Тъжното е, че след 10 ноември 1989 г. надеждата на

Тъжното е, че след 10 ноември 1989 година вярата на хората за едно по-добро бъдеще не се реализира. Това сподели историкът акад. Георги Марков.
„ Някои може да се радват, само че пък мен ми е тъжно, че в Чикаго живеят 135 хиляди млади българи, и че в заводите ни няма към този момент квалифицирана работна ръка. Има безработица, работа за метачи, само че не и квалифицирана работна ръка. И каква стопанска система можем да развиваме за напред. Изнасяме руди, а на времето правеха електрокари, мотокари и батерии и какво ли не. За страдание, равносметката в стопански проект не е позитивна “, изясни още той пред " Фокус ".
По думите му тези, които са богати, не свързват бъдещето си с България.
„ Гледат, какво още да отмъкнат. Това е една тъжна равносметка. Не се откриха почитатели на Атанас Буров, да кажат: " Ние ще градим нова България ". Не единствено да забогатяваме. Сега разкриват всякакви олигарси, които ги знаят от началото на Прехода, а в този момент ги проверяват, предизборно “, разяснява още акад. Марков.
„ Тъжното е, че вярата на хората за едно по-добро бъдеще не се реализира. Вярно, ние пътуваме свободно по света, само че какво от това, когато чета в интернет, че български роби-строители в Германия работят за по 2 евро на час, а техните сътрудници за 14 евро. За какво става дума? “, попита той.
Според него българският народ е заслужавал нещо по-добро след годините на Прехода.
„ Едно европейско бъдеще, само че не да ровят хората в кофите за отпадък. Да не си фантазират тези от именията, че ще живеят щастливо в България. Не може човек да бъде благополучен измежду нещастници. Не е доста оптимистично, само че има още една година от кръглата годишнина на 10 ноември 1989 година, уповавам се да сме живи и здрави и отново да си приказваме и да имаме по-големи учредения за позитивизъм “, разяснява историкът.