Т.нар. модел „Борисов“ очевидно ще се изследва години наред. Още

Т.нар. модел „ Борисов “ явно ще се изследва години наред. Още повече, че се чака появяването на десетки свидетелства и тонове документи. Някои негови присъщи белези обаче могат да бъдат обрисувани занапред.
Сред тях е вербалната операция: умеенето да подменяш действителността с неин подправен двойник, построен от думи.
Години наред Борисов, ГЕРБ и други участници в „ модела “ сполучливо се справяха с тази замяна. Проблемите им започнаха сега, в който престанаха да убеждават публичното мнение в истинността на тяхната версия на действителността.

Примерите
Дълго време Борисов поддържаше в обществото убеждението, че е „ най-зеленият министър председател в Европа”, въпреки тъкмо неговите държавни управления към този момент да се бяха разкрили като поредни унищожители на естествената среда.
Периодично се срещаше с водачи на зелени митинги и им споделяше каквото желаеха да чуят (после правеше, несъмнено, каквото си иска). Години наред беше изцяло невероятно по време на зелен митинг човек да скандира против Борисов. „ Шът”, ми споделяха, „ не сме срещу него…”.
Горе-долу по това време Сотир Цацаров, тогава основен прокурор, отхвърляше Емилиян Гебрев да е бил токсичен, камо ли пък от съветските секрети служби. Ял е неумита рукола и се е натровил, гласеше версията на основния обвинител.
Така отравянето бе заметено под килима, до момента в който Цацаров не се оказа под подобен интернационален напън, че стартира следствие. И го спря.
Около плана „ Руски поток “ способността на Борисов да подменя действителността с нейна различна версия стартира да отслабва. За да прикрие очевидния факт, че с български пари се строи съветска тръба, Борисов наричаше плана ту „ Български поток”, ту „ Балкански поток”.
Никой не съумя да запомни тези подправени етикети, а от Съединени американски щати непосредствено споделиха, че няма късмет във Вашингтон да повярват на тази версия.
В момента, в който към този момент не можеш да заменяш действителността с неин подправен двойник, става време да се замислиш. Да започнеш да допускаш тази реалност в своите думи, до момента в който не измислиш нов метод да я фалшифицираш.
И тъкмо в този миг участниците в модела „ Борисов “ направиха друго: „ купиха си “ медийни анализатори и водещи публицисти, с цел да ги впрегнат в подмяната на действителността.
Усетили обаче, че убедителността на техните подмени отслабва, те взеха решение да ги натрапват с все по-нахален и пренебрежителен към жителите звук.
Разчетът явно беше следният: откакто поданството към този момент не има вяра на лъжата непринудено, то би трябвало да бъде насила (сплашено) да повярва. Или най-малко да се подчини.
Появиха се да вземем за пример „ контрапротестиращи”, заплашващи съперниците на назначението на Гешев за основен прокурор. Но това не сработи изключително добре и по тази причина бе възобновена тактиката на тоталната замяна на действителността и на всички нейни аспекти.
Така се появи въпросът „ подпорна стена на Алепу”. Всички жители виждаха градеж на хотел, само че от другата страна на барикадата твърдяха, че това е подпорна стена.
Точно тук стартираха най-големите зелени митинги от години, които – и това е може би по-важното – за пръв път скандираха претенции за оставка на Борисов. Докато те се разпростираха, благодарение на гумена лодка Христо Иванов осветли друга замяна на действителността: по какъв начин плаж, който публично е обществена държавна благосъстоятелност, е разгласен за частна равнища на Ахмед Доган.
Последваха разкрития за още такива случаи, които още повече нажежиха ситуацията. А когато новият основен прокурор Иван Гешев изпрати собствен отряд да нахлуе в президентството, тогава избухна оня митинг, който обърна хода на политическата история.
Отричаната от ГЕРБ реалност се надигна и с лекост раздра фасадата от подмени, с които участниците в модела „ Борисов “ я бяха облепили. Затова никой не повярва на Борисов, когато за фотосите на чекмеджето със златните кюлчета той се опита да изкара отговорен президента Радев. Манипулативните му качества явно към този момент клоняха към нула.
Не знаейки какво друго да вършат обаче, участниците в модела „ Борисов “ продължиха в същия дух. Според тях митингите бяха платени от разнообразни мутри и олигарси, а протестиращите не бяха жители, а „ стадо”.
Но защото и това не даде резултат, Борисов се опита да форсира същински огромна замяна на действителността: разгласи, че протестиращите желаят нова конституция и че той ще стартира да създава такава.
Тук към този момент публиката мина от етапа на възмущението към етапа на осмиването. Хората към този момент се усещаха крепко стъпили в действителността – такава, каквато е. И нямаха желанието да се плъзгат още веднъж към действителността във разновидността на модела „ Борисов”. В този миг беше към този момент късно Борисов да подава оставка, та да се върне още веднъж като победител: когато ти се присмиват, към този момент изглеждаш неспасяемо слаб.
Това, което участниците в модела „ Борисов “ отхвърлиха да схванат.
Единствено и единствено смях провокираха опитите на ГЕРБ да подмени действителността напролет на 2021 година. В прясно свикания нов парламент групата на ГЕРБ се опита да скандира „ Мутри, вън!” против хора, които години наред се бяха посветили на битката против мутрите.
Последвалото недоволство на Борисов, че против ГЕРБ са изправени „ парите на олигархията”, мина без всевъзможен резултат. По същото време бяха дефинитивно оправдани от съда Иво Прокопиев и Трайчо Трайков, които дълги години бяха наричани „ обвиняеми” и нарочвани за олигарси, с цел да бъдат прикрити действителните олигарси.
Подмяната на действителността с неистина в никакъв случай не може да реализира дълготраен триумф. Действителността има голяма гравитационна мощ, способна да смачка всички подправени версии за себе си.
Да, можеш да лъжеш всички за малко, можеш да лъжеш някои за дълго, само че не можеш да лъжеш всички за дълго. Това е едно от нещата, които участниците в модела „ Борисов “ отхвърлиха да схванат. И по тази причина ще заплащат полагащата се цена.

Коментарът на проф. Евгений Дайнов е оповестен от „ Дойче веле”