Медицина от бъдещето: възможно ли е клетъчното безсмъртие?
Така да вземем за пример преди 15 години в московска клиника, работеща със стволови кафези, е изработен опит с 19-годишен студент, интересуващ се от клетъчни технологии
Младежът минава курс по клетъчна терапия и от този момент организмът му не старее, а си остава на същата биологична възраст. По паспорт Сергей Н. е на 34 години, към този момент е водещ експерт във въпросната пробна клиника. Но продължава да наподобява на 19 и нито един път за тези години не е боледувал от нищо, въпреки че особено са се опитвали да го заразят с разнообразни инфекциозни болести.
Но може ли да бъде считан за вечен?
Едва ли, защото курсът на терапия се повтаря всяка година и никой не може да каже дали при преустановяване на здравната интервенция няма да се включи механизмът на стареене.
Съвременните проучвания демонстрират, че у всекиго от нас на генно равнище е заложен „ биологичен часовник ” – така наречен теломери. Това са сектори от ДНК, ситуирани в краищата на хромозомите. С годините те се съкратяват. Дълго време опитите да бъдат увеличени или непокътнати теломерите с неизменим размер, са безуспешни. Докато не е видян
уникалният резултат на раковите кафези. Оказва се, че съдържащият се в тях фермент теломе-раза дава опция на клетките да се разделят безчет пъти и да не стареят. Опитите с мишки демонстрират, че с помощта на този фермент гризачи стават доста по-жизнени и бодри, подмладяват се външно и даже още веднъж стартират да дават поколение.
До наскоро не са провеждани тествания с хора в тази сфера. Проблемът е, че за хубавичко клетка, изумена от теомераза, има доста огромен риск да се трансформира в ракова. Но американската изследователка Елизабет Периш се взема решение на опасен опит и първа в света се намесва в генома на зрял човек -своя личен геном.
Целта на опита е да се открие лекарство против стареенето и с негова помощ да се победят най-опасните болести. Освен теломераза в кръвта на Елизабет е въведен инхибитор на миостатина, който препятства дистрофията на мускулите. Засега е към момента рано да се вършат заключения за опита, само че самата Периш се усеща бодра и подмладена.
Съвременната медицина реализира изумителни триумфи в региона на трансплантологията и генното инжерество. В бъдеще те ще са още по-впечатляващи. И през днешния ден обособени човеци могат да са постоянно млади и на практика безсмъртни (срещу големи пари и при непрекъснат медицински контрол). Но единствено чисто физически. А по какъв начин може да се подмлади душата? И няма ли психическата отмалялост да се трансформира в непостижимо задължение за новите безсмъртни?
В последна сметка, толкоз ли ни е нужно физическото величие, в случай че самата ни душа е безсмъртна? Тя се вселява в телесната ни обвивка при раждането ни, извършва заложената й стратегия, развива се, усъвършенства се и осъществила задача си,ни напуща, с цел да се издигне на ново равнище – или да се настани след известно време в ново тяло. Така че не би трябвало да се боим от гибелта, тъй като тя не съществува!
