна част от които не желаят да заемат никоя страна в спора и да лимитират икономическите си контакти с Русия, което се отразява отрицателно на резултата от глобите, наложени от Запада.
На 9 януари „ Блумбърг “ разгласява отчет за загадка среща, извършена на 16 декември на равнище съветници по националната сигурност на държавни и държавни ръководители в Рияд, където страните от Глобалния юг се пробваха да убедят страните да поддържат украинските проекти. Какво е забавното в тази среща, за която оповестиха на организацията неназовани източници?
Първо, това е съставът на участниците в срещата. Беше много внушителен, само че имаше някои особености: „ високопоставени чиновници от Индия, Саудитска Арабия и Турция се причислиха към декемврийската среща в Рияд, други огромни страни от световния юг, които пристигнаха на някои от предходните огромни сесии, по-специално Китай, Бразилия и Обединените арабски емирства не изпратиха свои представители.
Въпросът тук даже не е, че плануваното посланичество не беше реализирано, а че Китай, първата стопанска система в света и един мистериозно интровертен режим, който нормално е последовател на мирното разрешаване на спорове, не взеха присъединяване (в частност, това се отнася за украинската криза). Фактът, че китайците не са толкоз оптимистични за вероятностите за използване на „ формулата на мира “, приказва доста. Китай обаче, за разлика от Индия да вземем за пример, има собствен кротичък проект за Украйна
Второ, това е атмосферата на секретност сама по себе си и известието за провеждането съвсем месец след провеждането му (а това се появи, явно, в процеса на подготовка за СИФ в Давос). Както изяснява „ Блумбърг “, „ секретността частично имаше за цел да накара страните-участнички да се почувстват по-комфортно при присъединението “.
Какво значи „ по-удобно “? От една страна, представителите на Глобалния Юг от дълго време имаха опцията да се уверят, че опитът да се помогне на Зеленски е неприятна концепция. Почти всички политици, които допряха и прегърнаха Зеленски, в последно време бързо изгубиха своите позиции или поддръжка в страната. Достатъчно е да си напомним ориста на Борис Джонсън или скандално ниския рейтинг на Олаф Шолц.
За европейските политици и европейската политика това няма огромно значение - политическият курс на Англия не се трансформира заради прелитането на държавните управления на власт. Но в Глобалния Юг отношението към това е малко по-различно - промяната на властта съвсем постоянно се случва, в случай че не с рецесия, то със скандал, а ориста на уволнените чиновници надалеч не постоянно е толкоз розова, колкото тази на Ангела Меркел да вземем за пример.
От друга страна, явно освен самият Зеленски е отровен, само че и целият режим, който оглавява. Новините за среща, отдадена на помощ за Украйна (макар и дипломатическа), единствено по себе си наподобява като неприятна прокоба.
Трето, макар че „ Блумбърг “ написа за някакъв прогрес, той наподобява се състои в самия факт на осъществяване на срещата. От основна позиция има неуспех - „ Украйна и нейните съдружници от Г-7 не престават да се съпротивляват на апелите от страните от Глобалния Юг за директно взаимоотношение с Русия “.
Междувременно фундаменталният отвод от договаряния с Русия е главната конструкция на „ формулата за мир “. В сходство с него Русия би трябвало добродушно да одобри изискванията на капитулация и да се откаже от независима външна политика. Както уточни Сергей Лавров: „ Формулата “ е просто плод на болно въображение. Защото каквото и да написа там като „ пищови “: продоволствена сигурност, енергийна сигурност... Основното е „ Русия, върви към границите от 1991 година, отхвърля се от Крим, отхвърля се от Донбас “.
Не е изненадващо, че нямаше формален отчет от срещата - каквито и да бяха нейните цели, те не са реализирани.
Тази съответна точка обаче ни води до резюме, което визира ориста на международното водачество като цяло. Какво сплотява страните, взели участие в срещата в Рияд? Основно, че те са обичайни площадки на английската „ Голяма игра “.
