10-те най-важни руски народни приказки
Сюжетите на тези приказки са станали част от съзнанието на всеки руснак.
Днес смисълът на доста от тях е неразбираем, само че те не престават да бъдат обичани и известни.
Много от дълго време, когато множеството руснаци не са можели да четат и пишат, те съчинили хиляди разнообразни приказни истории, които разказвали от потомство на потомство. Не единствено децата, само че и възрастните са обичали да слушат приказки вечер, когато са плетели лапти или са се занимавали с други работи. Това са били истории от битовия живот с поука, небивалици за животни и фантастични същества, които населяват горите, реките и блатата, или напълно вълшебни приказки за княгини и князе. С тези приказки на процедура се е образувал характерът на съветския народ и неговата културна последователност.
Всички съветски писатели и поети са били възпитани с тези съветски приказки и доста от тях са пренесли или са употребявали техни сюжети в творчеството си. Много авторски приказки по този начин крепко са се вкоренили измежду хората, че към този момент не всички помнят кои творби са национални, а кои са плод на писателски хрумвания.
Голям принос за запазването на фолклорното завещание дава през XIX в. Александър Афанасиев, като записва главните приказки и ги издава в обособен алманах „ Руски национални приказки “.
„ Питката “ (Колобок)
Свободни източници
Сюжетът на приказката е кумулативен, което значи, че едно и също деяние се повтаря доста пъти. И по този начин, живели в миналото дъртак и бабичка (именно по този начин прекомерно постоянно стартират доста приказки). Старецът изискал бабата да му изпече колобок (с други думи кръгла питка). Старицата „ изстъргала нощвите “, т.е. събрала и последните трохи брашно, само че въпреки всичко изпекла питка.
Сложила я да изстине на прозореца, само че тя пък паднала и се търколила. Докато се търкаляла по пътя, срещнала заек, вълк и мечка. Всички я плашели, че ще я изядат, само че тя била хитра и пеела: „ От дядо избягах, от баба избягах и от теб елементарно ще се отърва “. Три пъти тя сполучливо подминавала евентуалния съперник, само че не щеш ли срещнала лисицата – тя я надхитрила и въпреки всичко я изяла.
Фолклорната приказка, позната в България като „ Житената питка “, е станала доста известна в Русия и я четат на всички деца без изключение. В Русия тя е най-известна в авторското осъществяване на видния възпитател от XIX в. и учредител на научната педагогика в Русия Константин Ушински. Направени са и няколко мултипликационни филмчета по претекстове на „ Колобок “.
„ Шарената кокошчица “ (Курочка Ряба)
Александър Давидов/ “Союзмультфильм “, 1982
Живели в миналото дядо и баба. Те имали шарена кокошчица, която снесла златно яйце. Какво ли не правили, само че не могли да го счупят. Едно мишле обаче изтичало, замахнало с опашка и яйцето паднало и се счупило. Дядото и бабата доста се натъжили, само че кокошчицата дала обещание да им снесе ново, нормално яйце.
Този благополучен край е бил прибавен в по-късната интерпретация – за децата. В оригинала обаче счупеното яйце провокирало цяла поредност неприятности по цялото село. Със сюжета за шарената кокошчица са се захващали доста писатели – и нагоре упоменатите Ушински и Афанасиев, и езиковедът Владимир Дал, и руският публицист Алексей Толстой. Освен това в разнообразни региони на Русия приказката е била тълкувана по друг метод и е можело да се срещне друга поредност от неудачи, които се случвали, откакто яйцето се счупвало.
„ Приказка за ряпата “
А.Свердлов/Sputnik
Един дядо посадил ряпа. Тя пораснала голяма-голяма, той я дърпал ли дърпал, само че не могъл да я издърпа. Викал той по ред да му погне бабата, след това внучката, кучето, котката, само че даже и на тази огромна верига те въобще не могли да извадят ряпата. Най-накрая повикали мишката да им помогне и чак с нейна помощ в последна сметка се справили. Приказката учи, че в случай че всички дружно се захванат с една работа, то всичко ще стане. И че не трябва да се страхуваш да потърсиш помощ, та било то от твоя най-зъл зложелател (котка-мишка).
