Защо войната в Сирия е далеч от своя край
Свят Защо войната в Сирия е надалеч от своя край Анкара разгласи начало на военната си акция против силите на Асад в Северозападна Сирия, написа Руслан Трад в коментар за Vesti.bg 
4 март 2020, 06:28 
Турция смъкна сирийски боен аероплан, напрежението ескалира
Първи случай на ковид в Украйна
Папа Франциск с негативни резултати за ковид
Остри нападки сред Турция и Гърция за " убити мигранти ", BBC разгласява видео
Каракачанов: На гръцката граница обстановка е доста тежка
Колко гибелен е коронавирусът, да се плашим ли
Ердоган даде обещание още мигранти през границите с Европа
Борисов отива в Турция, опасност от Русия, Франция: Ще ви помогнем
рез миналия уикенд Анкара разгласи начало на военната си акция против силите на Асад в Северозападна Сирия. По този метод, де факто сложи начало на открита война, за която сигналите бяха забележими отдавна. До ескалацията се стигна, след редица събития от края на предходната година, включващи съвместен обстрел, бомбардировки и закани, породени от старта на офанзивата на сирийското държавно управление в провинция Идлиб, което е директно нарушаване на споразуменията сред Турция и Русия и Иран за основаване на така наречен буферна зона към Северозападна Сирия.
Само през последните дни: тридесет и три убити турски бойци и още двойно повече ранени, свалени сирийски самолети, обстрел с ракети, артилерия, унищожена военна техника и сринати здания. Това е единствено част от мащаба на ескалацията, в която се сблъскват ползите на най-малко две страни: Русия и Турция. Убитите военни евентуално са стотици – в случай че съдим по турските публични данни, убитите в отговор на офанзивите по турски позиции сирийски държавни бойци, са над 2000. Разселените цивилни надвишиха един милион и всички те са струпани на границата сред Турция и Сирия, до момента в който в това време Анкара реши да отвори границите към Европа за всеки, решил да опитва шанса си в Европейски Съюз и по този метод на Европа й беше припомнено, че напълно наоколо се води война.
France's Macron urges Turkey and Russia to agree ceasefire in Syria https://t.co/IYAiNugFrs pic.twitter.com/JLo85jAVfr
— Reuters (@Reuters) February 29, 2020
Войната в Сирия продължава към този момент девет години и всички събития водят към очевидното умозаключение – спорът няма изгледи да спре скоро, макар обещанията както от Запад, по този начин и от Изток, че още малко време е нужно и стабилността, а с това и обещаните средства за реорганизация, ще надделее в близкоизточната страна. Последните два месеца на дейни военни дейности са доказателство за противоположното, само че има още доста фактори, които подсказват, че още дълго ще четем по новините за този спор, както и за следствията му, каквито са бежанските талази към Европа.
През последния месец силите на сирийския президент Башар Асад напреднаха в северозападна провинция Идлиб, откакто организираха десетмесечна акция против бунтовническите сили там. Силите на Асад разчитат на военновъздушната поддръжка на Русия, а също и на съветски наемници, които са ситуирани по фронтовите линии в услуга на сирийските офицери. От декември 2019 доникъде на февруари бяха разселени 800 000 души, които се причислиха към вее разположените по границата с Турция небрежно издигнати лагери.
През последните две години режимът на Асад завзе територии в Сирия благодарение на Русия и Иран. Но проблемите със сигурността избиват един след различен и Дамаск демонстрира, че не може да се оправи без непозната помощ. Икономическата обстановка в допълнение утежнява ситуацията, като постоянно в териториите на сирийското държавно управление няма задоволително гориво даже за битови потребности. Москва желае да увери европейските страни, че в Сирия е задоволително устойчиво, с цел да могат да бъдат връщани бежанци, а също и да бъдат изпратени средства за реорганизация.
Засега Русия се проваля. Нестабилността е забележима. В южната сирийска провинция Дараа, където започнаха всеобщите демонстрации през 2011, се надига нов въоръжен протест. През последната година се провеждат анти-правителствени демонстрации с ясното обръщение към Асад, че не е съумял да пречупи опозиционните структури в региона. Освен митинги, към този момент има и офанзиви по военни пунктове, открити в Южна Сирия благодарение на Иран и Русия след 2018, когато тази част на Сирия беше предадена под контрола на сирийското държавно управление.
