Русия след Путин: три сценария
Свят Русия след Путин: три сюжета " Дойче веле " разгласява трите вероятни сюжета съгласно историка Мартин Ауст 11 юни 2019, 12:49 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} 
Русия след Путин: три сюжета
Ватиканът излезе с документ за актуалната полова еднаквост
Идентифицираха водача от злополуката с хеликоптер в Манхатън
Ще има предварителни избори в Гърция
Хеликоптер се вряза в жилищна постройка в Манхатън
Иран: Съединени американски щати не могат да чакат, че ще са в сигурност
„ Триглаво страшилище ” се оказа съветска яхта
В Русия: Аз съм/Ние сме Иван Голунов
звестният немски историк проф. по източноевропейска история Мартин Ауст преглежда въпросите, свързани с бъдещето на Русия, в новата си книга "Сенките на една империя ".
"Смятам, че днешна Русия въобще не съставлява империя. Правя този извод, сравнявайки Русия след 1991 година с предходните исторически обединения – да вземем за пример с Царска Русия или със Съветския съюз. След 1991 Русия загуби доста територии, които е имала точно по царско или руско време. По-скоро можем да приказваме за постимперска Русия. Над нея тегне тежко имперско завещание, имперското мислене към момента господства, само че самата тя през днешния ден към този момент не е империя ", споделя проф. Ауст в интерв за "Дойче веле ".
На въпрос дали чака Русия да спре опитите да събере още веднъж своите "изгубени " земи, той обръща внимание, че другите "присъединени " територии имат друг статут.
"Русия причисли Крим, което ние считаме за анексия, само че е доста мъчно този ход да бъде сравняван с съветските дейности във връзка с Приднестровието, Южна Осетия или Абхазия. Защото по редица исторически аргументи Крим има надалеч по-голяма прочувствена стойност за Русия, в сравнение с Приднестровието, Абхазия, или пък Южна Осетия. Представете си, че на някого му хрумне да причислява Приднестровието към Русия. Това въобще не би провокирало оня необикновен прилив на родолюбив възторг, който се прояви през 2014 година във връзка с Крим. Твърде мъчно е да се забележи някаква поредна тактика на Москва, някакъв обединен проект за връщането на изгубените имперски територии. Политическото управление на Русия, съгласно мен, работи съгласно обстановката, на парче, импровизира. Това въобще не изключва опцията някой ден Кремъл да реши „ да привърже към себе си " и някои други райони - имам поради най-много Беларус. Но и тук не се вижда някаква поредна, премислена тактика или стратегия. Не сме чули Путин да споделя да вземем за пример, че Русия би трябвало да си върне едни или други изгубени територии. Такова нещо няма ".
Вижте във видеото обръщението към нацията на Путин на 9 май
" Виждам три вероятни сюжета за Русия след Путин : Първата опция е да има нещо като продължение на Крим - т.е. при всяка комфортна опция Москва да си връща обособени райони. Най-реалният "кандидат " сега наподобява Беларус.
Вторият сюжет е тъкмо противоположен на първия: допустимо е Русия да продължи да утежнява икономическите си индикатори заради дефицит на запаси, понижаване на продажбите на енергоносители и на валутни приходи. Това, от своя страна, ще даде подтик на центробежните сили. Когато Путин си тръгне и централната власт отслабне, недоволното население в районите ще стане по-смело и по-независимо. В желанието си да се откъснат от опеката на Москва, някои райони даже биха могли да изискат институционна самостоятелност.
Третият вероятен сюжет за Русия след Путин е нещо приблизително сред първите два: икономическата застоялост и националното неодобрение ще доведат до редуциране на военните разноски и до изстудяване на външнополитическите упоритости. Тогава ще изчезнат и опитите за външни експанзии и страната ще се занимава повече със себе си.
Във всеки случай бремето на имперското минало, имперското завещание още дълго ще усложняват бъдещото развиване на Русия - без значение по кой път ще тръгне страната. От това тя не може да избяга. И на още един факт желая да обърна внимание: в исторически проект интервали на дълготрайно владичество на мощни властнически персони постоянно за приключвали най-неочаквано, след което са следвали интервали на неустойчивост. Вземете да вземем за пример времето на Иван Грозни, Петър Първи и така нататък ", споделя проф. Ауст.
Той е уверен: "Само едно нещо можем да кажем сигурно: след Путин Русия я чака яростна борба по върховете на властта с неразбираем излаз. Днес е доста мъчно да предвидим кой би могъл да оглави страната след Путин. Мисля, че не е целесъобразно да се вършат паралели с интервала след Сталин. Тогава вътрешният кръг от претенденти е бил прекомерно стеснен, до момента в който през днешния ден обкръжението на Путин се състои от несравнимо повече кандидати - то е доста по-голямо и от това по времето на Елцин. И просто не мога да си показва по какъв начин тези стотина фамилии от най-близкото обграждане на Путин ще съумеят да се спогодят към някакъв общ претендент за правоприемник ".
