Сякаш всички разбират за какво става дума, но всички си

Сякаш всички схващат защо става дума, само че всички си траят. На Борисов не му се свиди, че Денков ще лети да Америка на държавни разходи, нито му пука за какъв брой пари ще бъдат изядени фъстъци по време на полета до Вашингтон, както се изрази депутатът от Политическа партия Искрен Митев, напомняйки за полетите на „ Бистришките тигри “. Притеснението на някогашния министър-председател – най-малко съгласно мен – е, че, бидейки зад Океана и без надзора на Габриел, Денков и министрите му ще употребяват случая да го закарфичат и него за листата „ Магнитски “. И отново съгласно мен – има съображение. Той си ги познава. Предстои завъртане, ротация, както му викаме тука в България, и в случай че Борисов се види в листата, диалогът ще бъде напълно различен. Не че е доста евентуално, в случай че в действителност има ротация, Габриел да не е министър-председател, само че подредбата сигурно ще е друга, в случай че Борисов получи етикет. Затова и той предизвести, че „ нищо не е непременно “. За него цената е прекомерно висока – пари, въздействие, а и оцеляване – политическо, само че може би и физическо. Борисов не се съмнява, че американците знаят всичко за парите му – какъв брой са и къде са, а и по какъв начин са изкарани. И доста добре схваща какво е да е в „ Магнитски “. И се опасява, има защо. От две години следим по какъв начин „ новите “ цакат Борисов със опасността „ Магнитски “ и той е заставен да отстъпва – отстъпи премиерския пост (при извоювани избори), отстъпи София, отстъпва основни назначения. Дава им месо от личната си партия. На вегани. Не са удовлетворени. Ядат аспержи. Но мачът не е приключил. В оня анекдот, дето забранили на пандизчиите да играят белот и им споделили да играят шах. Минава надзирателят и чува от килията – шах, шах, шах и три пешки метър. ПП-тата може и да си мислят, че играят някакви геополитически шах с аспержи, само че играта в действителност е белот. При това каруцарски. И Борисов жертва пешки, само че държи козове. И има малко зеле, аспержи в ресурс – да ги храни. Писна ми да изяснявам. Ако Политическа партия (и Демократична България, Демократична България не е толкоз активна) влязат прекомерно жестоко, той ще цака с най-важния си коз – няма ротация, отиваме на избори. Това преди изборите за Европейски парламент, а – прекомерно допустимо – и по едно и също време с тях. Не съм прекомерно вътре в играта, само че ми се види, че никой в Европа, а и в Съединени американски щати не желае това. Но ПП-тата си мислят – както се показва един мой обичан книжовен воин – че могат да таковат дявола във въздуха. Много опити са правени. Ако съумеят, ще са първите. Ще останат в историята. Шото са умни. P.S. Скоро слушах един ценител, който сподели, че Съединени американски щати не се месят в страни, в които не са поканени. А ние непрестанно ги каним. За неналичието на честен кодекс – какъвто и да е – у множеството български политици – ще пиша различен път. Даже мутрите имат кодекс. Политическа партия – не.