СЗО – Европа оповести резултатите от стандартизирано проучване в 14

СЗО – Европа оповести резултатите от стандартизирано изследване в 14 страни от Европейския район на организацията – от Западните Балкани, Кавказ и Централна Азия, в това число Турция. То е първото по рода си проучване и хвърля светлина върху знанията, настройките и държанието, свързани с използването на антибиотици и антибиотичната устойчивост в района. Това оповестиха от Европейския офис на международната организация и прецизираха, че в него са взели участие 8221 респонденти от Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Черна гора, Северна Македония, Република Молдова, Таджикистан, Турция и Узбекистан. С цел съпоставимост е употребен същият въпросник, който е бил употребен от Европейската комисия за изследването на Евробарометър „ Антимикробна устойчивост – ноември 2022 година “.

Резултатите от изследването са оповестени в списанието Frontiers и демонстрират притеснителна наклонност – елементарно изписване на антибиотична терапия, даже когато не  е належащо, и елементарен достъп до антибиотици без показване на рецепта от доктор.        

Половината от участниците оповестяват, че са приемали перорални антибиотици през последните 12 месеца. Практикуващите лекари предписват или непосредствено ползват по-голямата част (67%) от антибиотиците. Посочените аргументи за приемане на антибиотици включват настинки (24%), грипоподобни признаци (16%), болки в гърлото (21%) и кашлица (18%), сочат данните.

Това дава мотив за безпокойствие, защото тези признаци постоянно се предизвикват от вируси, против които антибиотиците не са ефикасни.

В 14-те страни една трета (33%) от интервюираните са приемали антибиотици без лекарско наставление. В някои страни повече от 40% от антибиотиците са получени без медицински съвет. За разлика от това, еквивалентното изследване, извършено в целия Европейски Съюз през 2022 година, разкри, че единствено 8% от респондентите са консумирали антибиотици без рецепта.

Проучването на СЗО – Европа също очерта основни пропуски в знанията на хората – единствено 16% от респондентите са дали отговор вярно на всичките 4 въпроса, свързани с осведомеността. Това може да значи, че хората одобряват антибиотици по неправилни аргументи, без да го осъзнават.

Мнозинството от интервюираните (67%) са били наясно, че ненужната приложимост на антибиотици може да ги направи по-малко ефикасни. Почти половината (43%) обаче погрешно са споделили, че антибиотиците са ефикасни против вируси, което не е правилно.

Също толкоз обезпокоителен е фактът, че единствено 37% (и единствено 23% в проучването на ЕС) оповестяват, че са получили някаква информация по отношение на значимостта на избягването на ненужната приложимост на антибиотици през последната година. Това акцентира незабавната нужда от по-ясна и по-целенасочена връзка в региона на публичното здраве, безапелационни са от СЗО – Европа.

„ Това проучване ясно демонстрира нуждата от обучение и повишение на осведомеността “, разяснява Роб Бътлър, шеф на отдела на европейския клон на СЗО за заразни заболявания, околна среда и здраве.

„ Всички страни в нашия район имат настоящи разпореждания за отбрана на скъпите антибиотици от корист, да вземем за пример, попречване на продажба без рецепта. Прилагането на тези разпореждания би препятствало множеството злоупотреби с антибиотици “, безапелационен е той. 

По думите му други фактори, свързани с неправилната приложимост на антибиотици и свързаната с нея антимикробна устойчивост, се коренят в обществените и културни правила, заучени в общностите – да вземем за пример незавършване на курс с антибиотици, с цел да си запазите някои за идващия път, когато се разболеете, или даване на антибиотик на болен родственик или комшия. Промяната на това заучено държание може да отнеме време, само че се постанова да вървим в тази посока, счита специалистът.

Д-р Данило Ло Фо Уонг, районен консултант за надзор на антимикробната устойчивост предложи:

„ Запазването на успеваемостта на антимикробните медикаменти изисква интервенции на доста равнища, като навременна имунизация, усъвършенствана хигиена и понижаване на несъответствуващото определяне. Поведенческите науки и анализите на културния подтекст играят съществена роля за разбирането и оправянето с всички тези държания. Те могат да обезпечат сериозна визия за бариерите и моторите на държанието, подпомагайки създаването на ефикасни интервенции “.

Без незабавна интервенция антимикробната устойчивост може да стане причина за 10 млн. смъртни случая годишно до 2050 година, предизвести СЗО. Световната организация признава антимикробната устойчивост за една от 10-те съществени световни закани за публичното здраве, която в този момент предизвиква почти 5 млн. смъртни случая годишно в света.

Повече от половин милион от тези смъртни случаи се случват в Европейския район на СЗО, който включва 53 страни членки в Европа и Централна Азия.

Бремето на антимикробната устойчивост пада непропорционално върху страните с ниски и междинни приходи и изостря световните неравенства в опазването на здравето, показват още от СЗО.