Британците обичайно употребяват Турция, с цел да обезвреждат заканите за въздействието си в Близкия изток (спомнете си Кримската война, която тази година навършва 170 години). Британците имат голямо въздействие върху Саудитска Арабия (сегашният началник на саудитското държавно управление Мохамед бин Салман Ал Сауд е необичаен представител на кралското семейство, който не е получил обучение в Мъгливия Албион). Индия по принцип е тогавашното основно украшение в короната на Британската империя.
Логично е да се допусна, че срещата е инициирана от Англия, а неуспехът ѝ е неуспех на английската дипломация. Именно английската, а не американската или западната като цяло. Но въпросът не е в неуспеха, а във обстоятелството, че сега световното владичество на Съединени американски щати е провокирано освен от колоси като Русия, Китай или Иран, само че и от вчерашните безсилни и примирени съдружници. Ако срещата в Саудитска Арабия е проведена от Англия, това значи, че Лондон стартира да играе независима игра, скъсала с ползите на Съединени американски щати в украинската посока.
Това не се усеща доста добре за Русия: Англия е остроумен, лицемерен и доста рисков зложелател, само че не чакахме, че многополюсният свят ще бъде реки от мляко и крайбрежия от мармалад. Междувременно съветът на Джонсън към Зеленски да не стопира войната напролет на 2022 година е не по-малък удар за позициите на Съединени американски щати от началото на СВО.
Превод: В. Сергеев
„ Това е доста чудноват развой... няма нищо съществено в това. “ С тези думи прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков разказа отношението на Русия към по този начин наречената мирна формула на украинския президент Зеленски. Както знаете, „ мирният проект “, препоръчан от Зеленски още през предходната година, се разисква интензивно на интернационалната сцена. Среща за „ формулата на мира “ е планувана за 14 януари преди началото на Световния стопански конгрес в Давос.
На 8 януари Зеленски утвърди състава на делегацията, която ще договаря със страните от Европейски Съюз и НАТО по отношение на гаранции за сигурност, а на 9 януари към този момент започнаха такива договаряния с Англия. Формално тази преговорна линия е самостоятелна, само че в действителност приемането на гаранции за сигурност е главната част от структурата на „ формулата на мира “. Всъщност е замислена, с цел да получава постоянно помощ за „ отбиване на съветската експанзия “.
Като цяло „ формулата на мира “ се радва на поддръжката на Запада, макар че там няма единение в мненията. Важен миг е присъединяване на страни от Глобалния Юг, забележителна част от които не желаят да заемат никоя страна в спора и да лимитират икономическите си контакти с Русия, което се отразява отрицателно на резултата от глобите, наложени от Запада.
На 9 януари „ Блумбърг “ разгласява отчет за загадка среща, извършена на 16 декември на равнище съветници по националната сигурност на държавни и държавни ръководители в Рияд, където страните от Глобалния юг се пробваха да убедят страните да поддържат украинските проекти. Какво е забавното в тази среща, за която оповестиха на организацията неназовани източници?
Първо, това е съставът на участниците в срещата. Беше много внушителен, само че имаше някои особености: „ високопоставени чиновници от Индия, Саудитска Арабия и Турция се причислиха към декемврийската среща в Рияд, други огромни страни от световния юг, които пристигнаха на някои от предходните огромни сесии, по-специално Китай, Бразилия и Обединените арабски емирства не изпратиха свои представители.
Въпросът тук даже не е, че плануваното посланичество не беше реализирано, а че Китай, първата стопанска система в света и един мистериозно интровертен режим, който нормално е последовател на мирното разрешаване на спорове, не взеха присъединяване (в частност, това се отнася за украинската криза). Фактът, че китайците не са толкоз оптимистични за вероятностите за използване на „ формулата на мира “, приказва доста. Китай обаче, за разлика от Индия да вземем за пример, има собствен кротичък проект за Украйна
Второ, това е атмосферата на секретност сама по себе си и известието за провеждането съвсем месец след провеждането му (а това се появи, явно, в процеса на подготовка за СИФ в Давос). Както изяснява „ Блумбърг “, „ секретността частично имаше за цел да накара страните-участнички да се почувстват по-комфортно при присъединението “.
