Тъжно е, когато видиш едно място занемарено, знаейки какво е

Тъжно е, когато видиш едно място занемарено, знаейки какво е било преди. Времето не прости.

Сигурно по този начин се усещат поданици на първомайското село Искра, минавайки през тогавашното волейболното игрище. Място с доста история, а за какво не и с бъдеще.

Безспорно спортната площадка край реката е една от емблемите на селото. Искра има огромна история във волейбола, за която сме ви разказвали преди. А е хубаво това да се запази по един или различен метод.

Няма искренец, който да няма родственик, минал с екип през игрището, или самият той не е.

Преди е имало 8 сенки на един състезател от неповторимото осветлението на оборудването за времето си, а в този момент е надвиснала мрачевина.

Казват, че хората със личните ръце са носили камъни от реката, с цел да се построи. В това време обаче в действителност се е градяло, а не като в този момент. Все отново не е единствено времето, само че и до хората.

Тази година се навършват 60-години от основаването на площадката. Добре би било тя да възвърне остарелия си образ, даже и не изцяло. За начало разчистването ще е значима стъпка. Нататък става по-лесно. Може да се намерения за непълен ремонт - както на игрището, по този начин и на съблекалните.

Има разновидности да се практикуват няколко типа спорт на площадката, а другата й функционалност да е музей. Историята би трябвало да се помни и пази!

Познавайки силата и духа на искренци, надали това мочурище ще го има още на пролет. Така че, очаквайте продължение...