Олга Токарчук, която вярва, че трябва да се борим за свободното си въображение
"Така и не станах същинска писателка, по-добре – публицист (в мъжки жанр звучи по-солидно). Животът постоянно ми бягаше. Попадах единствено на следите му, на някакви мизерни люспи като от изоставена змийска кожа. Едва прецизирала позицията му, той към този момент беше някъде другаде. "
Цитатът е от романа "Бегуни " на нобеловата лауреатка Олга Токарчук. Какво обаче значи да си същински публицист? И по какъв начин по този начин хем пишеш за живота, хем той все ти бяга?
Българските читатели на Токарчук ще могат да ѝ зададат персонално тези и доста други въпроси в петък и събота в София. Полската писателка дойде ден по-рано в България, с цел да взе участие в, проведено от фондация "Прочети София ".
В петък вечерта публиката ще има опцията да участва на писателски диалог сред Токарчук и Георги Господинов в центъра за модерни изкуства "Топлоцентрала ", а в събота е планувана целодневна стратегия, която ще включва и сценичен пърформанс по текстове на Токарчук и полемика с присъединяване на авторката.
"За мен е голямо прекарване да съм още веднъж в България след 8 години ", сподели писателката след идването си в София.
"Винаги съм се отнасяла с огромно почитание към българския четец, тъй като ми се коства, че тук аз съм четена доста деликатно. И доста се вълнувам за това пътешестване ", добави тя.
В петък тя получи и почетното звание "Доктор хонорис идея " на Софийския университет "Св. Климент Охридски ". Титлата се връчва за заслуги към развиването на науката, образованието, културата и публичния живот.
"Не работя в областта на науката, в никакъв случай не съм изследвала систематично забележимите феномени в този свят ", сподели в речта си при приемането на званието Токарчук.
"Единственият път, когато направих догадка и я ревизирах емпирично, беше обвързван със отбраната на моята магистратура по логика на психиката ", означи тя.
По думите ѝ обаче тъкмо следването във Варшавския университет и часовете, прекарани разсеяно, слушайки лекции, са били най-голямото ѝ ентусиазъм.
"Страдах от едно заболяване: твърдоглав, продължителен и повтарящ се остатък на въображение, който водеше до непрекъснато разпръскване. С наслаждение посещавах скучните и комплицирани лекции. На тях изпадах в прелестно положение, при което разсейването се превръщаше в непредвидени върволици от асоциации, парченца разказ, картини и – най-после, в хрумвания. Мисля и до момента, че скучната лекция е една от най-вдъхновяващите техники за креативно писане ", сподели Токарчук.
Именно с помощта на тази техника през днешния ден четем романите ѝ "Бегуни ", "Карай плуга си през костите на мъртвите ", "Правек и други времена " и "Книгите на Яков ", който се счита за неин magnum opus - или най-значимо произведение въобще.
За творбите си Токарчук е носителка на голям брой оценки, измежду които Международната премия "Букър " и премията "Нике ". През 2018 година полската писателка си подели с австриеца Петер Хандке и най-голямото литературно самопризнание - Нобеловата премия за литература поради "повествователното ѝ въображение, което с енциклопедична пристрастеност разкрива прекосяването на границите като форма на живот ".
За всички тези литературни триумфи Токарчук споделя, че е признателна на логиката на психиката и петте години следване във Варшава.
"Доброволческата процедура в психиатричната болница и в отдела за екологична терапия ми разкри тъмната страна на живота, само че наред с това отвори сърцето ми за големите мащаби на страданието ", показа тя в си при приемането на Нобеловата си отличие.
"От моите пациенти се научих да чувам и осъзнах, че животът на всеки човек е заслужен да бъде тематика за книга ", сподели тогава Токарчук.
В петък в София обаче писателката означи, че в последно време ѝ липсват думи - с цел да назове това, което изживява. Причината: съветската военна експанзия в Украйна.
"Когато оръдията гърмят, думите стават нечуваеми. В лицето на насилието и гибелта въображението изтръпва ", сподели Токарчук.
"Чета отчети, синтези и разбори, изявленията и експертни прогнози. Хващам се за непознати думи, с цел да схвана това ирационално изригване на гибел в нападнатата от Русия Украйна – и като писателка капитулирам. Не мога да го назова, тъй като не мога да го схвана ", уточни тя.
Токарчук дефинира дейностите на съветската войска като безчовечен, а реториката на агресора като "извадена от нафталина " и имаща за цел да поддържа завръщането на "преоблечения в съветски мундир фашизъм ".
В края на словото си тя си пожела въпреки всичко светът да "преболедува тази липса на думи " - "нашата военна болест ".
"Бих желала дружно с думите да си възвърнем и силата и да почувстваме, че тази война е наша война и че се борим в нея освен за свободата на индивида, за възприятието на сигурност, за правото на наслада и заслужен живот ", сподели Токарчук.
"Борим се и за библиотеките, за книгите без цензура, за свободата на словото и за същинската информация. За свободни университети и просвета и за свободно въображение. "
Цитатът е от романа "Бегуни " на нобеловата лауреатка Олга Токарчук. Какво обаче значи да си същински публицист? И по какъв начин по този начин хем пишеш за живота, хем той все ти бяга?
Българските читатели на Токарчук ще могат да ѝ зададат персонално тези и доста други въпроси в петък и събота в София. Полската писателка дойде ден по-рано в България, с цел да взе участие в, проведено от фондация "Прочети София ".
В петък вечерта публиката ще има опцията да участва на писателски диалог сред Токарчук и Георги Господинов в центъра за модерни изкуства "Топлоцентрала ", а в събота е планувана целодневна стратегия, която ще включва и сценичен пърформанс по текстове на Токарчук и полемика с присъединяване на авторката.
"За мен е голямо прекарване да съм още веднъж в България след 8 години ", сподели писателката след идването си в София.
"Винаги съм се отнасяла с огромно почитание към българския четец, тъй като ми се коства, че тук аз съм четена доста деликатно. И доста се вълнувам за това пътешестване ", добави тя.
В петък тя получи и почетното звание "Доктор хонорис идея " на Софийския университет "Св. Климент Охридски ". Титлата се връчва за заслуги към развиването на науката, образованието, културата и публичния живот.
"Не работя в областта на науката, в никакъв случай не съм изследвала систематично забележимите феномени в този свят ", сподели в речта си при приемането на званието Токарчук.
"Единственият път, когато направих догадка и я ревизирах емпирично, беше обвързван със отбраната на моята магистратура по логика на психиката ", означи тя.
По думите ѝ обаче тъкмо следването във Варшавския университет и часовете, прекарани разсеяно, слушайки лекции, са били най-голямото ѝ ентусиазъм.
"Страдах от едно заболяване: твърдоглав, продължителен и повтарящ се остатък на въображение, който водеше до непрекъснато разпръскване. С наслаждение посещавах скучните и комплицирани лекции. На тях изпадах в прелестно положение, при което разсейването се превръщаше в непредвидени върволици от асоциации, парченца разказ, картини и – най-после, в хрумвания. Мисля и до момента, че скучната лекция е една от най-вдъхновяващите техники за креативно писане ", сподели Токарчук.
Именно с помощта на тази техника през днешния ден четем романите ѝ "Бегуни ", "Карай плуга си през костите на мъртвите ", "Правек и други времена " и "Книгите на Яков ", който се счита за неин magnum opus - или най-значимо произведение въобще.
За творбите си Токарчук е носителка на голям брой оценки, измежду които Международната премия "Букър " и премията "Нике ". През 2018 година полската писателка си подели с австриеца Петер Хандке и най-голямото литературно самопризнание - Нобеловата премия за литература поради "повествователното ѝ въображение, което с енциклопедична пристрастеност разкрива прекосяването на границите като форма на живот ".
За всички тези литературни триумфи Токарчук споделя, че е признателна на логиката на психиката и петте години следване във Варшава.
"Доброволческата процедура в психиатричната болница и в отдела за екологична терапия ми разкри тъмната страна на живота, само че наред с това отвори сърцето ми за големите мащаби на страданието ", показа тя в си при приемането на Нобеловата си отличие.
"От моите пациенти се научих да чувам и осъзнах, че животът на всеки човек е заслужен да бъде тематика за книга ", сподели тогава Токарчук.
В петък в София обаче писателката означи, че в последно време ѝ липсват думи - с цел да назове това, което изживява. Причината: съветската военна експанзия в Украйна.
"Когато оръдията гърмят, думите стават нечуваеми. В лицето на насилието и гибелта въображението изтръпва ", сподели Токарчук.
"Чета отчети, синтези и разбори, изявленията и експертни прогнози. Хващам се за непознати думи, с цел да схвана това ирационално изригване на гибел в нападнатата от Русия Украйна – и като писателка капитулирам. Не мога да го назова, тъй като не мога да го схвана ", уточни тя.
Токарчук дефинира дейностите на съветската войска като безчовечен, а реториката на агресора като "извадена от нафталина " и имаща за цел да поддържа завръщането на "преоблечения в съветски мундир фашизъм ".
В края на словото си тя си пожела въпреки всичко светът да "преболедува тази липса на думи " - "нашата военна болест ".
"Бих желала дружно с думите да си възвърнем и силата и да почувстваме, че тази война е наша война и че се борим в нея освен за свободата на индивида, за възприятието на сигурност, за правото на наслада и заслужен живот ", сподели Токарчук.
"Борим се и за библиотеките, за книгите без цензура, за свободата на словото и за същинската информация. За свободни университети и просвета и за свободно въображение. "
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