Първи април
Тъжно е, когато хората не пеят.
Лошо е, когато хората немеят.
Страшно е, когато хората не смеят да се смеят.
Радой Ралин
------------------------------------------------
Когато бях овчарче на село в Административнопроцесуален кодекс,
бях доста признателен за своята орис.
Щом пукнеше зората, събуждах се от сън
и с моето момиче се срещахме на открито.
Така си го представях живота, само че уви,
романтиката към този момент не е като преди.
Не желая да приказвам обстойно за това,
само че още вардя спомен за някои неща.
Един ден в наше село дойде агроном,
със вносна моторетка и нов магнетофон.
И гръмна махалата от ритми и от туист.
Шушукаха си всички: Това е експерт!
Момите полудяха за него, само че нали
романтиката към този момент не е като преди.
Не желая да приказвам обстойно за това,
само че още вардя спомен за някои неща…
А моето момиче по този начин се промени,
че с мене беседва с невиждащи очи.
Реши да се изучи и тя – за агроном
и към този момент се облича във дънков панталон.
На всяка моя дума отвръща твърдо: Не!
Добре, че в АПК-то със проекта сме добре.
Александър Петров (1988)
музика: Стефан Димитров, аранжимент: Ив. Платов и Кр. Бояджиев, осъществяване: Цветан „ Чочо “ Владовски
------------------------------------------------------------
Народе, накъде я смяташ? Докога ще се мяташ
като влечуго от едно иго към друго...
Радой Ралин, (1993)
музика: Кристиян Бояджиев, осъществяване: Светослав (Славчо) Пеев
------------------------------------------------
На Първи април в пътуването ни измежду песенния комизъм попадаме на битката за целувка на Славейков, чуваме останали без отговор въпроси на Ралин и Ферер, заслушани в химновите строфи на Борис Арнаудов се озоваваме в цялостния с изненади, обичан и на Ги Беар Амстердам, стопираме се при агронома в наше село (в духа-на-времето) с перото на Александър Петров, с цел да стигнем до откровението на Георги Минчев (Гошо!) за митичния Д-р Иванов, който срещаме ей там, току до наш’та махала. И на Миленита. Такива, а и други работи се случват при нас на Първи април. Водят ни мемоари за Златния кос. Не го чуваме, тъй като от няколко години все не стопира да лети.
И се носи нависоко.
Понякога се случва да го зърнем!
При шанс – да го последваме, дори…
Лошо е, когато хората немеят.
Страшно е, когато хората не смеят да се смеят.
Радой Ралин
------------------------------------------------
Когато бях овчарче на село в Административнопроцесуален кодекс,
бях доста признателен за своята орис.
Щом пукнеше зората, събуждах се от сън
и с моето момиче се срещахме на открито.
Така си го представях живота, само че уви,
романтиката към този момент не е като преди.
Не желая да приказвам обстойно за това,
само че още вардя спомен за някои неща.
Един ден в наше село дойде агроном,
със вносна моторетка и нов магнетофон.
И гръмна махалата от ритми и от туист.
Шушукаха си всички: Това е експерт!
Момите полудяха за него, само че нали
романтиката към този момент не е като преди.
Не желая да приказвам обстойно за това,
само че още вардя спомен за някои неща…
А моето момиче по този начин се промени,
че с мене беседва с невиждащи очи.
Реши да се изучи и тя – за агроном
и към този момент се облича във дънков панталон.
На всяка моя дума отвръща твърдо: Не!
Добре, че в АПК-то със проекта сме добре.
Александър Петров (1988)
музика: Стефан Димитров, аранжимент: Ив. Платов и Кр. Бояджиев, осъществяване: Цветан „ Чочо “ Владовски
------------------------------------------------------------
Народе, накъде я смяташ? Докога ще се мяташ
като влечуго от едно иго към друго...
Радой Ралин, (1993)
музика: Кристиян Бояджиев, осъществяване: Светослав (Славчо) Пеев
------------------------------------------------
На Първи април в пътуването ни измежду песенния комизъм попадаме на битката за целувка на Славейков, чуваме останали без отговор въпроси на Ралин и Ферер, заслушани в химновите строфи на Борис Арнаудов се озоваваме в цялостния с изненади, обичан и на Ги Беар Амстердам, стопираме се при агронома в наше село (в духа-на-времето) с перото на Александър Петров, с цел да стигнем до откровението на Георги Минчев (Гошо!) за митичния Д-р Иванов, който срещаме ей там, току до наш’та махала. И на Миленита. Такива, а и други работи се случват при нас на Първи април. Водят ни мемоари за Златния кос. Не го чуваме, тъй като от няколко години все не стопира да лети. И се носи нависоко.
Понякога се случва да го зърнем!
При шанс – да го последваме, дори…
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