Учени откриха „скритата“ сяра в междузвездния лед
Сярата, десетият най-разпространен детайл във Вселената и основен конструктивен детайл за планети, звезди и живот, от дълго време е била мистерия за астрономите. Предишни наблюдения непрекъснато посочваха по-малко сяра в молекулярна форма, в сравнение с би трябвало да има, озадачавайки астрохимиците.
Според interestingengineering.com, интернационален екип от откриватели предлага, че сярата не липсва, а се крие в междузвездния лед. В оповестено в Nature проучване се показва, че в студените условия на космоса серните атоми могат да се свързват и да образуват две постоянни конфигурации върху ледени прахови зърна:
Октасулфурна корона – пръстен от осем серни атома.Полисулфан – верига от серни атоми, свързани с водород.
Тези формирания улавят сярата в твърдо положение, което изяснява за какво не може да бъде засечена посредством общоприети наблюдения в газова фаза.
Допълнителна компликация основава фактът, че молекулярната конструкция на сярата непрекъснато се трансформира, преминавайки сред разнообразни форми като корона и верига. Това прави серните връзки нестабилни и сложни за разкриване с телескопи като James Webb.
Откритието обаче отваря нови благоприятни условия: астрономите към този момент имат съображение да търсят резервоари на сяра в ледени райони на междузвездното пространство. С помощта на мощни радиотелескопи те ще могат да насочат проучванията си към звездообразуващи райони, където ледените молекули могат да сублимират и да освобождадат арестуваната сяра в откриваеми форми.
Според interestingengineering.com, интернационален екип от откриватели предлага, че сярата не липсва, а се крие в междузвездния лед. В оповестено в Nature проучване се показва, че в студените условия на космоса серните атоми могат да се свързват и да образуват две постоянни конфигурации върху ледени прахови зърна:
Октасулфурна корона – пръстен от осем серни атома.Полисулфан – верига от серни атоми, свързани с водород.
Тези формирания улавят сярата в твърдо положение, което изяснява за какво не може да бъде засечена посредством общоприети наблюдения в газова фаза.
Допълнителна компликация основава фактът, че молекулярната конструкция на сярата непрекъснато се трансформира, преминавайки сред разнообразни форми като корона и верига. Това прави серните връзки нестабилни и сложни за разкриване с телескопи като James Webb.
Откритието обаче отваря нови благоприятни условия: астрономите към този момент имат съображение да търсят резервоари на сяра в ледени райони на междузвездното пространство. С помощта на мощни радиотелескопи те ще могат да насочат проучванията си към звездообразуващи райони, където ледените молекули могат да сублимират и да освобождадат арестуваната сяра в откриваеми форми.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ




