Как Индия може да започне война, от която никой няма нужда
Свят Как Индия може да стартира война, от която никой няма потребност Индия анулира конституционното право на автономност на Кашмир, а това може да докара до напрежение, написа в разбор за Vesti.bg Руслан Трад 
6 август 2019, 16:07 
Източник: ЕПА/БГНЕС
якаш напрежението в Средна Азия не е задоволително огромно, в този момент дипломатическия свят и интернационалната общественост се сблъскват с още една рецесия. Тя се развихря бързо и има капацитет да докара до боен спор сред две нуклеарни сили, които за последните месеци бяха към този момент рисково на ръба.
В понеделник, Индия разгласи, че анулира конституционното право на автономност на следената от нея част от оспорвания регион Кашмир, предизвиквайки с това решение както вътрешно политическо напрежение, по този начин и опция за експлоадиране на напрежение в самия регион.
Ходът последва след напрегната нощ в неделя, през която управляващите сложиха под домакински арест политици от Шринагар, основния град на Кашмир и стопираха достъпа до мобилни мрежи и интернет. Хиляди индийски бойци бяха ситуирани в Кашмир директно преди оповестяването на решението за прекратяването на автономията на региона.
Отмяна на значимия член 370 от Конституцията на Индия
Амит Шах, вътрешният министър на Индия, съобщи пред Народното събрание, че държавното управление отстранява Член 370 от Конституцията, която дава правото на Кашмир да основава и постанова свои права. Ходът също по този начин възпира всеки, който не е от региона, да може да купува земя или жилище. Шах също по този начин разгласи, че Кашмир ще бъде реорганизиран административно, което ще ограничи доста пълномощията на локалните политици.
Article 370: Kashmir in communication blackout https://t.co/ISvV90CwMZ
— BBC News (World) (@BBCWorld) 6 август 2019 година
Член 370 се счита за крайъгълен камък за включването на Кашмир в Индия, основана след 1947 година, когато Индия и Пакистан се разделят след края на английското колониално ръководство. Днес, следения от Индия Кашмир е единственияt щат с най-вече мюсюлманско население, където към този момент три десетилетия локални сепаратисти се борят с индийските сили за сигурност, изисквайки или цялостна самостоятелност, или увеличение на автономията. Пакистан, който също предявява искания към Кашмир, оспорва правото на Индия върху хималайския регион. От три войни, водени сред двете страни, две са били поради Кашмир. В понеделник Пакистан още веднъж оспори правото на Индия върху Кашмир и осъди остро премахването на член 370 от конституцията, заявявайки, че по този начин нарушава резолюция на Организация на обединените нации, съгласно която Кашмир публично е считан за „ интернационално приета оспорвана територия “. Пакистан също по този начин съобщи, че ще продължи да оказва помощ на кашмирското население да отстоява правата си.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш съобщи, че двете страни би трябвало да понижат напрежението, само че това надали ще се случи елементарно.
Отмяната на член 370 идва, откакто водената от индийския министър председател Нарендра Моди ултранационалистическа партия Бхаратия Джаната (Индийска национална партия), завоюва огромна победа на изборите през май. Решението на централното държавно управление в Ню Делхи сигурно ще ускори сепаратистките придвижвания в Кашмир, а също и ще усили напрежението с опозицията, която застана против анулацията на член 370.
Местни публицисти оповестяват, че животът в Кашмир е замразен. Непосредствено преди формалното оповестяване на решението на държавното управление, в региона бяха изпратени близо 10 000 допълните военни сили. На локалните хора е декларирано да стоят в къщите си, а върху региона е наложена цялостна осведомителна стена – интернет последователно беше пресечен в обособените елементи на Кашмир, а мобилните мрежи не работят. Междувременно, посреднощ управляващите арестуваха двама някогашни министри, които застанаха против хода на държавното управление.
Corps Commanders Conference has fully supported government's rejection of Indian actions regarding Kashmir. Army Chief General Qamar Javed Bajwa chaired the conference on Kashmir situation, in Rawalpindi today. pic.twitter.com/SXNpE7Mc5G
— Govt of Pakistan (@pid_gov) 6 август 2019 година
Индийското държавно управление разказва ограниченията като „ нужни “ и „ превантивни “, целящи да спрат експлоадиране на принуждение. Те също по този начин оспорват рецензиите на опозицията, че новите правила заплашват мира в региона и провокират сепаратистите. От своя страна, политическите водачи от Кашмир оповестиха хода като „ незаконен “ и „ противоконституционен “. Бившият основен министър на щата Мехбуба Муфти съобщи пред интернационалните медии, че ставащото е „ най-мрачният ден в индийската народна власт “, което ще трансформира Индия в окупационна мощ. Жителите на Кашмир се притесняват, че този ход също ще докара до демографска смяна в региона.
Според правни специалисти, решението на държавното управление към момента може да се оспорва в съда, защото анулацията на член 370 е непосредствено нарушение на текста на Конституцията.
Спекулациите за това какво ще предприеме индийското държавно управление в Кашмир се ускоряваха последователно през последните две седмици, откакто локална медия написа, че управляващите разполагат 35 000 души от профилираните полицейски сили. Правозащитни групи постоянно разказват Кашмир като една от най-военизираните зони в света.
Хаосът настъпи предишният петък, когато управляващите изненадващо прекратиха годишното хиндуистко поклонение в Кашмир, акцентирайки като причина „ терористична опасност от Пакистан “. Допълнително, на всички туристи им беше обявено, че би трябвало да се изтеглят неотложно. Англия и Австралия бяха от първите страни, които издадоха предизвестие към жителите си да не посещават региона. Новините провокираха суматоха и локални поданици всеобщо започнаха да се запасяват с храна и гориво.
През февруари напрежението сред двете нуклеарни сили Пакистан и Индия се повиши внезапно след кървава офанзива върху индийските сили в Кашмир от локална формация, която Индия упреква за връзки с пакистанското разузнаване. Двете страни бяха на ръба на боен спор като изпратиха изтребители един против различен за първи път от десетилетия. Ситуацията се успокои видимо след освобождението на арестуван от Пакистан индийски водач.
Американският президент Тръмп два пъти разгласи желанието си да посредничи в договарянията сред Индия и Пакистан за Кашмир, само че Ню Делхи отклони предлагането, заявявайки, че въпросът е двустранен проблем.
Това изказване звучи необичайно на фона на новините от края на юли, че в действителност индийският министър председател Моди е изискал ходатайство. Говорителят на министерството на външните работи на Индия тогава излезе с изказване, в което се отхвърля, че Моди е изискал от президента Тръмп да посредничи в спора сред Индия и Пакистан за региона на Кашмир. Пакистанският министър председател Имран Хан е на друго мнение – той съобщи намерено, че счита ролята на Съединени американски щати за добре пристигнала, което съгласно Индия би било нарушаване на Споразумението от Шимла – контракт от 1972 сред Ню Делхи и Исламабад, който попречва Пакистан да включва трети страни в полемики за бъдещето на Кашмир.
Ставащото в Кашмир има огромно значение за стабилността в Азия.
Сега Индия се приготвя за нова действителност в Кашмир, която може да подкопае десетилетия на деликатно структурирана тактика. От години Кашмир е предмет на спор сред Индия, Пакистан и Китай, защото регионът е разграничен сред трите страни от 1962 година
Действията на Индия да промени статута региона в конституционно и административно отношение има последствия, които постепенно ще се разпрострат, до момента в който Пакистан и Китай приготвят своите дейности. Всяка смяна в статуса усложнява така и така необикновено комплицираната обстановка към Кашмир, която е ставала причина за не един въоръжен спор освен сред Индия и Пакистан, само че и с Китай. Така да вземем за пример, през октомври 1962 година Китай предприе офанзива през северните граници на Индия. Когато неприятно оборудвана индийска войска се отдръпва, огромни елементи от източната част на Джаму и Кашмир, район, прочут като Аксай Чин, попадат под окупация на Китай. Китайците употребяват тази зона за създаване на връзки с източните й елементи и договарят с Пакистан, с цел да поемат още един тракт в щата през март 1963 година Индия упрекна Пакистан в „ нелегално предаване “ на част от „ противоречивата територия “.
Ситуацията към Кашмир се употребява и от джихадистки групи. През последните 20 години сходни организации пробват да инфилтрират сепаратистите в Кашмир, яхвайки недоволството към индийската войска. Ал Кайда, а също и Ислямска страна, имат връзка с някои от най-крайно настроените сепаратистки водачи и може да се чака, че анулацията на член 370 ще бъде употребявано от пропагандните машини на тези организации.
