Сякаш бе вчера. Моя милост, средностатистически 37-годишен дебил, възторжен до

Сякаш бе през вчерашния ден. Моя благосклонност, средностатистически 37-годишен дебил, възхитен до сълзи, дружно с хиляди себеподобни приветствах определените неизвестно от кого (от Държавна сигурност, по какъв начин от кого?!) оратори на първия свободен протест. С празна туба за нафта в ръце, слушах омайните слова на Анжел Вагенщайн, Румен Воденичаров, Константин Тренчев и на други сегашни и бъдещи предатели на общата ни идея.

„ Доживяхме! Все отново доживяхме!”, успокоявах забързаното си сърце. Колко народ си отиде с отворени очи за най-малко мааалко по-справедлив живот, а на мен ей по този начин, наготово някой ми изсипа 10 ноември и ме тупна отзивчиво по рамото: „ Бъди!”

Ако тогава, през студения ноември 1989-а, знаех какво чака мен, околните хора и страната ми, несъмнено щях да се обеся. Не, не съм клошар и още не съм попаднал измежду 25-те % българи с психологични отклонения, само че повторно не бих се въртял в месомелачката на „ прехода”.

Толкова ярък и чист ми се струваше животът тогава! Падна член първи, арестуваха Живков, Петър Младенов в конфиденциален отчет призна, че незаконният комунистически режим е докарал страната до злополука. Но народът ни, смел и вечен деец, има силата и волята да възкреси антична Бълг-ария.

По-късно си припомням Адам Михник, който обясняваше по какъв начин тъкмо да се декомунизираме, тъй като поляците бяха почнали преди нас и бяха отишли много по-напред. Дразнеше ме самоувереното му подпийнало лице, само че нали бе пристигнал с положителни планове...

То преход ли бе, да го опишеш?!

Бяхме и оставаме в лабораторен аквариум, стопанисван от 1944 година от прецизни и безмилостни експериментатори. Част от опитните риби и морски свинчета напуснаха. Измъкнаха се през „ Терминал 1” и „ Терминал 2”. Мнозина възторжени участници в първите манифестации на „ свободата” се преселиха в „ Бакърена фабрика”. В гробищния парк. Изпълниха отредената им задача да уплътнят настилката пред лимузините на смяната.
Малцина като мен се укриват в „ Терминал 3” и в други обществени мрежи. Заедно с останалите дебилоподобни стискаме в зъби душата си и се опитваме да се съпротивляваме против лаборантите от Кремъл.

Но клики и котерии, маскирани зад абревиатурите на партии и стопански групировки, не ни оставят съществени шансове. Помагат им певачки, чалгаджии и телевизионни шоумени, реалити-кушии, промени поради непоклатимост или стабилизация поради промени.
На държавното кормило се изредиха стотици спасители, месии и водачи. Спасение по този начин и не настъпи, както е прозрял още Георги Марков.
Минаха 28 години он оня незабравим 10 ноември. Побелях и се пенсионирах. Най-хубавото нещо, което ми се случи, евентуално са внуците. Но те несъмнено щяха да се родят и без 10 ноември, без Централен комитет и без Петър Младенов.

Докато побелявах и трупах тъга, узнах, че 38,8 % от българското население е било ангажирано с осведомителни и други спомагателни действия към репресивните служби на комунистическия режим.

Че оня, който е идвал като избавител на земите ни, в действителност е плетял проекти да ни пороби.

Че множеството от хората, държали речи на първия протест пред храм-паметника „ Ал. Невски”, са имали втори имена, записани в досиета и картончета.

Че Народна република България, в която се родих и израснах, е била поделение на ГУЛаг, с телени мрежи и мини по границите, със руска телевизия в петък и с банани и портокали около Коледа.

Че надареният мултипликационен филм „ Ну, погоди” е краден от продукции на „ Уолт Дисни”.

Че България завършва 28-годишен цикъл на „ развитие” като най-бедната страна в Европейския съюз, първенец по инфаркти, инсулти и демографски срив. А българите не престават да се усещат като най-нещастната нация в Европа и в първата десетка на планетата.

