СЗО за здравето в Европа: Ракът е №1 на Запад, на Изток повече убиват инсулт и инфаркт
СЗО за здравето в Европа: Ракът е №1 на Запад, на Изток повече убиват инсулт и инфаркт
Очакват се здравни рецесии „ от люлката до бастуна “ – това предизвестява Световната здравна организация в новия европейски здравен отчет.
Въпреки че постигнахме прогрес в някои области,
Европейският район на СЗО е в застой или даже обратно по редица индикатори – от здравето на децата и юношите до хроничните болести. Живеем по-дълго от всеки път с помощта на по-добрите условия на живот, напредъка в медицината и напъните за публично опазване на здравето. Но по-дълъг
живот не всеки път значи по-здравословен живот.
През 2024 година в Европа е имало повече хора над 65 година, в сравнение с под 15. Прогнозите демонстрират, че популацията над 80 години ще се утрои до 2050 година Но има 10-годишна разлика сред предстоящата дълготрайност на живота и продължителността на живота в положително здраве. Това значи, че милиони прекарват последното си десетилетие в неприятно здраве и несъответстващи грижи.
Ако не действаме в този момент, пропастта сред по-дълъг и по-добър живот единствено ще се разшири.
Това написа в обществената мрежа Х шефът на район Европа на СЗО доктор Ханс Клюге във вторник, малко след формалното обявяване на данните. Те ясно подтикват към повече ограничения за отбрана на физическото и психическото здраве на децата и младежите в Европа.
И в това време за повече години в положително здраве на възрастните.
Едно крепко дете е по-вероятно да стане здрав младеж, здрав възрастен и здрав остарял човек. Нищо не може да бъде по-важно от това, тъй като за първи път в Европейския район има повече хора на възраст над 65 години, в сравнение с под 15 години, подчерта Клюге.
Деменцията е една от водещите аргументи за увреждане
и взаимозависимост от непознати грижи измежду възрастните хора. През последните няколко десетилетия се наблюдава рязко нарастване на каузи на смъртните случаи от алцхаймер и други деменции. Ако през 2019 година деменцията е засягала към 14 милиона души в района, то до 2030 година и се чака разпространяването да се удвои.
Публикуван на всеки 3 година въз основата на доказателства на равнище страна,
Европейският здравен отчет рисува най-пълната картина на здравето в целия район. Целта му е не просто да документира положението на здравето и опазването на здравето, само че и да предлага на държавните управления и
политиците пътна карта за здравните стратегии във време на рискови мегатенденции.
Включително фейкновини, дефицит на работната мощ в опазването на здравето, бързо застаряване на популацията и изменение на климата с рискови за здравето последствия. В Европа всеки 6-и човек умира прибързано от сърдечносъдови заболявания, рак, диабет или хронични респираторни болести,
сред които водеща е хроничната обструктивна белодробна болест, известна като болест на пушача.
В отчета, обобщаващ данните за всички 53 страни – членки на СЗО в Европейския район, се показва, че сърдечносъдовите заболявания съставляват една трета (33,5%) от преждевременните смъртни случаи от незаразни болести.
Като рискът е съвсем 5 пъти по-висок в Източна Европа, в сравнение с в Западна.
Ракът предизвиква непосредствен % – 32,8% – гибел. Но има разлика коя причина държи първото място. Заболеваемостта от рак е по-висока в Западна и Северна Европа спрямо Източна Европа и Централна Азия, където сърдечносъдовите болести са по-чести. Причината частично може да се изясни с другите условия на живот,
здравното държание на хората и успеваемостта на здравната система.
За високия % хронични болести главно в източните елементи на континента огромен принос имат пушенето и модерните му форми, алкохолът, по-лошият достъп до здравословна храна, замърсяването на въздуха и подценяваната роля на физическата интензивност.
Европейският район на СЗО е №1 по пиянство на алкохол в света
– приблизително 8,8 л чист алкохол на човек над 18 година на година. Потреблението варира от 0,7 литра в Таджикистан до 16,8 л в Румъния. България е в челната десетка. Заема 9-о място с 11,6 л чист алкохол на човек от възрастното население.
