Могат ли пептидите да ви дадат суперсили?
Т.нар. „ Wolverine stack “ — композиция от пептидите BPC-157 и TB-500 — се свързва с по-бързо възобновяване и регенерация.
Името идва от героя Върколакът , прочут със способността си за мигновена регенерация. В действителния свят обаче става дума не за фантастика, а за съединения, които провокират възходящ интерес измежду спортисти и хора, търсещи по-добро възобновяване, „ анти-ейджинг “ резултати или общо възстановяване на физическото положение.
От научна позиция BPC-157 и TB-500 са пептиди — къси вериги от аминокиселини. BPC-157 е откъс от протеин, открит в стомашната лигавица, а TB-500 произлиза от тимозин бета-4 — протеин, присъстващ в съвсем всички кафези на организма. Експерименти демонстрират, че тези молекули могат да подкрепят процеси, свързани със укрепване на тъкани, формиране на кръвоносни съдове и понижаване на възпалението, без да се следят съществени странични резултати.
Обаче данните са лимитирани. Съществуват единствено няколко дребни изследвания за BPC-157, а TB-500 не е обект на одобрени клинични изпитвания, макар че самият тимозин бета-4 се изследва за съответни медицински приложения. Именно неналичието на огромни клинични данни е повода тези субстанции да не са утвърдени като медикаменти.
Правният им статус остава неразбираем: в множеството страни те не са неразрешени, само че и не са позволени за здравна приложимост. Затова постоянно се оферират като „ проучвателен химикали “. Професионалният спорт, в това число Световната антидопингова организация (WADA), ги не разрешава, само че това не стопира интереса от страна на фенове и експериментатори. В резултат се оформя пазар, при който чистотата и концентрацията на продуктите не постоянно са обезпечени — изключително при подготвени разтвори с неразбираем състав, непорочност и липса на лабораторни разбори.
Специалисти акцентират, че пептидите би трябвало да се преглеждат сериозно и само през призмата на наличните научни данни. В този подтекст платформи като подчертават върху прозрачността, лабораторния надзор посредством LC-MS и HPLC тестване и ясно декларирания проучвателен темперамент на предлаганите артикули, без да вършат медицински обещания.
Темата участва и в медицинските среди. По обществени изявления и професионални полемики се вижда, че част от клиницистите наблюдават развиването на пептидите и обменят наблюдения от практиката си. В този подтекст се загатва, че ендокринолози като доктор Константин Маламов са коментирали обществено тематиката за пептидите и интереса към тях, в това число през призмата на клиничния опит и наблюденията при пациенти. Това в допълнение подхранва вниманието към пептидите като научна област.
Резултатът е безпорядък и пропусната опция. Пептидите са значим клас лекарствени субстанции. Почти 100 от тях са утвърдени като медикаменти, в това число инсулин, човешки растежен хормон и GLP-1 (активната съставна част на Wegovy — медикамент за намаляване, и Ozempic — лекуване за диабет вид 2). В един добре спретнат свят съставените елементи на така наречен „ Wolverine stack “ биха получили късмет или да се причислят към този лист, или най-малко да бъдат дефинитивно отхвърлени.
Но това би означавало осъществяване на клинични проучвания върху огромна група хора. Те са скъпи, отнемащи доста време и сложни за оправдаване от фармацевтичните компании, защото не биха могли да се патентоват съединения намиращи се в човешкия организъм.