Алегорията с ряпата е допаднала на доста писатели и приказният сюжет няколко пъти, а също така е залегнал в сатирични трудове. По време на Първата международна война даже са правени карикатури по сюжета за ряпата: „ дядото “ Франц-Йосиф посадил ряпа-война и повикал европейските водачи да му оказват помощ да я извади. В руската агитация ролята на дядото е изпълнявал Капиталът, който желал да извади алената революционна ряпа.
„ Къщурката “ (Теремок)
Леонид Амалрик/ “Союзмультфильм “, 1971
В полето имало една неголяма къщичка. Покрай нея предходна мишка и попитала: „ Кой живее в таз къщичка? “. Никой не дал отговор и тя решила да се засели в нея. След това към нея се присъединявали жабата, зайчето, лисичето и вълчан „ бял котел “… И всички те живели доста заедно, до момента в който не пристигнала мечката. Те и нея поканили да живее с тях, само че тя не могла да влезе в къщурката и решила да се покатери на покрива… и го продънила. Е, зверчетата съумели да изскочат. Заедно те почнали да строят нова къщичка и тя станала по-хубава от предходната, пък и всички се побрали в нея.
Това е още една необикновено известна съветска приказка, в чието интерпретиране също са взели участие доста съветски писатели. И в интерпретацията на Самуил Маршак тя се е трансформирала в отличен материал за постановки в детски и домашни театри.
„ По заповед на щуката “ (По щучьему веленью)
Иван Иванов-Вано, Михаил Ботов/ “Союзмультфильм “, 1957
Това е една от най-архетипичните приказки, тъй като нейният воин, въпреки да е мързелив и незлоблив, е добър и залага на шанса, непреводимата съветска дума (а нека, ами пък ако). Селският простак Емеля улавя вълшебна щука, която дава обещание да извърши всички негови стремежи, в случай че я пощади. Емеля употребява вълшебни стремежи за всичко, за което самия него го мързи да направи – „ по заповед на щуката “ брадвата сама сече дърва, ведрата сами отиват за вода и по този начин нататък. Емеля толкоз го мързи да стане от топлата печка, че повелява да се вози на тази печка, като премазва всички други в близост. В последна сметка ни повече, ни по-малко той се дами за царската щерка!
Сюжетът за вълшебната риба, която извършва стремежи, употребява и Александър Пушкин в авторската „ Приказка за рибаря и рибката “, въпреки че там участват дядото и бабата, и алчността на бабата, на която ѝ е малко и да има къща, и замък и това води до покруса – рибката си взема всичко назад и те остават „ до счупеното корито “.
„ Принцесата-жаба “ (Царевна-лягушка)
Виктор Васнецов
Сюжетът на тази съветска национална приказка е историята на една омагьосана младоженка. По заповед на татко им царя трима братя избират бъдещите си съпруги, като стрелят с лък в незнайна посока. Най-малкият, Иван царевич, нямал късмет – стрелата му паднала в тресавище и там намерил единствено жаба. Е, трябвало да се ожени за нея.
Оказало се, апропо, че тя е омагьосана: можела да смъква жабешката си кожа и да се показва в образа на прелестно момиче – Прекрасната Василиса (тя е и Премъдрата Василиса). За да смъкна магията, тегнеща над възлюбената, на царския наследник му се постанова да търси през гори и блата злия и заплашителен Кашчей Безсмъртния. Само че гибелта на злодея била скрита „ на края на игла, а тя в яйце, а яйцето в патица, а патицата в заек, а пък този заек е в каменен сандък, а сандъкът пък е на висок дъб “.
Е, какво, на положителния Иван царевич му оказват помощ животните и, несъмнено, той избавя своята Василиса.