Етанолът е токсичното вещество в алкохолните питиета,
виновни за всеки 11-и смъртен случай. Те са свързани с над 200 болести и здравословни положения – 28,3% от всички храносмилателни болести (предимно цироза на черния дроб), 8,5% от всички смъртни случаи, дължащи се на сърдечносъдови болести и 5,7% от всички смъртни случаи от рак. Освен това алкохолът е забъркан в 42% от всички убийства,
37% от самоубийствата и 35% от смъртните случаи от пътни произшествия.
Според изследванията единствено към половината европейци могат вярно да разпознават алкохола като рисков фактор или причина за рак.
Европейска специфичност има и в разпространяването на пушенето.
В нито един различен район на СЗО няма подобен висок брой дами, употребяващи тютюн под разнообразни модификации.
Климатичната рецесия, до неотдавна иронично наричана
“фантазия на затоплистите ” утежнява картината с заболявания в целия набор, изключително измежду хроничните болести. Европейският район на СЗО е най-бързо затоплящият се от 6-те района на организацията, като температурите се покачват 2 пъти по-бързо от междинното за света. С последствия нови южни болести и утежняване на прогнозите при заболявания на сърцето, мозъка, бъбрека.
В същото време през последните години с намаляването
на имунизирането се следят фрапантни образци за ескалация на предотврами заболявания като морбили. Последната публична статистика сочи 58 000 случая на тази шарка в 41 страни от Европейския район, което е “удивително 30-кратно нарастване ” на морбили за 1 година
Добрата вест за понижаване на разпространяването
на туберкулозата ненапълно губи тежест от увеличаващите се случаи на резистентна, устойчива на лекаства форма на заболяването. Отчита се 25% понижение на заболеваемостта от туберкулоза и 32% на смъртните случаи сред 2015 година и 2022 година Въпреки това сложните за лекуване случаи на резистентна туберкулоза съставляват една четвърт от новите заболели и степента на успеваемост при лекуването им е много под целевите 80%.
Освен това към 3 милиона души живеят с ХИВ
в Европейския район. Въпреки че за 10 година процентът на диагностицираните с инфекцията е намалял от 16,4 на 12,4 на 100 хиляди население едвам 72% от инфектираните с ХИВ знаят за своя статус и до 63% получават животоспасяващата антиретровирусна терапия.
Специално внимание СЗО обръща на достъпа
до здравни услуги в европейските страни. Финансовите усложнения, дължащи се на заплащания от джоба, се мерят благодарение на два индикатора: спомагателен източник на обедняване и пагубни разноски за здравето.
Едно домакинство е обедняло, в случай че общите му разноски са под линията
на главните потребности след заплащания от джоба (то към този момент не може да посреща изцяло главните си потребности – храна, жилище и услуги). Делът на семействата, които са принудени да вършат пагубни разноски за здравето си, варира мощно – от под 1% в страните с висок стандарт до над 21% в останалите. У нас доплащанията за здраве от джоба приближават 50 %.
Това значи, че заплащането за прегледи, медикаменти и лекуване
не им дават опция да посрещнат други съществени потребности като обезпечаване на храна и отопление. Приетият аршин е, че в случай че едно домакинство изразходва повече от 40% от бюджета си за заплащане на здравни грижи за заплащания от джоба си, това се смята за пагубно. До 20% от семействата в цяла Европа вършат разноски за здраве, които ги тласкат до ръба на беднотия.
Данните от изследванията след пандемията (от 2023 г.)
към момента не са налични, само че съгласно последните разбори на база статистики от 2019 година от 40 европейски страни случаите на пагубни разноски за здравето варират от под 2% измежду семействата в Ирландия, Испания, Словения, Швеция и Обединеното кралство до над 14% в Армения, България, Грузия, Латвия, Литва и Украйна. Това допуска, че покритието на здравните услуги с публични средства не е задоволително, с цел да се подсигурява финансова отбрана на уязвимите групи от популацията.
Логична констатация на изследването е, че пропуските
в покритието засягат хората по друг метод. Плащанията от джоба за стоматологични грижи да вземем за пример водят до някакви финансови усложнения за по-богатите семейства и незадоволени потребности за по-бедните. Докато заплащанията от джоба за прегледи и медикаменти водят както до финансови усложнения, по този начин и до насила за отвод от лекуване за по-бедните семейства.
