5000 евро може да стане минималната заплата в България и всички фирми ще избягат в Румъния
Тъжната истина е, че продуктивността в България е ниска.
От въвеждането на новия механизъм за образуване на минималната работна заплата икономическото положение на областите в страната се утежнява, както и положението на другите стопански действия. От 28 области в страната 22 ще бъдат в риск през 2025 година, тъй като минималната работна заплата застрашително приближава равнището на междинната. Това сподели икономистът Михаил Кръстев в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “.
Това важи и за другите видове стопански действия, добави той. " Т.е. виждаме действителни резултати от смяната и те са отрицателни.
Оттук нататък би трябвало да се мисли за механизъм, който да поправи тази неточност на политиците, тъй като минималната работна заплата може да стане и 5000 евро , само че когато тя е по-висока от междинната работна заплата за страната, ние се намираме в стопански нонсенс “, разяснява Михаил Кръстев.
Европейската инструкция за въвеждане на механизъм за образуване на минималната работна заплата е имплементирана отчасти в Кодекса на труда, означи икономистът. " Тя планува доста разнообразни параметри, а 50% от междинната работна заплата в действителност беше взето от българските политици на кг и беше метнато в Кодекса на труда. Там се планува и до 60% от медианната работна заплата “, уточни той.
Статистиката сочи, че от години има отлив на задгранични вложения и недобри стойности на вложения в личен капитал, което значи, че наличните към този момент вложители в страната не влагат спомагателни средства в своите предприятия. Тези данни се удостоверяват и от Българска народна банка, изясни Михаил Кръстев. " Това демонстрира, че българската стопанска система, въпреки и да продължава да пораства, губи едно от главните си преимущества – тя беше дребна стопанска система, в която е преференциално да се влага, с цел да може тя да пораства и да генерира повече стойност. През последните 10 години сме на доста ниски до нулеви стойности на привличане на задгранични вложения. Големият подтик на задгранични вложения у нас беше преди повече от десетилетие. Оттук нататък би трябвало да си дадем действителна сметка, че увеличението на данъчната и административна тежест върху бизнесите не способства за привличане на вложения “, безапелационен бе той.
С увеличението на минималната работна заплата по заложения сега в Кодекса на труда механизъм ние на процедура гоним вложители, акцентира икономистът. " Инвеститорът прави финансовите си проекти в средносрочен и дълготраен проект. Когато имаме заложен механизъм междинната работна заплата да дефинира каква е минималната работна заплата в страната и когато можем да екстраполираме по планирани данни нарастването на междинната работна и минималната работна заплата, в един миг вложението в България става неизгодно. Това е повода да не можем да притеглим задгранични вложители и да не можем да разчитаме на такива вложения. Това е доста сериозен проблем на българската стопанска система “, счита Кръстев.
От въвеждането на новия механизъм за образуване на минималната работна заплата икономическото положение на областите в страната се утежнява, както и положението на другите стопански действия. От 28 области в страната 22 ще бъдат в риск през 2025 година, тъй като минималната работна заплата застрашително приближава равнището на междинната. Това сподели икономистът Михаил Кръстев в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “.
Това важи и за другите видове стопански действия, добави той. " Т.е. виждаме действителни резултати от смяната и те са отрицателни.
Оттук нататък би трябвало да се мисли за механизъм, който да поправи тази неточност на политиците, тъй като минималната работна заплата може да стане и 5000 евро , само че когато тя е по-висока от междинната работна заплата за страната, ние се намираме в стопански нонсенс “, разяснява Михаил Кръстев.
Европейската инструкция за въвеждане на механизъм за образуване на минималната работна заплата е имплементирана отчасти в Кодекса на труда, означи икономистът. " Тя планува доста разнообразни параметри, а 50% от междинната работна заплата в действителност беше взето от българските политици на кг и беше метнато в Кодекса на труда. Там се планува и до 60% от медианната работна заплата “, уточни той.
Статистиката сочи, че от години има отлив на задгранични вложения и недобри стойности на вложения в личен капитал, което значи, че наличните към този момент вложители в страната не влагат спомагателни средства в своите предприятия. Тези данни се удостоверяват и от Българска народна банка, изясни Михаил Кръстев. " Това демонстрира, че българската стопанска система, въпреки и да продължава да пораства, губи едно от главните си преимущества – тя беше дребна стопанска система, в която е преференциално да се влага, с цел да може тя да пораства и да генерира повече стойност. През последните 10 години сме на доста ниски до нулеви стойности на привличане на задгранични вложения. Големият подтик на задгранични вложения у нас беше преди повече от десетилетие. Оттук нататък би трябвало да си дадем действителна сметка, че увеличението на данъчната и административна тежест върху бизнесите не способства за привличане на вложения “, безапелационен бе той.
С увеличението на минималната работна заплата по заложения сега в Кодекса на труда механизъм ние на процедура гоним вложители, акцентира икономистът. " Инвеститорът прави финансовите си проекти в средносрочен и дълготраен проект. Когато имаме заложен механизъм междинната работна заплата да дефинира каква е минималната работна заплата в страната и когато можем да екстраполираме по планирани данни нарастването на междинната работна и минималната работна заплата, в един миг вложението в България става неизгодно. Това е повода да не можем да притеглим задгранични вложители и да не можем да разчитаме на такива вложения. Това е доста сериозен проблем на българската стопанска система “, счита Кръстев.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