„ Мразко “ (Морозко)
Александър Роу/Киностудио „ М. Горки “, 1964
Този сюжет на процедура е за съветската Снежанка. По претекстове на тази приказка в руско време е сниман филм, който става доста известен изключително преди нова година. Злата мащеха намразва доведената си щерка Марфуша (в руския филм тя е наричана Настенка), и желае от брачна половинка си (тоест от родния татко на момичето) да я води през зимата в гората и да я остави там. Вълшебният Мразко намира момичето и три пъти я пита дали ѝ е топло. Треперещото момиче покорно дава отговор, че му е топло. Трогнат от скромността ѝ, Мразко я избавя и ѝ сервира скъпи дарове и кожено палто.
Злата мащеха е обхваната от злоба при типа на тези блага и заповядва да отведат в гората и нейните капризни щерки. Те обаче не били толкоз благи с Мразко и той ги оставил на студа. Най-известната интерпретация на приказката е творбата на Самуил Маршак „ Дванадесет месеца “.
„ Баба Яга “
Виктор Васнецов
С Баба Яга и до ден-днешен плашат съветските деца. Тази остаряла магьосница живее в гората в барака на кокоши крайници и лети в хаван. Мащехата изпраща ненавижданата си доведена щерка при Баба Яга като слугинче. Злата бабичка кара момичето да работи, само че се оказва, че желае да я изяде! Момичето замисля бягство и горски животни, че даже и неодушевени предмети ѝ оказват помощ, тъй като е блага и привързана към всички. Бащата, като научава, че жена му праща момичето на сигурна гибел, доста се ядосал и я изгонил.
Има апропо и друга версия на приказката, при която самият татко води щерка си при Яга (както в „ Мразко “ по волята на злата съпруга). И в нея момичето даже се сприятелява с Баба Яга, само че бащата открадва момичето, по-късно още веднъж я връща, а ядосалата се Баба Яга оставя единствено кости от момичето…
„ Иван царевич и сивият вълк “
Виктор Васнецов
Един цар-господар праща тримата си синове да търсят Жар птицата със златни пера. Най-малкият Иван царевич търпи незабавно крах – вълк изяжда коня му, до момента в който той е спрял да си почине по пътя. Юношата толкоз е наскърбен, че даже самият вълк го съжалил и му предложил помощта си. И по този начин, в търсенето на Жар птицата Иван потеглил, яхнал сивия вълк. Звярът се оказал доста интелигентен и остроумен и с помощта на него царевичът намерил освен птицата, само че и своята любов – Елена Прекрасна, която те с вълка откраднали с ловкост от различен цар. Е, в действителност по-късно неговите родни братя се пробват да го измамят… Но добротата и достойнството постоянно побеждават в съветските приказки.
Иван Билибин
Народният сюжет за Жар птицата и вълшебния кон се употребява и в авторската приказка „ Конче-Вихрогонче “ („ Конёк-Горбунок “) на Пьотр Ершов (1834). В руско време това е една от най-популярните приказки, която се преиздава в огромни тиражи и е поставяна в доста детски театри.
„ Сестричката Альонушка и братчето Иванушка “
Виктор Васнецов
Сюжетът на тази приказка неясно прилича историята на „ Хензел и Гретел “ на Братя Грим. Две сирачета – Альонушка и Иванушка – се скитат дълго време, Иванушка е доста жаден, само че покрай разнообразни водоеми се появяват някакви животни. Альонушка не разрешава на брат си да пие и предизвестява, че в случай че пие там, където има кози, тогава ще стане козле, а където пък има крави – теле. И въпреки всичко Иванушка не устоя и не се подчинява, пие вода и се трансформира в козле. Альонушка плаче и го води със себе си. Изведнъж отсреща им се появява прелестен царски наследник. Той се смилява над клетото сираче и желае да се ожени за нея. Тук обаче зла магьосница, която е завидяла на щастието им, хвърля Альонушка в морето с камък на шията. Царевичът тъгува, а козлето все тича към морето. В последна сметка води там самия царевич. Изваждат Альонушка жива и здрава, а вещицата я убиват.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Днес смисълът на доста от тях е неразбираем, само че те не престават да бъдат обичани и известни.