Очакват се здравни рецесии „ от люлката до бастуна “ – това предизвестява Световната здравна организация в новия европейски здравен отчет.
Въпреки че постигнахме прогрес в някои области,
Европейският район на СЗО е в застой или даже обратно по редица индикатори – от здравето на децата и юношите до хроничните болести. Живеем по-дълго от всеки път с помощта на по-добрите условия на живот, напредъка в медицината и напъните за публично опазване на здравето. Но по-дълъг
живот не всеки път значи по-здравословен живот.
През 2024 година в Европа е имало повече хора над 65 година, в сравнение с под 15. Прогнозите демонстрират, че популацията над 80 години ще се утрои до 2050 година Но има 10-годишна разлика сред предстоящата дълготрайност на живота и продължителността на живота в положително здраве. Това значи, че милиони прекарват последното си десетилетие в неприятно здраве и несъответстващи грижи.
Ако не действаме в този момент, пропастта сред по-дълъг и по-добър живот единствено ще се разшири.
Това написа в обществената мрежа Х шефът на район Европа на СЗО доктор Ханс Клюге във вторник, малко след формалното обявяване на данните. Те ясно подтикват към повече ограничения за отбрана на физическото и психическото здраве на децата и младежите в Европа.
И в това време за повече години в положително здраве на възрастните.
Едно крепко дете е по-вероятно да стане здрав младеж, здрав възрастен и здрав остарял човек. Нищо не може да бъде по-важно от това, тъй като за първи път в Европейския район има повече хора на възраст над 65 години, в сравнение с под 15 години, подчерта Клюге.
Деменцията е една от водещите аргументи за увреждане
и взаимозависимост от непознати грижи измежду възрастните хора. През последните няколко десетилетия се наблюдава рязко нарастване на каузи на смъртните случаи от алцхаймер и други деменции. Ако през 2019 година деменцията е засягала към 14 милиона души в района, то до 2030 година и се чака разпространяването да се удвои.
Публикуван на всеки 3 година въз основата на доказателства на равнище страна,
Европейският здравен отчет рисува най-пълната картина на здравето в целия район. Целта му е не просто да документира положението на здравето и опазването на здравето, само че и да предлага на държавните управления и
политиците пътна карта за здравните стратегии във време на рискови мегатенденции.
Включително фейкновини, дефицит на работната мощ в опазването на здравето, бързо застаряване на популацията и изменение на климата с рискови за здравето последствия. В Европа всеки 6-и човек умира прибързано от сърдечносъдови заболявания, рак, диабет или хронични респираторни болести,
сред които водеща е хроничната обструктивна белодробна болест, известна като болест на пушача.
В отчета, обобщаващ данните за всички 53 страни – членки на СЗО в Европейския район, се показва, че сърдечносъдовите заболявания съставляват една трета (33,5%) от преждевременните смъртни случаи от незаразни болести.
Като рискът е съвсем 5 пъти по-висок в Източна Европа, в сравнение с в Западна.
Ракът предизвиква непосредствен % – 32,8% – гибел. Но има разлика коя причина държи първото място. Заболеваемостта от рак е по-висока в Западна и Северна Европа спрямо Източна Европа и Централна Азия, където сърдечносъдовите болести са по-чести. Причината частично може да се изясни с другите условия на живот,
здравното държание на хората и успеваемостта на здравната система.
За високия % хронични болести главно в източните елементи на континента огромен принос имат пушенето и модерните му форми, алкохолът, по-лошият достъп до здравословна храна, замърсяването на въздуха и подценяваната роля на физическата интензивност.
Европейският район на СЗО е №1 по пиянство на алкохол в света
– приблизително 8,8 л чист алкохол на човек над 18 година на година. Потреблението варира от 0,7 литра в Таджикистан до 16,8 л в Румъния. България е в челната десетка. Заема 9-о място с 11,6 л чист алкохол на човек от възрастното население.