За първи път от години офанзиви бяха осъществени и на територията на столицата Дамаск, като за последните три месеца няколко пъти са осъществявани засади, залагани бяха бомби под коли на офицери и други партизански дейности. През последни дни бунтовници нападнаха няколко позиции на сирийските държавни сили в провинция Дараа, като даже плениха офицери и чиновници на Държавна сигурност. Впоследствие, Асад беше заставен да отдели сили от акцията в Идлиб, които да изпрати в Дараа, с цел да върнат обстановката под надзор.
"The true cost of the carnage is not measured in lost infrastructure or economic devastation.
"It is measured in the daily lives of people. "
Read @unicefchief's briefing to the Security Council on the situation for children in #Syria https://t.co/KX9bhw8Mpf#ChildrenUnderAttack pic.twitter.com/5mRbcuqWsY
— UNICEF MENA - يونيسف الشرق الأوسط و شمال إفريقيا (@UNICEFmena) March 1, 2020
Асад и съдружниците му не намират верен отговор на новите проблеми. Вместо това, те уголемяват мъчно завзетата територия, поставяйки в заплаха постигнатото до момента. Сирийските държавни сили, подкрепени от съветска авиация, съумяха да нахлуят в провинция Идлиб и да сложат ръка върху автомагистралата М5, която свързва двата най-големи града в страната – Алепо и Дамаск. Но триумфът костваше живота на значително бойци и се наложи да бъдат вкарани новобранци, а също и някогашни бунтовници, чиято преданост е меко казано съмнителна. Не е изненада, че силите на Асад изгубиха надзор върху автомагистралата, откакто бунтовниците нападнаха стратегическия град Саракеб благодарение на турската войска.
Североизточна Сирия се трансформира в още един проблем за опциите на съюза сред Асад и русия. В региона оперира Съединени американски щати, които понижиха военния си капацитет до няколко стотин бойци в края на 2019, позволявайки на Турция да нападна и да поеме надзор върху границата. С концепцията да упражнят превъзходство над Анкара, Русия и Асад придвижиха сили към новосъздадена зона в североизточната част на Сирия, като по този метод изтъниха в допълнение запасите на Дамаск.
Руската тактика демонстрира рестриктивните мерки й.
Военновъздушната мощност на Москва може да срутва градове, само че не може да отстрани заплахата от протест. По-голямата част от наземните съветски сили са членове на Военна полиция, чиято съществена роля е да обезпечава ред в новозавзетите от Асад региони. При други условия, тази мощ щеше да е задоволителна, само че за локалните съветските сили са възприемани малко или доста като окупатор и следствията са забележими – непрекъснати проблеми със сигурността, офанзиви върху значими за Асад обекти, опозиционна интензивност и в края на краищата, поглъщане на огромно количество старания и средства.
А сирийската стопанска система е в колапс. Местната валута – сирийската лира – изгуби цената си от 179 лири за $ през 2014 до 1000 лири през януари тази година. За съпоставяне, преди войната се разменяше 46 лири за $. Колапсът е частично поради проблемите в прилежащ Ливан, където са складирани парите на значително сирийски предприемачи, частично поради глобите на Съединени американски щати върху Иран, от чиято стопанска система е директно подвластен режимът на Асад - в това число за доставки на гориво.
In-depth: "With the economy in an unprecedented nose-dive and the value of the #Syrian pound reaching 1,000 to one US dollar, #Syrians are struggling to meet their most basic daily needs " https://t.co/MqV6doEGMT
— The New Arab (@The_NewArab) March 1, 2020
По този метод Асад изпитва компликации да заплаща на големия брой милиции, които поддържат военните акции, в миг, когато бунтовниците и опозиционните структури са активизирани отначало. Скокът на цените на съществени артикули провокира митинги даже в държавните региони и съгласно наблюдаващи, недоволството ще нараства. В опит да подсигури военните акции, сирийското държавно управление удари средствата на крупни предприемачи, само че с това си сътвори врагове измежду досегашни съдружници. А икономическата обстановка в Сирия ще се утежнява занапред.
През декември 2019 Конгресът на Съединени американски щати позволи налагането на наказания против всяка институция, компания или частно лице, предоставящо финансова, военна или софтуерна поддръжка на държавното управление на Асад, неговите военни структури, включително съветски и ирански. До юни 2020 година Министерството на финансите на Съединени американски щати би трябвало да реши дали централната банка на Сирия е съизвършител в прането на пари и в този случай нова серия от наказания ще влезе в действие това лято. Тези наказания доста биха лимитирали ресурсите на режима, което евентуално би го принудило да приключи военните си офанзиви, а неустойчивостта в следени от режима региони ще се задълбочи.
