Трансферният удар на Лудогорец!
Сякаш около прехвърлянето на Кирил Десподов и мощните мачове, които изнася българският национал, един футболист остана малко в сянка. Това е Пиерос Сотириу. Няма да преувеличим, в случай че кажем, че нападателят се обрисува като един от най-полезните футболисти на Лудогорец. На пръв взор кипърецът не се набива толкоз на очи, защото не свети с кой знае какви виртуозни осъществявания. Това обаче не го прави неприятен футболист. Напротив. В мачовете, които изигра до този миг, Сотириу сподели, че изцяло справедливо е корав титуляр.
Той е футболист, който пасна идеално на нападателния жанр на игра на Лудогорец. Освен че бележи голове, нападателят има неизчерпаема сила и физически сили, като по време на целия мач не стопира да тича и притиска противниковите бранители.
Прави усещане, че е добре квалифициран тактически и с придвижването си по терена отваря много пространства на своите съотборници, в лицето на Десподов, Тектепей, Вандерсон или Каули. Доброто показване на тримата до някаква степен се дължи на играта на Сотириу. Освен това нападателят умее добре да пази топката, което разрешава на отбора да се изнася самоуверено напред.
Неслучайно кипърецът измести от титулярния състав Клаудиу Кешеру. Знаете ли коя е най-голямата разлика сред двамата? Сотириу е гладен за изява и триумфи и напълно е зависещ на отборната игра. Дори и с риск в някои мачове да не играе по този начин, както му се желае. За него преди всичко стоят напътствията на треньора. Това ясно проличава от тактическата дисциплинираност, която съблюдава.
Кешеру е на противоположния полюс. Играе както откри за добре, без да се преценява с треньора и съотборниците си. Ръкомаха по време на мач, сърди се като е запаса или като го сменят.
Проблемът на Кешеру е, че не съумя да разбере, че на 35 години не е в положение да играе значима роля в Лудогорец. Неговата задача в този миг бе да помогне на клуба да приспособи новите попълнения, а не да внася напрежение, като желае да играе във всеки мач. Нищо, че не може да издържи физически. И това е най-малкото...
Румънецът заслужава почитание за головете, които вкара за "орлите ". Ако се върнем обаче 5 години обратно и бъдем изцяло почтени, ще отчетем, че Кешеру нямаше съвсем никаква заслуга за класирането на Лудогорец в Шампионската лига. Ако си спомняте тогава той беше запаса на Мисиджан и Кафу, които бяха употребявани като подправени деветки. И това по време на най-силните години на Кешеру...
Нека напомним и представянето на Лудогорец и Кешеру през предходната година в групите на Лига Европа.
По всичко проличава, че решението на Валдас Дамбраускас да се лиши от услугите на румънеца е вярно. Отстраняването на Кешеру е част от сполучливия преход, който Лудогорец реализира. Нали необятно се разясняваше застаряващия тим на "орлите ", който няма бъдеще. Сега, когато със състезатели като Сотириу има такова, роним сълзи по Кешеру. Независимо, че в лицето на Сотириу Лудогорец разполага с надалеч по-млад, окуражен и потребен футболист. Конкуренцията в Европа е жестока. И, в случай че един тим желае да успее, няма място за сантименти. Още повече пък за сръдни...
Той е футболист, който пасна идеално на нападателния жанр на игра на Лудогорец. Освен че бележи голове, нападателят има неизчерпаема сила и физически сили, като по време на целия мач не стопира да тича и притиска противниковите бранители.
Прави усещане, че е добре квалифициран тактически и с придвижването си по терена отваря много пространства на своите съотборници, в лицето на Десподов, Тектепей, Вандерсон или Каули. Доброто показване на тримата до някаква степен се дължи на играта на Сотириу. Освен това нападателят умее добре да пази топката, което разрешава на отбора да се изнася самоуверено напред.
Неслучайно кипърецът измести от титулярния състав Клаудиу Кешеру. Знаете ли коя е най-голямата разлика сред двамата? Сотириу е гладен за изява и триумфи и напълно е зависещ на отборната игра. Дори и с риск в някои мачове да не играе по този начин, както му се желае. За него преди всичко стоят напътствията на треньора. Това ясно проличава от тактическата дисциплинираност, която съблюдава.
Кешеру е на противоположния полюс. Играе както откри за добре, без да се преценява с треньора и съотборниците си. Ръкомаха по време на мач, сърди се като е запаса или като го сменят.
Проблемът на Кешеру е, че не съумя да разбере, че на 35 години не е в положение да играе значима роля в Лудогорец. Неговата задача в този миг бе да помогне на клуба да приспособи новите попълнения, а не да внася напрежение, като желае да играе във всеки мач. Нищо, че не може да издържи физически. И това е най-малкото...
Румънецът заслужава почитание за головете, които вкара за "орлите ". Ако се върнем обаче 5 години обратно и бъдем изцяло почтени, ще отчетем, че Кешеру нямаше съвсем никаква заслуга за класирането на Лудогорец в Шампионската лига. Ако си спомняте тогава той беше запаса на Мисиджан и Кафу, които бяха употребявани като подправени деветки. И това по време на най-силните години на Кешеру...
Нека напомним и представянето на Лудогорец и Кешеру през предходната година в групите на Лига Европа.
По всичко проличава, че решението на Валдас Дамбраускас да се лиши от услугите на румънеца е вярно. Отстраняването на Кешеру е част от сполучливия преход, който Лудогорец реализира. Нали необятно се разясняваше застаряващия тим на "орлите ", който няма бъдеще. Сега, когато със състезатели като Сотириу има такова, роним сълзи по Кешеру. Независимо, че в лицето на Сотириу Лудогорец разполага с надалеч по-млад, окуражен и потребен футболист. Конкуренцията в Европа е жестока. И, в случай че един тим желае да успее, няма място за сантименти. Още повече пък за сръдни...
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