Етанолът е токсичното вещество в алкохолните питиета,
виновни за всеки 11-и смъртен случай. Те са свързани с над 200 болести и здравословни положения – 28,3% от всички храносмилателни болести (предимно цироза на черния дроб), 8,5% от всички смъртни случаи, дължащи се на сърдечносъдови болести и 5,7% от всички смъртни случаи от рак. Освен това алкохолът е забъркан в 42% от всички убийства,
37% от самоубийствата и 35% от смъртните случаи от пътни произшествия.
Според изследванията единствено към половината европейци могат вярно да разпознават алкохола като рисков фактор или причина за рак.
Европейска специфичност има и в разпространяването на пушенето.
В нито един различен район на СЗО няма подобен висок брой дами, употребяващи тютюн под разнообразни модификации.
Климатичната рецесия, до неотдавна иронично наричана
“фантазия на затоплистите ” утежнява картината с заболявания в целия набор, изключително измежду хроничните болести. Европейският район на СЗО е най-бързо затоплящият се от 6-те района на организацията, като температурите се покачват 2 пъти по-бързо от междинното за света. С последствия нови южни болести и утежняване на прогнозите при заболявания на сърцето, мозъка, бъбрека.
В същото време през последните години с намаляването
на имунизирането се следят фрапантни образци за ескалация на предотврами заболявания като морбили. Последната публична статистика сочи 58 000 случая на тази шарка в 41 страни от Европейския район, което е “удивително 30-кратно нарастване ” на морбили за 1 година
Добрата вест за понижаване на разпространяването
на туберкулозата ненапълно губи тежест от увеличаващите се случаи на резистентна, устойчива на лекаства форма на заболяването. Отчита се 25% понижение на заболеваемостта от туберкулоза и 32% на смъртните случаи сред 2015 година и 2022 година Въпреки това сложните за лекуване случаи на резистентна туберкулоза съставляват една четвърт от новите заболели и степента на успеваемост при лекуването им е много под целевите 80%.
Освен това към 3 милиона души живеят с ХИВ
в Европейския район. Въпреки че за 10 година процентът на диагностицираните с инфекцията е намалял от 16,4 на 12,4 на 100 хиляди население едвам 72% от инфектираните с ХИВ знаят за своя статус и до 63% получават животоспасяващата антиретровирусна терапия.
Специално внимание СЗО обръща на достъпа
до здравни услуги в европейските страни. Финансовите усложнения, дължащи се на заплащания от джоба, се мерят благодарение на два индикатора: спомагателен източник на обедняване и пагубни разноски за здравето.
Едно домакинство е обедняло, в случай че общите му разноски са под линията
на главните потребности след заплащания от джоба (то към този момент не може да посреща изцяло главните си потребности – храна, жилище и услуги). Делът на семействата, които са принудени да вършат пагубни разноски за здравето си, варира мощно – от под 1% в страните с висок стандарт до над 21% в останалите. У нас доплащанията за здраве от джоба приближават 50 %.
Това значи, че заплащането за прегледи, медикаменти и лекуване
не им дават опция да посрещнат други съществени потребности като обезпечаване на храна и отопление. Приетият аршин е, че в случай че едно домакинство изразходва повече от 40% от бюджета си за заплащане на здравни грижи за заплащания от джоба си, това се смята за пагубно. До 20% от семействата в цяла Европа вършат разноски за здраве, които ги тласкат до ръба на беднотия.
Данните от изследванията след пандемията (от 2023 г.)
към момента не са налични, само че съгласно последните разбори на база статистики от 2019 година от 40 европейски страни случаите на пагубни разноски за здравето варират от под 2% измежду семействата в Ирландия, Испания, Словения, Швеция и Обединеното кралство до над 14% в Армения, България, Грузия, Латвия, Литва и Украйна. Това допуска, че покритието на здравните услуги с публични средства не е задоволително, с цел да се подсигурява финансова отбрана на уязвимите групи от популацията.
Логична констатация на изследването е, че пропуските
в покритието засягат хората по друг метод. Плащанията от джоба за стоматологични грижи да вземем за пример водят до някакви финансови усложнения за по-богатите семейства и незадоволени потребности за по-бедните. Докато заплащанията от джоба за прегледи и медикаменти водят както до финансови усложнения, по този начин и до насила за отвод от лекуване за по-бедните семейства.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