Много от дълго време, когато множеството руснаци не са можели да четат и пишат, те съчинили хиляди разнообразни приказни истории, които разказвали от потомство на потомство. Не единствено децата, само че и възрастните са обичали да слушат приказки вечер, когато са плетели лапти или са се занимавали с други работи. Това са били истории от битовия живот с поука, небивалици за животни и фантастични същества, които населяват горите, реките и блатата, или напълно вълшебни приказки за княгини и князе. С тези приказки на процедура се е образувал характерът на съветския народ и неговата културна последователност.
Всички съветски писатели и поети са били възпитани с тези съветски приказки и доста от тях са пренесли или са употребявали техни сюжети в творчеството си. Много авторски приказки по този начин крепко са се вкоренили измежду хората, че към този момент не всички помнят кои творби са национални, а кои са плод на писателски хрумвания.
Голям принос за запазването на фолклорното завещание дава през XIX в. Александър Афанасиев, като записва главните приказки и ги издава в обособен алманах „ Руски национални приказки “.
„ Питката “ (Колобок)
Свободни източници
Сюжетът на приказката е кумулативен, което значи, че едно и също деяние се повтаря доста пъти. И по този начин, живели в миналото дъртак и бабичка (именно по този начин прекомерно постоянно стартират доста приказки). Старецът изискал бабата да му изпече колобок (с други думи кръгла питка). Старицата „ изстъргала нощвите “, т.е. събрала и последните трохи брашно, само че въпреки всичко изпекла питка.
Сложила я да изстине на прозореца, само че тя пък паднала и се търколила. Докато се търкаляла по пътя, срещнала заек, вълк и мечка. Всички я плашели, че ще я изядат, само че тя била хитра и пеела: „ От дядо избягах, от баба избягах и от теб елементарно ще се отърва “. Три пъти тя сполучливо подминавала евентуалния съперник, само че не щеш ли срещнала лисицата – тя я надхитрила и въпреки всичко я изяла.
Фолклорната приказка, позната в България като „ Житената питка “, е станала доста известна в Русия и я четат на всички деца без изключение. В Русия тя е най-известна в авторското осъществяване на видния възпитател от XIX в. и учредител на научната педагогика в Русия Константин Ушински. Направени са и няколко мултипликационни филмчета по претекстове на „ Колобок “.
„ Шарената кокошчица “ (Курочка Ряба)
Александър Давидов/ “Союзмультфильм “, 1982
Живели в миналото дядо и баба. Те имали шарена кокошчица, която снесла златно яйце. Какво ли не правили, само че не могли да го счупят. Едно мишле обаче изтичало, замахнало с опашка и яйцето паднало и се счупило. Дядото и бабата доста се натъжили, само че кокошчицата дала обещание да им снесе ново, нормално яйце.
Този благополучен край е бил прибавен в по-късната интерпретация – за децата. В оригинала обаче счупеното яйце провокирало цяла поредност неприятности по цялото село. Със сюжета за шарената кокошчица са се захващали доста писатели – и нагоре упоменатите Ушински и Афанасиев, и езиковедът Владимир Дал, и руският публицист Алексей Толстой. Освен това в разнообразни региони на Русия приказката е била тълкувана по друг метод и е можело да се срещне друга поредност от неудачи, които се случвали, откакто яйцето се счупвало.
„ Приказка за ряпата “
А.Свердлов/Sputnik
Един дядо посадил ряпа. Тя пораснала голяма-голяма, той я дърпал ли дърпал, само че не могъл да я издърпа. Викал той по ред да му погне бабата, след това внучката, кучето, котката, само че даже и на тази огромна верига те въобще не могли да извадят ряпата. Най-накрая повикали мишката да им помогне и чак с нейна помощ в последна сметка се справили. Приказката учи, че в случай че всички дружно се захванат с една работа, то всичко ще стане. И че не трябва да се страхуваш да потърсиш помощ, та било то от твоя най-зъл зложелател (котка-мишка).