Икономическият колапс на държаните от сирийското държавно управление зони ще продължи войната по няколко посоки. Новите играчи ще се възползват от неустойчивостта и неверните политики на Асад. Сред тях са свързани с Ал Кайда групи, които получават от ден на ден легитимност измежду локалното население, а също и „ Ислямска страна “. Джихадистите подсетиха за себе си неколкократно от предишното лято насам, като пустинните региони към Палмира се трансфораха в пъкъл за силите на Асад. ИД нападна и подкрепените от Съединени американски щати фракции в Източна и Югоизточна Сирия, извършвайки обстрели, бързи набези и атентати.
Влиянието на Иран също се ускорява, подкопавайки легитимността на самото сирийско държавно управление. Техеран спонсорира джамии, образователни центрове, курсове, културни начинания, а също и голям брой милиции, които на хартия са лоялни на Асад, само че получават заповеди от офицери от иранската Революционна армия. Неконтролираното навлизане на иранското наличие нервира сирийските националисти в силите на държавното управление и има капацитет да възпламени междуетнически конфликти в бъдеще.
На североизток, кюрдските сили не престават да са в непрекъснат конфликт с турските сили. Засилването на борбата сред силите на Асад и Турция през последните седмици, е неприятен сигнал за кюрдите и ПКК, които се тормозят, че Анкара ще тръгне против тях в същия миг, когато започва акцията против сирийските държавни сили в Идлиб. От година насам кюрдски партизански групи нападат турски елементи в граничните зони, употребявайки коли-бомби и обстрел с противотанкови снаряди. Този спор ще се ускорява занапред, което в допълнение ще промени образа на Североизточна и Северна Сирия.
На фона на всички тези събития, Съединени американски щати обмислят дали да не върнат част от силите си в Източна Сирия. Там Вашингтон поддържа кюрдските сили и Сирийските демократични сили, които спорадично разменят огън със силите на Асад в провинция Дейр ез Зор. Ако американците и техните съдружници не желаят да видят скорошно завръщане на „ Ислямска страна “, те ще би трябвало да стабилизират региона и има опция за това – стопанската система в този регион е в по-добро положение от тази в следените от Асад зони. Съсредоточаването на сили и средства в Източна Сирия може да сътвори казус във войната, показвайки, че е допустимо стабилизирането на разрушен от войната регион, а с това да служи и като опция на управляващите в Дамаск. Засега обаче, военните спорове, предизвикани от сирийската революция, занапред ще се ускоряват.
4 март 2020, 06:28 Турция смъкна сирийски боен аероплан, напрежението ескалира
Първи случай на ковид в Украйна
Папа Франциск с негативни резултати за ковид
Остри нападки сред Турция и Гърция за " убити мигранти ", BBC разгласява видео
Каракачанов: На гръцката граница обстановка е доста тежка
Колко гибелен е коронавирусът, да се плашим ли
Ердоган даде обещание още мигранти през границите с Европа
Борисов отива в Турция, опасност от Русия, Франция: Ще ви помогнем
рез миналия уикенд Анкара разгласи начало на военната си акция против силите на Асад в Северозападна Сирия. По този метод, де факто сложи начало на открита война, за която сигналите бяха забележими отдавна. До ескалацията се стигна, след редица събития от края на предходната година, включващи съвместен обстрел, бомбардировки и закани, породени от старта на офанзивата на сирийското държавно управление в провинция Идлиб, което е директно нарушаване на споразуменията сред Турция и Русия и Иран за основаване на така наречен буферна зона към Северозападна Сирия.
Само през последните дни: тридесет и три убити турски бойци и още двойно повече ранени, свалени сирийски самолети, обстрел с ракети, артилерия, унищожена военна техника и сринати здания. Това е единствено част от мащаба на ескалацията, в която се сблъскват ползите на най-малко две страни: Русия и Турция. Убитите военни евентуално са стотици – в случай че съдим по турските публични данни, убитите в отговор на офанзивите по турски позиции сирийски държавни бойци, са над 2000. Разселените цивилни надвишиха един милион и всички те са струпани на границата сред Турция и Сирия, до момента в който в това време Анкара реши да отвори границите към Европа за всеки, решил да опитва шанса си в Европейски Съюз и по този метод на Европа й беше припомнено, че напълно наоколо се води война.