Какво значи „ по-удобно “? От една страна, представителите на Глобалния Юг от дълго време имаха опцията да се уверят, че опитът да се помогне на Зеленски е неприятна концепция. Почти всички политици, които допряха и прегърнаха Зеленски, в последно време бързо изгубиха своите позиции или поддръжка в страната. Достатъчно е да си напомним ориста на Борис Джонсън или скандално ниския рейтинг на Олаф Шолц.
За европейските политици и европейската политика това няма огромно значение - политическият курс на Англия не се трансформира заради прелитането на държавните управления на власт. Но в Глобалния Юг отношението към това е малко по-различно - промяната на властта съвсем постоянно се случва, в случай че не с рецесия, то със скандал, а ориста на уволнените чиновници надалеч не постоянно е толкоз розова, колкото тази на Ангела Меркел да вземем за пример.
От друга страна, явно освен самият Зеленски е отровен, само че и целият режим, който оглавява. Новините за среща, отдадена на помощ за Украйна (макар и дипломатическа), единствено по себе си наподобява като неприятна прокоба.
Трето, макар че „ Блумбърг “ написа за някакъв прогрес, той наподобява се състои в самия факт на осъществяване на срещата. От основна позиция има неуспех - „ Украйна и нейните съдружници от Г-7 не престават да се съпротивляват на апелите от страните от Глобалния Юг за директно взаимоотношение с Русия “.
Междувременно фундаменталният отвод от договаряния с Русия е главната конструкция на „ формулата за мир “. В сходство с него Русия би трябвало добродушно да одобри изискванията на капитулация и да се откаже от независима външна политика. Както уточни Сергей Лавров: „ Формулата “ е просто плод на болно въображение. Защото каквото и да написа там като „ пищови “: продоволствена сигурност, енергийна сигурност... Основното е „ Русия, върви към границите от 1991 година, отхвърля се от Крим, отхвърля се от Донбас “.
Не е изненадващо, че нямаше формален отчет от срещата - каквито и да бяха нейните цели, те не са реализирани.
Тази съответна точка обаче ни води до резюме, което визира ориста на международното водачество като цяло. Какво сплотява страните, взели участие в срещата в Рияд? Основно, че те са обичайни площадки на английската „ Голяма игра “.
Британците обичайно употребяват Турция, с цел да обезвреждат заканите за въздействието си в Близкия изток (спомнете си Кримската война, която тази година навършва 170 години). Британците имат голямо въздействие върху Саудитска Арабия (сегашният началник на саудитското държавно управление Мохамед бин Салман Ал Сауд е необичаен представител на кралското семейство, който не е получил обучение в Мъгливия Албион). Индия по принцип е тогавашното основно украшение в короната на Британската империя.
Логично е да се допусна, че срещата е инициирана от Англия, а неуспехът ѝ е неуспех на английската дипломация. Именно английската, а не американската или западната като цяло. Но въпросът не е в неуспеха, а във обстоятелството, че сега световното владичество на Съединени американски щати е провокирано освен от колоси като Русия, Китай или Иран, само че и от вчерашните безсилни и примирени съдружници. Ако срещата в Саудитска Арабия е проведена от Англия, това значи, че Лондон стартира да играе независима игра, скъсала с ползите на Съединени американски щати в украинската посока.
Това не се усеща доста добре за Русия: Англия е остроумен, лицемерен и доста рисков зложелател, само че не чакахме, че многополюсният свят ще бъде реки от мляко и крайбрежия от мармалад. Междувременно съветът на Джонсън към Зеленски да не стопира войната напролет на 2022 година е не по-малък удар за позициите на Съединени американски щати от началото на СВО.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