Алегорията с ряпата е допаднала на доста писатели и приказният сюжет няколко пъти, а също така е залегнал в сатирични трудове. По време на Първата международна война даже са правени карикатури по сюжета за ряпата: „ дядото “ Франц-Йосиф посадил ряпа-война и повикал европейските водачи да му оказват помощ да я извади. В руската агитация ролята на дядото е изпълнявал Капиталът, който желал да извади алената революционна ряпа.
„ Къщурката “ (Теремок)
Леонид Амалрик/ “Союзмультфильм “, 1971
В полето имало една неголяма къщичка. Покрай нея предходна мишка и попитала: „ Кой живее в таз къщичка? “. Никой не дал отговор и тя решила да се засели в нея. След това към нея се присъединявали жабата, зайчето, лисичето и вълчан „ бял котел “… И всички те живели доста заедно, до момента в който не пристигнала мечката. Те и нея поканили да живее с тях, само че тя не могла да влезе в къщурката и решила да се покатери на покрива… и го продънила. Е, зверчетата съумели да изскочат. Заедно те почнали да строят нова къщичка и тя станала по-хубава от предходната, пък и всички се побрали в нея.
Това е още една необикновено известна съветска приказка, в чието интерпретиране също са взели участие доста съветски писатели. И в интерпретацията на Самуил Маршак тя се е трансформирала в отличен материал за постановки в детски и домашни театри.
„ По заповед на щуката “ (По щучьему веленью)
Иван Иванов-Вано, Михаил Ботов/ “Союзмультфильм “, 1957
Това е една от най-архетипичните приказки, тъй като нейният воин, въпреки да е мързелив и незлоблив, е добър и залага на шанса, непреводимата съветска дума (а нека, ами пък ако). Селският простак Емеля улавя вълшебна щука, която дава обещание да извърши всички негови стремежи, в случай че я пощади. Емеля употребява вълшебни стремежи за всичко, за което самия него го мързи да направи – „ по заповед на щуката “ брадвата сама сече дърва, ведрата сами отиват за вода и по този начин нататък. Емеля толкоз го мързи да стане от топлата печка, че повелява да се вози на тази печка, като премазва всички други в близост. В последна сметка ни повече, ни по-малко той се дами за царската щерка!
Сюжетът за вълшебната риба, която извършва стремежи, употребява и Александър Пушкин в авторската „ Приказка за рибаря и рибката “, въпреки че там участват дядото и бабата, и алчността на бабата, на която ѝ е малко и да има къща, и замък и това води до покруса – рибката си взема всичко назад и те остават „ до счупеното корито “.
„ Принцесата-жаба “ (Царевна-лягушка)
Виктор Васнецов
Сюжетът на тази съветска национална приказка е историята на една омагьосана младоженка. По заповед на татко им царя трима братя избират бъдещите си съпруги, като стрелят с лък в незнайна посока. Най-малкият, Иван царевич, нямал късмет – стрелата му паднала в тресавище и там намерил единствено жаба. Е, трябвало да се ожени за нея.
Оказало се, апропо, че тя е омагьосана: можела да смъква жабешката си кожа и да се показва в образа на прелестно момиче – Прекрасната Василиса (тя е и Премъдрата Василиса). За да смъкна магията, тегнеща над възлюбената, на царския наследник му се постанова да търси през гори и блата злия и заплашителен Кашчей Безсмъртния. Само че гибелта на злодея била скрита „ на края на игла, а тя в яйце, а яйцето в патица, а патицата в заек, а пък този заек е в каменен сандък, а сандъкът пък е на висок дъб “.
Е, какво, на положителния Иван царевич му оказват помощ животните и, несъмнено, той избавя своята Василиса.
