Тъжно ми е за хлапетата, ставащи на тор в Украйна.

Тъжно ми е за хлапетата, ставащи на тор в Украйна. Без значение от коя страна на дулото са и дали последните им думи са на украински или съветски.

Тъжно ми е за хилядите почтени хора, които събраха живота с в куфар и оставиха домовете си за храна на някакви крилати ракети, пегаси на безмълвния смут.

И макар цялата тази горест, виждам по какъв начин ние, в тая шепа земя, сме станали просто противна салата. Поувехнали червени парченца, комплицирани носталгично, обезверено скъсали с сегашното. Неузрели зелени парченца, несръчно откъснати. И измежду всичко това – мисли-червеи, от прогнила, изгубена човещина.

Нация, накълцана на дребно сме. С нож, по-тъп от нас, с цел да боли.

Радослав Бимбалов