France's Macron urges Turkey and Russia to agree ceasefire in Syria https://t.co/IYAiNugFrs pic.twitter.com/JLo85jAVfr
— Reuters (@Reuters) February 29, 2020
Войната в Сирия продължава към този момент девет години и всички събития водят към очевидното умозаключение – спорът няма изгледи да спре скоро, макар обещанията както от Запад, по този начин и от Изток, че още малко време е нужно и стабилността, а с това и обещаните средства за реорганизация, ще надделее в близкоизточната страна. Последните два месеца на дейни военни дейности са доказателство за противоположното, само че има още доста фактори, които подсказват, че още дълго ще четем по новините за този спор, както и за следствията му, каквито са бежанските талази към Европа.
През последния месец силите на сирийския президент Башар Асад напреднаха в северозападна провинция Идлиб, откакто организираха десетмесечна акция против бунтовническите сили там. Силите на Асад разчитат на военновъздушната поддръжка на Русия, а също и на съветски наемници, които са ситуирани по фронтовите линии в услуга на сирийските офицери. От декември 2019 доникъде на февруари бяха разселени 800 000 души, които се причислиха към вее разположените по границата с Турция небрежно издигнати лагери.
През последните две години режимът на Асад завзе територии в Сирия благодарение на Русия и Иран. Но проблемите със сигурността избиват един след различен и Дамаск демонстрира, че не може да се оправи без непозната помощ. Икономическата обстановка в допълнение утежнява ситуацията, като постоянно в териториите на сирийското държавно управление няма задоволително гориво даже за битови потребности. Москва желае да увери европейските страни, че в Сирия е задоволително устойчиво, с цел да могат да бъдат връщани бежанци, а също и да бъдат изпратени средства за реорганизация.
Засега Русия се проваля. Нестабилността е забележима. В южната сирийска провинция Дараа, където започнаха всеобщите демонстрации през 2011, се надига нов въоръжен протест. През последната година се провеждат анти-правителствени демонстрации с ясното обръщение към Асад, че не е съумял да пречупи опозиционните структури в региона. Освен митинги, към този момент има и офанзиви по военни пунктове, открити в Южна Сирия благодарение на Иран и Русия след 2018, когато тази част на Сирия беше предадена под контрола на сирийското държавно управление.
За първи път от години офанзиви бяха осъществени и на територията на столицата Дамаск, като за последните три месеца няколко пъти са осъществявани засади, залагани бяха бомби под коли на офицери и други партизански дейности. През последни дни бунтовници нападнаха няколко позиции на сирийските държавни сили в провинция Дараа, като даже плениха офицери и чиновници на Държавна сигурност. Впоследствие, Асад беше заставен да отдели сили от акцията в Идлиб, които да изпрати в Дараа, с цел да върнат обстановката под надзор.
"The true cost of the carnage is not measured in lost infrastructure or economic devastation.
"It is measured in the daily lives of people. "
Read @unicefchief's briefing to the Security Council on the situation for children in #Syria https://t.co/KX9bhw8Mpf#ChildrenUnderAttack pic.twitter.com/5mRbcuqWsY
— UNICEF MENA - يونيسف الشرق الأوسط و شمال إفريقيا (@UNICEFmena) March 1, 2020
Асад и съдружниците му не намират верен отговор на новите проблеми. Вместо това, те уголемяват мъчно завзетата територия, поставяйки в заплаха постигнатото до момента. Сирийските държавни сили, подкрепени от съветска авиация, съумяха да нахлуят в провинция Идлиб и да сложат ръка върху автомагистралата М5, която свързва двата най-големи града в страната – Алепо и Дамаск. Но триумфът костваше живота на значително бойци и се наложи да бъдат вкарани новобранци, а също и някогашни бунтовници, чиято преданост е меко казано съмнителна. Не е изненада, че силите на Асад изгубиха надзор върху автомагистралата, откакто бунтовниците нападнаха стратегическия град Саракеб благодарение на турската войска.
Североизточна Сирия се трансформира в още един проблем за опциите на съюза сред Асад и русия. В региона оперира Съединени американски щати, които понижиха военния си капацитет до няколко стотин бойци в края на 2019, позволявайки на Турция да нападна и да поеме надзор върху границата. С концепцията да упражнят превъзходство над Анкара, Русия и Асад придвижиха сили към новосъздадена зона в североизточната част на Сирия, като по този метод изтъниха в допълнение запасите на Дамаск.
Руската тактика демонстрира рестриктивните мерки й.
Военновъздушната мощност на Москва може да срутва градове, само че не може да отстрани заплахата от протест. По-голямата част от наземните съветски сили са членове на Военна полиция, чиято съществена роля е да обезпечава ред в новозавзетите от Асад региони. При други условия, тази мощ щеше да е задоволителна, само че за локалните съветските сили са възприемани малко или доста като окупатор и следствията са забележими – непрекъснати проблеми със сигурността, офанзиви върху значими за Асад обекти, опозиционна интензивност и в края на краищата, поглъщане на огромно количество старания и средства.