„ Мразко “ (Морозко)
Александър Роу/Киностудио „ М. Горки “, 1964
Този сюжет на процедура е за съветската Снежанка. По претекстове на тази приказка в руско време е сниман филм, който става доста известен изключително преди нова година. Злата мащеха намразва доведената си щерка Марфуша (в руския филм тя е наричана Настенка), и желае от брачна половинка си (тоест от родния татко на момичето) да я води през зимата в гората и да я остави там. Вълшебният Мразко намира момичето и три пъти я пита дали ѝ е топло. Треперещото момиче покорно дава отговор, че му е топло. Трогнат от скромността ѝ, Мразко я избавя и ѝ сервира скъпи дарове и кожено палто.
Злата мащеха е обхваната от злоба при типа на тези блага и заповядва да отведат в гората и нейните капризни щерки. Те обаче не били толкоз благи с Мразко и той ги оставил на студа. Най-известната интерпретация на приказката е творбата на Самуил Маршак „ Дванадесет месеца “.
„ Баба Яга “
Виктор Васнецов
С Баба Яга и до ден-днешен плашат съветските деца. Тази остаряла магьосница живее в гората в барака на кокоши крайници и лети в хаван. Мащехата изпраща ненавижданата си доведена щерка при Баба Яга като слугинче. Злата бабичка кара момичето да работи, само че се оказва, че желае да я изяде! Момичето замисля бягство и горски животни, че даже и неодушевени предмети ѝ оказват помощ, тъй като е блага и привързана към всички. Бащата, като научава, че жена му праща момичето на сигурна гибел, доста се ядосал и я изгонил.
Има апропо и друга версия на приказката, при която самият татко води щерка си при Яга (както в „ Мразко “ по волята на злата съпруга). И в нея момичето даже се сприятелява с Баба Яга, само че бащата открадва момичето, по-късно още веднъж я връща, а ядосалата се Баба Яга оставя единствено кости от момичето…
„ Иван царевич и сивият вълк “
Виктор Васнецов
Един цар-господар праща тримата си синове да търсят Жар птицата със златни пера. Най-малкият Иван царевич търпи незабавно крах – вълк изяжда коня му, до момента в който той е спрял да си почине по пътя. Юношата толкоз е наскърбен, че даже самият вълк го съжалил и му предложил помощта си. И по този начин, в търсенето на Жар птицата Иван потеглил, яхнал сивия вълк. Звярът се оказал доста интелигентен и остроумен и с помощта на него царевичът намерил освен птицата, само че и своята любов – Елена Прекрасна, която те с вълка откраднали с ловкост от различен цар. Е, в действителност по-късно неговите родни братя се пробват да го измамят… Но добротата и достойнството постоянно побеждават в съветските приказки.
Иван Билибин
Народният сюжет за Жар птицата и вълшебния кон се употребява и в авторската приказка „ Конче-Вихрогонче “ („ Конёк-Горбунок “) на Пьотр Ершов (1834). В руско време това е една от най-популярните приказки, която се преиздава в огромни тиражи и е поставяна в доста детски театри.
„ Сестричката Альонушка и братчето Иванушка “
Виктор Васнецов
Сюжетът на тази приказка неясно прилича историята на „ Хензел и Гретел “ на Братя Грим. Две сирачета – Альонушка и Иванушка – се скитат дълго време, Иванушка е доста жаден, само че покрай разнообразни водоеми се появяват някакви животни. Альонушка не разрешава на брат си да пие и предизвестява, че в случай че пие там, където има кози, тогава ще стане козле, а където пък има крави – теле. И въпреки всичко Иванушка не устоя и не се подчинява, пие вода и се трансформира в козле. Альонушка плаче и го води със себе си. Изведнъж отсреща им се появява прелестен царски наследник. Той се смилява над клетото сираче и желае да се ожени за нея. Тук обаче зла магьосница, която е завидяла на щастието им, хвърля Альонушка в морето с камък на шията. Царевичът тъгува, а козлето все тича към морето. В последна сметка води там самия царевич. Изваждат Альонушка жива и здрава, а вещицата я убиват.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