Русия след Путин: три сюжета
Ватиканът излезе с документ за актуалната полова еднаквост
Идентифицираха водача от злополуката с хеликоптер в Манхатън
Ще има предварителни избори в Гърция
Хеликоптер се вряза в жилищна постройка в Манхатън
Иран: Съединени американски щати не могат да чакат, че ще са в сигурност
„ Триглаво страшилище ” се оказа съветска яхта
В Русия: Аз съм/Ние сме Иван Голунов
звестният немски историк проф. по източноевропейска история Мартин Ауст преглежда въпросите, свързани с бъдещето на Русия, в новата си книга "Сенките на една империя ".
"Смятам, че днешна Русия въобще не съставлява империя. Правя този извод, сравнявайки Русия след 1991 година с предходните исторически обединения – да вземем за пример с Царска Русия или със Съветския съюз. След 1991 Русия загуби доста територии, които е имала точно по царско или руско време. По-скоро можем да приказваме за постимперска Русия. Над нея тегне тежко имперско завещание, имперското мислене към момента господства, само че самата тя през днешния ден към този момент не е империя ", споделя проф. Ауст в интерв за "Дойче веле ".
На въпрос дали чака Русия да спре опитите да събере още веднъж своите "изгубени " земи, той обръща внимание, че другите "присъединени " територии имат друг статут.
"Русия причисли Крим, което ние считаме за анексия, само че е доста мъчно този ход да бъде сравняван с съветските дейности във връзка с Приднестровието, Южна Осетия или Абхазия. Защото по редица исторически аргументи Крим има надалеч по-голяма прочувствена стойност за Русия, в сравнение с Приднестровието, Абхазия, или пък Южна Осетия. Представете си, че на някого му хрумне да причислява Приднестровието към Русия. Това въобще не би провокирало оня необикновен прилив на родолюбив възторг, който се прояви през 2014 година във връзка с Крим. Твърде мъчно е да се забележи някаква поредна тактика на Москва, някакъв обединен проект за връщането на изгубените имперски територии. Политическото управление на Русия, съгласно мен, работи съгласно обстановката, на парче, импровизира. Това въобще не изключва опцията някой ден Кремъл да реши „ да привърже към себе си " и някои други райони - имам поради най-много Беларус. Но и тук не се вижда някаква поредна, премислена тактика или стратегия. Не сме чули Путин да споделя да вземем за пример, че Русия би трябвало да си върне едни или други изгубени територии. Такова нещо няма ".
Вижте във видеото обръщението към нацията на Путин на 9 май
" Виждам три вероятни сюжета за Русия след Путин : Първата опция е да има нещо като продължение на Крим - т.е. при всяка комфортна опция Москва да си връща обособени райони. Най-реалният "кандидат " сега наподобява Беларус.
Вторият сюжет е тъкмо противоположен на първия: допустимо е Русия да продължи да утежнява икономическите си индикатори заради дефицит на запаси, понижаване на продажбите на енергоносители и на валутни приходи. Това, от своя страна, ще даде подтик на центробежните сили. Когато Путин си тръгне и централната власт отслабне, недоволното население в районите ще стане по-смело и по-независимо. В желанието си да се откъснат от опеката на Москва, някои райони даже биха могли да изискат институционна самостоятелност.
Третият вероятен сюжет за Русия след Путин е нещо приблизително сред първите два: икономическата застоялост и националното неодобрение ще доведат до редуциране на военните разноски и до изстудяване на външнополитическите упоритости. Тогава ще изчезнат и опитите за външни експанзии и страната ще се занимава повече със себе си.
Във всеки случай бремето на имперското минало, имперското завещание още дълго ще усложняват бъдещото развиване на Русия - без значение по кой път ще тръгне страната. От това тя не може да избяга. И на още един факт желая да обърна внимание: в исторически проект интервали на дълготрайно владичество на мощни властнически персони постоянно за приключвали най-неочаквано, след което са следвали интервали на неустойчивост. Вземете да вземем за пример времето на Иван Грозни, Петър Първи и така нататък ", споделя проф. Ауст.
Той е уверен: "Само едно нещо можем да кажем сигурно: след Путин Русия я чака яростна борба по върховете на властта с неразбираем излаз. Днес е доста мъчно да предвидим кой би могъл да оглави страната след Путин. Мисля, че не е целесъобразно да се вършат паралели с интервала след Сталин. Тогава вътрешният кръг от претенденти е бил прекомерно стеснен, до момента в който през днешния ден обкръжението на Путин се състои от несравнимо повече кандидати - то е доста по-голямо и от това по времето на Елцин. И просто не мога да си показва по какъв начин тези стотина фамилии от най-близкото обграждане на Путин ще съумеят да се спогодят към някакъв общ претендент за правоприемник ".
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