А сирийската стопанска система е в колапс. Местната валута – сирийската лира – изгуби цената си от 179 лири за $ през 2014 до 1000 лири през януари тази година. За съпоставяне, преди войната се разменяше 46 лири за $. Колапсът е частично поради проблемите в прилежащ Ливан, където са складирани парите на значително сирийски предприемачи, частично поради глобите на Съединени американски щати върху Иран, от чиято стопанска система е директно подвластен режимът на Асад - в това число за доставки на гориво.
In-depth: "With the economy in an unprecedented nose-dive and the value of the #Syrian pound reaching 1,000 to one US dollar, #Syrians are struggling to meet their most basic daily needs " https://t.co/MqV6doEGMT
— The New Arab (@The_NewArab) March 1, 2020
По този метод Асад изпитва компликации да заплаща на големия брой милиции, които поддържат военните акции, в миг, когато бунтовниците и опозиционните структури са активизирани отначало. Скокът на цените на съществени артикули провокира митинги даже в държавните региони и съгласно наблюдаващи, недоволството ще нараства. В опит да подсигури военните акции, сирийското държавно управление удари средствата на крупни предприемачи, само че с това си сътвори врагове измежду досегашни съдружници. А икономическата обстановка в Сирия ще се утежнява занапред.
През декември 2019 Конгресът на Съединени американски щати позволи налагането на наказания против всяка институция, компания или частно лице, предоставящо финансова, военна или софтуерна поддръжка на държавното управление на Асад, неговите военни структури, включително съветски и ирански. До юни 2020 година Министерството на финансите на Съединени американски щати би трябвало да реши дали централната банка на Сирия е съизвършител в прането на пари и в този случай нова серия от наказания ще влезе в действие това лято. Тези наказания доста биха лимитирали ресурсите на режима, което евентуално би го принудило да приключи военните си офанзиви, а неустойчивостта в следени от режима региони ще се задълбочи.
Икономическият колапс на държаните от сирийското държавно управление зони ще продължи войната по няколко посоки. Новите играчи ще се възползват от неустойчивостта и неверните политики на Асад. Сред тях са свързани с Ал Кайда групи, които получават от ден на ден легитимност измежду локалното население, а също и „ Ислямска страна “. Джихадистите подсетиха за себе си неколкократно от предишното лято насам, като пустинните региони към Палмира се трансфораха в пъкъл за силите на Асад. ИД нападна и подкрепените от Съединени американски щати фракции в Източна и Югоизточна Сирия, извършвайки обстрели, бързи набези и атентати.
Влиянието на Иран също се ускорява, подкопавайки легитимността на самото сирийско държавно управление. Техеран спонсорира джамии, образователни центрове, курсове, културни начинания, а също и голям брой милиции, които на хартия са лоялни на Асад, само че получават заповеди от офицери от иранската Революционна армия. Неконтролираното навлизане на иранското наличие нервира сирийските националисти в силите на държавното управление и има капацитет да възпламени междуетнически конфликти в бъдеще.
На североизток, кюрдските сили не престават да са в непрекъснат конфликт с турските сили. Засилването на борбата сред силите на Асад и Турция през последните седмици, е неприятен сигнал за кюрдите и ПКК, които се тормозят, че Анкара ще тръгне против тях в същия миг, когато започва акцията против сирийските държавни сили в Идлиб. От година насам кюрдски партизански групи нападат турски елементи в граничните зони, употребявайки коли-бомби и обстрел с противотанкови снаряди. Този спор ще се ускорява занапред, което в допълнение ще промени образа на Североизточна и Северна Сирия.
На фона на всички тези събития, Съединени американски щати обмислят дали да не върнат част от силите си в Източна Сирия. Там Вашингтон поддържа кюрдските сили и Сирийските демократични сили, които спорадично разменят огън със силите на Асад в провинция Дейр ез Зор. Ако американците и техните съдружници не желаят да видят скорошно завръщане на „ Ислямска страна “, те ще би трябвало да стабилизират региона и има опция за това – стопанската система в този регион е в по-добро положение от тази в следените от Асад зони. Съсредоточаването на сили и средства в Източна Сирия може да сътвори казус във войната, показвайки, че е допустимо стабилизирането на разрушен от войната регион, а с това да служи и като опция на управляващите в Дамаск. Засега обаче, военните спорове, предизвикани от сирийската революция, занапред ще се ускоряват.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