Че съдбовната смяна, наречена поетично " нежна гражданска война ", съставлява олигархична договорка за подялбата на власт и благосъстоятелност.

Че баснята за " кротичък и анемичен преход " е съчинена на голф-игрищата на червени социолози-милионери.

Че историята на последните 73 години е последователност на авариралото българско настояще. История на несъстоялото се бъдеще. История на отсроченото благополучие. Отложено за други десетилетия, за различен век. История на болестта от стокхолмски синдром на цяла нация.

Узнах, че и през днешния ден България се ръководи от елементарни, нелегално забогатели хора.
Разбрах, че осмо десетилетие най-старата страна в Европа претърпява тежка филантропична злополука и се нуждае от незабавни, решителни и всеобхватни животоспасяващи ограничения от страна на сътрудниците и съдружниците от Европейски Съюз и НАТО.
Нуждае се от сърдечен масаж и изкуствено дишане в сериозните 5 минути историческо време. След петата минута от провалянето организмът изпада в клинична гибел и мозъчните кафези стартират да измират.

Смъртоносното комбиниране на руска власт, диктат на КГБ-ДС, геноцид против свободомислещите и въобще против мислещите хора, докара нацията на ръба на физическото изгубване.

А оня нагъл Михник отново се оказа прав: „ Най-страшното на комунизма е това, което идва след него”.
Васил Данов
старши дебил трети разряд

„ О, спомняте ли си, другарко?!”

‒ „ Другарю/ко, за какво се предреждате?!”

‒ Безсънните нощи пред ЦУМ поради листата за пъстър телевизор;

‒ Показния магазин на „ Витошка” и другия на „ Раковска”, в които преди Нова година „ пускаха” банани;

‒ Бозата от 6, баничката от 10, шоколад „ Крава” за 70 ст. и билетчетата за трамвай от 4 и тролей от 6 ст.

‒ Киното за 20 ст., в което се извиваха опашки за български филми;

‒ „ Всичко е любов” и тичането след Иван Иванов за автографи;

‒ „ Ну, погоди” в кино „ Култура” с доглеждане;

‒ Киселото мляко в стъклени бурканчета с капачка от станиол;

‒ Школските униформи с бели якички и оръфаните, дошити с кожа, лакти на момчешките сака;

‒ Летните бригади с интернационално участие;

‒ Търговията на черно в Студентски град: 1 $ за 3 лева.;

‒ „ Кореком” и марковите джинси;

‒ Тихите „ Мазди” на другарите и политическите вицове за тях, разказвани под сурдинка;

‒ Партийните събрания, порицанията и изключванията от партията (дамга за цялостен живот);

‒ Дружинната ръководителка и сборовете с възгласи „ Рапорт даден” и „ Рапорт приет”;

‒ Манифестациите пред Партийния дом;

‒ Стихотворението „ Води ни, партийо!” (нататък ми се губи);

‒ Квотите за деца на „ дейни борци срещу фашизма” в гимназии и университети (буква „ ж”)

‒ Задължителния съветски език от 5-и клас нагоре;

‒ Петъчната стратегия на съветската телевизия;

‒ Студио „ Хикс” в събота вечер по Първа програма;

- Сагата " Семейство Палисър ", за която всички се събираха у съседа с телевизор;

‒ Екскурзиите в братските социалистически страни с трен през Румъния...
---------------------------------------------------------------------------------------------

Неправителствени организации, които постоянно почистват паметника на Червената войска и подписват проруски и антинатовски заявления:

Български антифашистки съюз,
Национално придвижване " Русофили ",
Форум " България-Русия ",
Федерация за другарство с народите на Русия и Оперативно-наблюдателно дело,
Дружество " Александър Невски ",
Българо-руска комерсиална промишлена палата,
Българо-руски клуб " Шипка ",
Славянско сдружение в България,
Дружество " Найден Геров ",
Федерация на съотечествениците,
Фонд " Устойчиво развиване за България ",
Съюз на ветераните от войните,
Съюз на военноинвалидите и военно потърпевшите,
Съюз на сержантите и офицерите от запаса и запаса,
Съюз на българските писатели,
Съюз на архитектите в България,
Съюз на филмовите дейци,
Съюз на българските публицисти.