Тъжно е да се признае това, но предполагам, че нещо

Тъжно е да се признае това, само че допускам, че нещо сходно на третата международна война към този момент се случва от дълго време

Третата международна война към този момент се случва от дълго време. Това съобщи за украинският публицист Вероника Мелкозерова. Според нея украинците не се борят за територия, а за личната си просвета и еднаквост.

Вероника, изминаха съвсем 8 месеца от началото на войната в Украйна – очакваше ли някой, че събитията ще се развият по този метод и ще продължат толкоз дълго?

Разбира се, никой не е очаквал, че Русия въобще ще се осмели да нападне. Но когато бомбите започнаха да валят на 24 февруари, разбрахме, че времената за каквито и да било упования и визии за бъдещето са отминали.

Защото, когато такава, доста по-голяма страна, втората войска в света, както споделяха, атакува твоята по-малка страна, която не може да се оправи с нашествието без помощта на западните сътрудници, западните страни... Никой не очакваше, че можем да издържим толкоз дълго.

През първия месец на войната не знаехме дали ще получим по-добри оръжия, или не. Но когато хората видяха нашата устойчивост, започнаха да ни оказват помощ и мисля, че това е главният фактор, заради който съумяваме да издържим толкоз дълго.

В същото време виждаме, че толкоз доста нации и страни по света се пробват да оказват помощ на Украйна. Вие обаче казвате, че евентуално би трябвало и може да се направи повече. Но тези страни се опасяват от Трета международна война. Какво е Вашето мнение?

Разбирам тези страни, тъй като ние в Украйна също не желаеме Трета международна война. Не желаеме тази война да се случи. Но тези страни схващат, че Русия няма да спре. От 2000 година насам светът дава на Русия една страна след друга. Първо беше Молдова, територията на Молдова просто беше дадена на Русия, с цел да я успокои.

След това беше Грузия. Територията на Грузия беше дадена на Русия, с цел да я успокои. След това беше Сирия. И Русия не стопира. Тази война не е единствено за украинските нацисти, тъй като в Украйна няма нацисти. Има извънредно десни батальони, които по някакъв метод са станали толкоз значими и толкоз мощни, което в реалност не е по този начин.

Тази инвазия е за разширение на въздействието, за разширение на територията и за опазване на контрола над район, който към този момент не желае да бъде ваша колония, който към този момент не желае да бъде ваш васал като Беларус. Всички виждаме какво се случва там. Това ще се случи и в Украйна, и във всяка друга страна, която Русия желае и счита за забавна.

Мисля, че когато имате съветски сътрудници, които идват в Европа и убиват хора, когато някои от безпилотните самолети навлизат в техните територии на прилежащите страни от Европейски Съюз. Предполагам, че България също е видяла съветските морски мини, които идват на брега, в случай че не се неистина.

Тъжно е да се признае това, само че допускам, че нещо сходно на третата международна война към този момент се случва от дълго време.

Вероника, ти живееш в Ню Йорк. Но какво е да си украински публицист и да следиш войната от такова разстояние?

За благополучие, не съм тук за дълго. Скоро ще се върна в Украйна. Но гледната точка е доста друга. У дома нашествието е по-голямо от живота, по-голямо от вселената. Нещо, което е доста огромно. В Организацията на обединените народи, където сега съм стажант, тук това е просто някаква война. Като някаква история на ужасите, съревнование, в което страните от първия свят, които могат да оказват помощ, и има страни като моята, които един тип се състезават за внимание.

Те са доста разочаровани, когато не получават цялото внимание. Например тук доста представители на африкански страни споделяха, че не е почтено украинците да получават толкоз доста от вниманието на света, до момента в който толкоз доста техни лични спорове, войни, апетит, суши и други са пренебрегнати от интернационалното общество.

Така че мисля, че би трябвало да има метод.

Вероника, въпреки това, сме виждали по какъв начин украинците стават посланици на своята просвета. Колко огромна роля е изиграла войната за запазването на украинската еднаквост?

Много е тъжно и в същото време удивително, че ни е била нужна мисълта за заличаване, с цел да повярваме най-сетне, че няма нищо неприятно в това да бъдеш украинец. Пълно с неистини, да вземем за пример в детството ми бях отгледана в рускоговорящо семейство в Киев.

Русия споделяше, че сме приятелски страни, само че ние не го усещахме по този начин. Винаги гледаха на нас като на по-незначителни и маловажни от руснаците. Руснаците се забавляваха на наш тил – малоумен украинец със странна прическа, яде доста сало и кнедли. И това беше всичко, което хората знаеха за украинската просвета. А в това време Русия беше известна с Достоевски и Толстой.

Повечето украинци към момента приказват на съветски, само че в този момент разбираме, че украинският е въпрос на избор и въпрос на оцеляване, тъй като виждаме какво се случва в най-вече рускоезичните градове, които преди имаха вяра, че украинският не е значим. Украинската народност, украинската просвета е нещо второстепенно, за разлика от съветската, която постоянно е била представяна като съвременна и по-изтънчена, по-градска.

Казвате, че има доста разлики сред поколението на вашите родители и вашето потомство във връзка с метода, по който възприемате Украйна. Защото те са израснали в руска Украйна, тъй че кои съгласно теб са най-големите разлики?

Те не знаят какво е да си украинец, не знаят по какъв начин да живеят независимо, тъй като са били под режим, който е решавал всичко вместо тях, тъкмо както в днешна Русия. Украйна е, когато помагаш на личната си страна, а в подмяна твоята страна те пази и ти оказва помощ.