Instagram
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Автор: Руслан Трад
6 август 2019, 16:07 Източник: ЕПА/БГНЕС якаш напрежението в Средна Азия не е задоволително огромно, в този момент дипломатическия свят и интернационалната общественост се сблъскват с още една рецесия. Тя се развихря бързо и има капацитет да докара до боен спор сред две нуклеарни сили, които за последните месеци бяха към този момент рисково на ръба.
В понеделник, Индия разгласи, че анулира конституционното право на автономност на следената от нея част от оспорвания регион Кашмир, предизвиквайки с това решение както вътрешно политическо напрежение, по този начин и опция за експлоадиране на напрежение в самия регион.
Ходът последва след напрегната нощ в неделя, през която управляващите сложиха под домакински арест политици от Шринагар, основния град на Кашмир и стопираха достъпа до мобилни мрежи и интернет. Хиляди индийски бойци бяха ситуирани в Кашмир директно преди оповестяването на решението за прекратяването на автономията на региона.
Отмяна на значимия член 370 от Конституцията на Индия
Амит Шах, вътрешният министър на Индия, съобщи пред Народното събрание, че държавното управление отстранява Член 370 от Конституцията, която дава правото на Кашмир да основава и постанова свои права. Ходът също по този начин възпира всеки, който не е от региона, да може да купува земя или жилище. Шах също по този начин разгласи, че Кашмир ще бъде реорганизиран административно, което ще ограничи доста пълномощията на локалните политици.
Article 370: Kashmir in communication blackout https://t.co/ISvV90CwMZ
— BBC News (World) (@BBCWorld) 6 август 2019 година
Член 370 се счита за крайъгълен камък за включването на Кашмир в Индия, основана след 1947 година, когато Индия и Пакистан се разделят след края на английското колониално ръководство. Днес, следения от Индия Кашмир е единственияt щат с най-вече мюсюлманско население, където към този момент три десетилетия локални сепаратисти се борят с индийските сили за сигурност, изисквайки или цялостна самостоятелност, или увеличение на автономията. Пакистан, който също предявява искания към Кашмир, оспорва правото на Индия върху хималайския регион. От три войни, водени сред двете страни, две са били поради Кашмир. В понеделник Пакистан още веднъж оспори правото на Индия върху Кашмир и осъди остро премахването на член 370 от конституцията, заявявайки, че по този начин нарушава резолюция на Организация на обединените нации, съгласно която Кашмир публично е считан за „ интернационално приета оспорвана територия “. Пакистан също по този начин съобщи, че ще продължи да оказва помощ на кашмирското население да отстоява правата си.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш съобщи, че двете страни би трябвало да понижат напрежението, само че това надали ще се случи елементарно.
Отмяната на член 370 идва, откакто водената от индийския министър председател Нарендра Моди ултранационалистическа партия Бхаратия Джаната (Индийска национална партия), завоюва огромна победа на изборите през май. Решението на централното държавно управление в Ню Делхи сигурно ще ускори сепаратистките придвижвания в Кашмир, а също и ще усили напрежението с опозицията, която застана против анулацията на член 370.
Местни публицисти оповестяват, че животът в Кашмир е замразен. Непосредствено преди формалното оповестяване на решението на държавното управление, в региона бяха изпратени близо 10 000 допълните военни сили. На локалните хора е декларирано да стоят в къщите си, а върху региона е наложена цялостна осведомителна стена – интернет последователно беше пресечен в обособените елементи на Кашмир, а мобилните мрежи не работят. Междувременно, посреднощ управляващите арестуваха двама някогашни министри, които застанаха против хода на държавното управление.
Corps Commanders Conference has fully supported government's rejection of Indian actions regarding Kashmir. Army Chief General Qamar Javed Bajwa chaired the conference on Kashmir situation, in Rawalpindi today. pic.twitter.com/SXNpE7Mc5G
— Govt of Pakistan (@pid_gov) 6 август 2019 година
Индийското държавно управление разказва ограниченията като „ нужни “ и „ превантивни “, целящи да спрат експлоадиране на принуждение. Те също по този начин оспорват рецензиите на опозицията, че новите правила заплашват мира в региона и провокират сепаратистите. От своя страна, политическите водачи от Кашмир оповестиха хода като „ незаконен “ и „ противоконституционен “. Бившият основен министър на щата Мехбуба Муфти съобщи пред интернационалните медии, че ставащото е „ най-мрачният ден в индийската народна власт “, което ще трансформира Индия в окупационна мощ. Жителите на Кашмир се притесняват, че този ход също ще докара до демографска смяна в региона.
Според правни специалисти, решението на държавното управление към момента може да се оспорва в съда, защото анулацията на член 370 е непосредствено нарушение на текста на Конституцията.
Спекулациите за това какво ще предприеме индийското държавно управление в Кашмир се ускоряваха последователно през последните две седмици, откакто локална медия написа, че управляващите разполагат 35 000 души от профилираните полицейски сили. Правозащитни групи постоянно разказват Кашмир като една от най-военизираните зони в света.
Хаосът настъпи предишният петък, когато управляващите изненадващо прекратиха годишното хиндуистко поклонение в Кашмир, акцентирайки като причина „ терористична опасност от Пакистан “. Допълнително, на всички туристи им беше обявено, че би трябвало да се изтеглят неотложно. Англия и Австралия бяха от първите страни, които издадоха предизвестие към жителите си да не посещават региона. Новините провокираха суматоха и локални поданици всеобщо започнаха да се запасяват с храна и гориво.
През февруари напрежението сред двете нуклеарни сили Пакистан и Индия се повиши внезапно след кървава офанзива върху индийските сили в Кашмир от локална формация, която Индия упреква за връзки с пакистанското разузнаване. Двете страни бяха на ръба на боен спор като изпратиха изтребители един против различен за първи път от десетилетия. Ситуацията се успокои видимо след освобождението на арестуван от Пакистан индийски водач.
Американският президент Тръмп два пъти разгласи желанието си да посредничи в договарянията сред Индия и Пакистан за Кашмир, само че Ню Делхи отклони предлагането, заявявайки, че въпросът е двустранен проблем.
Това изказване звучи необичайно на фона на новините от края на юли, че в действителност индийският министър председател Моди е изискал ходатайство. Говорителят на министерството на външните работи на Индия тогава излезе с изказване, в което се отхвърля, че Моди е изискал от президента Тръмп да посредничи в спора сред Индия и Пакистан за региона на Кашмир. Пакистанският министър председател Имран Хан е на друго мнение – той съобщи намерено, че счита ролята на Съединени американски щати за добре пристигнала, което съгласно Индия би било нарушаване на Споразумението от Шимла – контракт от 1972 сред Ню Делхи и Исламабад, който попречва Пакистан да включва трети страни в полемики за бъдещето на Кашмир.
Ставащото в Кашмир има огромно значение за стабилността в Азия.
Сега Индия се приготвя за нова действителност в Кашмир, която може да подкопае десетилетия на деликатно структурирана тактика. От години Кашмир е предмет на спор сред Индия, Пакистан и Китай, защото регионът е разграничен сред трите страни от 1962 година
Действията на Индия да промени статута региона в конституционно и административно отношение има последствия, които постепенно ще се разпрострат, до момента в който Пакистан и Китай приготвят своите дейности. Всяка смяна в статуса усложнява така и така необикновено комплицираната обстановка към Кашмир, която е ставала причина за не един въоръжен спор освен сред Индия и Пакистан, само че и с Китай. Така да вземем за пример, през октомври 1962 година Китай предприе офанзива през северните граници на Индия. Когато неприятно оборудвана индийска войска се отдръпва, огромни елементи от източната част на Джаму и Кашмир, район, прочут като Аксай Чин, попадат под окупация на Китай. Китайците употребяват тази зона за създаване на връзки с източните й елементи и договарят с Пакистан, с цел да поемат още един тракт в щата през март 1963 година Индия упрекна Пакистан в „ нелегално предаване “ на част от „ противоречивата територия “.
Ситуацията към Кашмир се употребява и от джихадистки групи. През последните 20 години сходни организации пробват да инфилтрират сепаратистите в Кашмир, яхвайки недоволството към индийската войска. Ал Кайда, а също и Ислямска страна, имат връзка с някои от най-крайно настроените сепаратистки водачи и може да се чака, че анулацията на член 370 ще бъде употребявано от пропагандните машини на тези организации.
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Автор: Руслан Трад Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