Така наречената борба срещу Ковид-19 в България беше всъщност свободно

Така наречената битка против Ковид-19 в България беше в действителност свободно придвижване по инерция, което следва прищявките на вируса. Така страната доближи международните върхове по смъртност. Но има и нещо обнадеждаващо.
 
Преди година, почти по същото време, се разнесоха първите стряскащи вести за така наречен английски вид на ковид а. Не след дълго той се развихри на воля из България и нанесе доста вреди – човешки, медицински, стопански.

По прищевките на вируса

Около половин година по-късно, таман откакто нещата се бяха поуспокоили, за първи път се чу за разновидността Делта. Лека бавно той стигна и до България и най-после се развихри по този начин, че нанесе още по-сериозни вреди. И не щеш ли в този момент със благоговение тръпнем в очакване на Омикрон. И знаем, че и този път надали ще ни се размине – най-вероятно ни чака нова вълна (а предходната още не е напълно паднала) с претрупана здравна система и опасности за здравето и живота на хиляди хора.

Така мина годината – без значение кое тъкмо държавно управление беше на власт. Така наречената битка против Ковид у нас, в действителност, представляваше свободно придвижване по инерция, което следва прищявките на вируса. Носейки се по течението на пасивността, антиваксърството и постоянно закъсняващите ограничения и решения, страната ни доближи международните върхове по смъртност и последното място в Европа(с безапелационна разлика пред всички останали) по равнище на имунизация. А и в света към този момент ни изпревариха и някои африкански страни. Срамни достижения.

Ваксинацията

В света като цяло имунизацията против ковид а бе акция с исторически мащаби и светкавични темпове в конкуренция с времето. Тук (през съвсем цялото време) приличаше по-скоро на влачене и пълзене с съвсем незабележима скорост.

Тук на процедура не бе подхваната нито една от необятно употребяваните по света ограничения за ускорение на имунизацията – нито масирана, атрактивна и увличаща осведомителна акция, нито някакви основни материални (или други) тласъци, нито най-малко някаква мека форма на напън и насила. На шумната и нападателна дезинформация, популяризирана от съперниците на имунизацията, на страха, недоверието и несигурността у доста хора бяха опълчени тихи, помирителни, неуверени и обезпокоени изказвания (да не би някой да си намерения нещо). Политици по върховете на властта дълго време не смееха да обелят и дума по тематиката. А осведомителната акция се изчерпваше съвсем единствено със сухи и скучни известия от пресцентъра на здравното министерство.

Към това се добавяха и откровени неточности – като краткотрайното прекъсване на една от имунизациите, което на процедура я изхвърли от приложимост, и безотговорната подправена паника от високо политическо равнище за ваксина с изминал период на валидност.

Вечно закъснели

Така наречените ограничаващи ограничения постоянно закъсняваха, водени не толкоз от грижа за здравето и живота и от публичния интерес, колкото от други съображения – политически, стопански и капризите на всеобщото мнение. През лятото държавното управление одобри Национален проект за справяне с пандемията, само че самото то отхвърли да се придържа прецизно към него. Да не приказваме, че налаганите ограничения се изпълняваха немарливо, а контролът за спазването им както постоянно бе слаб. От директните излъчвания от Народното събрание се виждаше, че и самите депутати всеобщо не ги съблюдават.

Зеленият документ, както можеше да се чака, се оказа най-ефективната мярка (ако не друго, най-малко увеличи леко темпа на имунизация, та да отлепим от 20-те процента). Но и той бе въведен с огромно забавяне, откакто множеството от другите европейски страни от дълго време сполучливо го използваха. Освен това всеки, който през това време е влизал в огромен магазин или ресторант, знае че спазването на правилото за зеления документ и контролът върху него като цяло бяха " мижи да те лажем ".

Вината за това е и на множеството от главните партии, които (за да се харесат на избирателите) в навечерието на третите за годината избори безконтролно се разграничиха от въвеждането на зеления документ и поддържаха (а някои дори показаха подготвеност да оглавят) съпротивата против него. Накрая новото Народно заседание даде " добър " образец, като отхвърли да приложи правилото върху самото себе си.

Да не пропуснем и ходенето по тъгите на учениците към алтернативата отдалечено или присъствено образование. Най-показателна бе обстановката с тестванията тази есен - когато след дълго мъдруване най-сетне взеха решение да ги приложат, се оказа, че проби няма. И, несъмнено – ходенето по тъгите на болните. Те продължаваха да се лутат кой както откри за добре по объркания и все по този начин неразбираем път до квалифицирана и навременна здравна помощ. През това време от време на време лечебните заведения се задъхваха под натиска на потока от пациенти.

Новото държавно управление

Естествено, тези неблагополучия бяха „ подкрепени ” от непрекъснатата политическа неразбория с три избори за една година и съответните изтощителни предизборни акции.

Сега новото държавно управление сякаш стартира всичко изначало – крои нови проекти, захвана нови кръгове от съвещания, започва програма за стимулиране на имунизацията. Въобще, има признаци за излизане от придвижването по инерция, за повече интензивност и увереност. Дано да не се окажат мимолетни и да имат резултат.

Иначе ни остава да се чудим дали и по кое време ще се развихри следващата вълна, провокирана този път от Омикрон, и да се надяваме да ни се размине по-леко. Или пък вирусът най-сетне да направи завой към някакви по-леки форми на заболяването.

Ясен Бояджиев,