Така, както през 1833 г. същата Русия подарява Тимошко, а

Така, както през 1833 година същата Русия подарява Тимошко, а през 1877 година Пирот на Сърбия, макар че са част от българските земи.

 

Не е изненада, че през 1902 година огромният ни стихотворец и поборник за свободата на Македония Пейо Яворов назовава Русия " джелатина на Македония ".

Още тогава български поборници, оживели в борбите за националната ни независимост, назовават Русия не „ избавител “, а „ подтисник “, визирайки драмата с Северна Добруджа. Руската империя предава новосъздаващата се българска страна, с цел да си обезпечи изход на Дунав, а страната ни да бъде превърната в „ Малката Русия “, както ни наричал дипломата граф Игнатиев, който и до през днешния ден някои българи почитат като огромен другар на страната ни, което в действителност няма нищо общо с истината.

 

Самият Игнатиев, поддал се на упоритото ухажване от сръбските управляващи, жалващи се, че не са получили Косово, Скопие, Пирот и Видин, на своя отговорност им дава Ниш, макар личното си самопризнание, че това е чисто български град. Срещу връщането на Южна Бесарабия Румъния получава Северна Добруджа, в която даже румънските статистики след 1878 година признават, че там живеят „ шепа румънци “.

Инструкцията на държавния съветски канцлер Александър Горчаков е Солун и Одрин да бъдат оставени на турците. Тази заповед Игнатиев се впуска да извърши по най-бързия метод, загърбвайки всички български ползи. По това време в Одринско българите са към 80% от популацията. И до през днешния ден се премълчава и различен изменнически акт на граф Игнатиев – в Санстефанския контракт той отписва от България цели градове в Родопите и Тракия. Днес те, популярност Богу, са в рамките на България, където постоянно са били и това е българска заслуга, а не съветска.

 

За „ отплата “ Игнатиев включва в Санстефанска България земи, в които мюсюлманите доминират по отношение на българите. Горчаков постанова договорът да бъде прелиминарен (прелиминарен), с цел да не се нервират останалите Велики сили. Самите османски делегати не виждат смисъл от договарянията в Сан Стефано – за какво да се изготвя контракт, който след това няма да се съблюдава или ще бъде променян съгласно ползите на една или друга велика мощ, най-много на Русия.

 

„ Естествено поражда въпросът – откакто е ясно, че договорът ще бъде ревизиран, за какво въобще е формиран, освен това с ясното схващане, че той нарушава авансово поети задължения? Това написа историкът доктор Владимир Станев и продължава: „ Игнатиев  намеква, че с този контракт ще се обезпечи вечно благодарността на българите към Русия, а тези, които го разрушат, ще изгубят всякакво въздействие измежду тях. Тъй като не се чака банкрутиралата Османска империя да е в положение да изплати контрибуции на Русия, той предлага вместо тях трибутът (данъкът) на Княжество България към султана да се изплаща на Русия.

 

По този метод Северната империя получава сигурни пари, а и ще има стопански лостове за въздействие в новосъздадената страна “.

В България съвсем не се приказва за тежките заблуди и тъмни покупко-продажби зад Санстефанския контракт. Това не е инцидентно, тъй като Русия е имала висша цел – не толкоз да освободи „ поробени славяни “, а да си обезпечи плацдарм и въздействие на Балканите посредством ноа страна като България, наричана от някои още тогава „ Малката Русия “ или „ Задунайска губерния “.

 

Затова е редно да се напомни, че напълно не всички съветски дипломати обаче са възхитени от Санстефанския контракт. Руският дипломат в Лондон Пьотр Шувалов го назовава „ най-голямата нелепост ” и „ подправени очаквания “.

Санстефанският контракт провокира остри реакции в Западна Европа. Във Виена виждат в него съветски опит да бъде сложена Европа пред приключен факт, както се получава за известно време.

 

Руската агитация и до през днешния ден обаче продължава да поддържа убедеността на доста българи, че Русия напълно благородно освобождава България. На това не имат вяра даже в самата Русия и рецензиите още при започване на руско-турската война през 1877 година са, че северната империя търси реванш за провалянето си в Кримската война, както и предпочитание за придобиване на нови непознати земи и въздействие на Балканите.

 

Харизването на Северна Добруджа на Румъния от страна на Русия е единствено един факт в тази посока. Грозен, изменнически акт.

През 1940 година избрани външнополитически условия по време на Втората международна война, Румъния се оказва в интернационална изолираност, което я принуждава да стартира договаряния с България. Българското държавно управление написа писмо до Хитлер, в което акцентира какъв брой значимо е за немската политика на изток България да получи Южна Добруджа посредством посредничеството на Германия.

 

Като краен резултат Румъния се съгласява да подпише Крайовската конвенция на 7 септември 1940 година, с която Южна Добруджа е върната на България и в действителност е възобновена границата, избрана от Берлинския контракт през 1878 година След подписването на Крайовския контракт румънската власт за 48 часа прогонва от Северна Добруджа по-голямата част от българското население и конфискува и парцелите му.

 

Връщането на Южна Добруджа се смята за един от върховете на българската дипломация и най-много на цар Борис III. Това става в изискванията на една жестока война, в която България съумява по кротичък път да си върне изконна територия, без да се пролее кръв.

 

И да си спомним, че гр. Тулча, Северна Добруджа роди и отгледа именития челник Стефан Караджа. Много български митове и традиции идват от там като значима част от българската история.

 

Българските историци и политици имат дълг към обществото, тъй като не са задоволително настоятелни да бъде променено името на най-голямата военно-въздушна база, която продължава да се назовава " Граф Игнатиев " без никаква логичност.