Адмирал от САЩ: Обединени Русия и Китай са глобална заплаха
Свят Адмирал от Съединени американски щати: Обединени Русия и Китай са световна опасност Има избрана логичност в устрема на Москва и Пекин да укрепят връзките си
11 юни 2019, 20:39 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;}
Адмирал от Съединени американски щати: Обединени Русия и Китай са световна опасност
Русия спря делото против Голунов, ревизират служители на реда
Братът на Ким бил осведомител на Централно разузнавателно управление на САЩ
Русия след Путин: три сюжета
Ватиканът излезе с документ за актуалната полова еднаквост
Идентифицираха водача от злополуката с хеликоптер в Манхатън
Ще има предварителни избори в Гърция
Хеликоптер се вряза в жилищна постройка в Манхатън
ега, до момента в който Съединени американски щати и техните съдружници следят продължаващото доближаване сред Русия и Китай, коства си да се вслушат в този съвет: всяка една от двете страни е рискова сама по себе си, само че, в случай че се обединят, ще станат същинска международна опасност, разяснява в „ Блумбърг” пенсионираният американски адмирал и някогашен командващ на силите на НАТО в Европа Джеймс Ставридис
Една от нагледните прояви на тази растяща опасност стана дързостта, с която съветският Военноморски флот влиза в борба с американските военни кораби по целия свят. Съвсем неотдавна в западната част на Тихия океан, във води, за които Китай все по-активно претендира, едвам не се сблъскаха американският ракетен крайцер „ Чансълърсвил” и огромен съветски транспортен съд за битка с подводници, който се приближи до щатския транспортен съд на рисковото разстояние от 30 метра.
В интервала на Студената война Китай и Съюз на съветските социалистически републики като цяло се държаха дистанцирано и на разстояние. През последните няколко години, обаче, при президентите Владимир Путин и Си Цзинпин те не престават да се сближават. Това доближаване, което евентуално може да прерасне в обединен блок, господстващ на евразийския континент, евентуално, ще стане най-важната геополитическа наклонност на XXI век.
През есента на предходната година край границите на Русия и Китай в Сибир се организираха най-мащабните военни учения от епохата на Студената война - „ Изток-2018”. Към стотиците хиляди съветски военнослужещи се причислиха бойци на китайската войска, а на направените по време на учението фотоси съветски и китайски офицери се прегръщаха и здрависваха.
Все по-често Русия и Китай организират взаимни военноморски маневри – и освен в Тихия океан, само че и в Балтийско море и Северния ледовит океан. Миналата седмица Си и Путин прекараха няколко дни дружно в Русия, заявявайки, че са „ най-хубавите другари “. Икономическото и дипломатическото съдействие се трансформира в отражение на този боен съюз, който укрепва пред очите на света.
Има избрана логичност в устрема на Москва и Пекин да укрепят връзките си. Китай последователно се трансформира в международна страна, броят на популацията му е голям, обаче не му доближават най-важните естествени запаси. Руската стопанска система отслабва, нейното население понижава, само че на нейна територия се намират големи ресурси от гори, вода, минерални първични материали, злато, нефт и природен газ. Русия и Китай имат дълга обща граница. Двете страни съставляват властнически режими, в които ръководи една партия и един човек. Освен това, те са обединени от антипатията си към Запада като цяло – с неговите опити да популяризира правилата на демокрацията и да отбрани човешките прави. Както Пекин, по този начин и Москва, изпитват злоба към Съединени американски щати. Това е изцяло задоволително, в случай че не да се сътвори формален боен съюз, то най-малкото да се укрепи съдействието.
Русия, обаче, би трябвало да бъде по-предпазлива към това, което си пожелава. Китайските ръководители гледат алчно по посока на безкрайните, слабонаселени и богати на естествени запаси райони на Сибир. Путин, който може да бъде избран като необикновено надарен стратег, евентуално, ще направи стратегическа неточност, в случай че реши да се стреми към формален съюз. С времето в подобен съюз основният сътрудник, без подозрение, ще стане Пекин, а не Москва.
Но за момента укрепването на връзките с Китай може да обезпечи на Русия нови пазари, политическа поддръжка и преди всичко да послужи като противотежест на Съединени американски щати. Докато Европа продължава да се бори със своите проблеми – „ Брекзит” на север, недоволството на Италия на юг, възхода на авторитаризма в Полша и Унгария на изток – способността на европейците да запазят партньорските си връзки със Съединени американски щати понижават. Тази уязвимост покачва полезността на руско-китайското партньорство в очите на Москва и Пекин.
И привлекателността на китайската самодейност „ Един пояс, един път” за по-малките страни в периферията на евразийския континент единствено ще се усили, в случай че Русия вземе интензивно присъединяване в нея.
Преди повече от 100 години английският географ и геополитически анализатор Халфорд Маккиндер излага пред Кралското географско теорията на „ междинната земя” или „ хартленд”. Според нея, нацията или нациите, способнида управляват „ Световния остров” - Евразия и Африка, в последна сметка ще ръководят целия свят.
Почти по същото време офицерът от Военноморски сили на Съединени американски щати и пълководец Алфред Тайър Махан предлага противоположната догадка, че морските страни – Съединени американски щати, Обединеното кралство, Австралия и техните съдружници – могат да съперничат с тази господстваща в Евразия страна. Макар че нито едната, нито другата доктрина могат тъкмо и цялостно да обяснят това, което се случва в актуалния свят, този базов модел ще стане водещ за геополитиката на XXI век.
За момента това значи, че Съединени американски щати и техните съдружници би трябвало да извърнат внимание на укрепващото съдействие сред Русия и Китай, да се концентрират върху събирането на разследващи данни, които ще разрешат да се схванат вероятните последствия от това съдействие, да създадат всичко допустимо, да запазят единството на Европа, а също по този начин да укрепят мрежата от съюзи, партньорства и другарски връзки в Азия, счита Джеймс Ставридис.
11 юни 2019, 20:39 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;}
Адмирал от Съединени американски щати: Обединени Русия и Китай са световна опасност
Русия спря делото против Голунов, ревизират служители на реда
Братът на Ким бил осведомител на Централно разузнавателно управление на САЩ
Русия след Путин: три сюжета
Ватиканът излезе с документ за актуалната полова еднаквост
Идентифицираха водача от злополуката с хеликоптер в Манхатън
Ще има предварителни избори в Гърция
Хеликоптер се вряза в жилищна постройка в Манхатън
ега, до момента в който Съединени американски щати и техните съдружници следят продължаващото доближаване сред Русия и Китай, коства си да се вслушат в този съвет: всяка една от двете страни е рискова сама по себе си, само че, в случай че се обединят, ще станат същинска международна опасност, разяснява в „ Блумбърг” пенсионираният американски адмирал и някогашен командващ на силите на НАТО в Европа Джеймс Ставридис
Една от нагледните прояви на тази растяща опасност стана дързостта, с която съветският Военноморски флот влиза в борба с американските военни кораби по целия свят. Съвсем неотдавна в западната част на Тихия океан, във води, за които Китай все по-активно претендира, едвам не се сблъскаха американският ракетен крайцер „ Чансълърсвил” и огромен съветски транспортен съд за битка с подводници, който се приближи до щатския транспортен съд на рисковото разстояние от 30 метра.
В интервала на Студената война Китай и Съюз на съветските социалистически републики като цяло се държаха дистанцирано и на разстояние. През последните няколко години, обаче, при президентите Владимир Путин и Си Цзинпин те не престават да се сближават. Това доближаване, което евентуално може да прерасне в обединен блок, господстващ на евразийския континент, евентуално, ще стане най-важната геополитическа наклонност на XXI век.
През есента на предходната година край границите на Русия и Китай в Сибир се организираха най-мащабните военни учения от епохата на Студената война - „ Изток-2018”. Към стотиците хиляди съветски военнослужещи се причислиха бойци на китайската войска, а на направените по време на учението фотоси съветски и китайски офицери се прегръщаха и здрависваха.
Все по-често Русия и Китай организират взаимни военноморски маневри – и освен в Тихия океан, само че и в Балтийско море и Северния ледовит океан. Миналата седмица Си и Путин прекараха няколко дни дружно в Русия, заявявайки, че са „ най-хубавите другари “. Икономическото и дипломатическото съдействие се трансформира в отражение на този боен съюз, който укрепва пред очите на света.
Има избрана логичност в устрема на Москва и Пекин да укрепят връзките си. Китай последователно се трансформира в международна страна, броят на популацията му е голям, обаче не му доближават най-важните естествени запаси. Руската стопанска система отслабва, нейното население понижава, само че на нейна територия се намират големи ресурси от гори, вода, минерални първични материали, злато, нефт и природен газ. Русия и Китай имат дълга обща граница. Двете страни съставляват властнически режими, в които ръководи една партия и един човек. Освен това, те са обединени от антипатията си към Запада като цяло – с неговите опити да популяризира правилата на демокрацията и да отбрани човешките прави. Както Пекин, по този начин и Москва, изпитват злоба към Съединени американски щати. Това е изцяло задоволително, в случай че не да се сътвори формален боен съюз, то най-малкото да се укрепи съдействието.
Русия, обаче, би трябвало да бъде по-предпазлива към това, което си пожелава. Китайските ръководители гледат алчно по посока на безкрайните, слабонаселени и богати на естествени запаси райони на Сибир. Путин, който може да бъде избран като необикновено надарен стратег, евентуално, ще направи стратегическа неточност, в случай че реши да се стреми към формален съюз. С времето в подобен съюз основният сътрудник, без подозрение, ще стане Пекин, а не Москва.
Но за момента укрепването на връзките с Китай може да обезпечи на Русия нови пазари, политическа поддръжка и преди всичко да послужи като противотежест на Съединени американски щати. Докато Европа продължава да се бори със своите проблеми – „ Брекзит” на север, недоволството на Италия на юг, възхода на авторитаризма в Полша и Унгария на изток – способността на европейците да запазят партньорските си връзки със Съединени американски щати понижават. Тази уязвимост покачва полезността на руско-китайското партньорство в очите на Москва и Пекин.
И привлекателността на китайската самодейност „ Един пояс, един път” за по-малките страни в периферията на евразийския континент единствено ще се усили, в случай че Русия вземе интензивно присъединяване в нея.
Преди повече от 100 години английският географ и геополитически анализатор Халфорд Маккиндер излага пред Кралското географско теорията на „ междинната земя” или „ хартленд”. Според нея, нацията или нациите, способнида управляват „ Световния остров” - Евразия и Африка, в последна сметка ще ръководят целия свят.
Почти по същото време офицерът от Военноморски сили на Съединени американски щати и пълководец Алфред Тайър Махан предлага противоположната догадка, че морските страни – Съединени американски щати, Обединеното кралство, Австралия и техните съдружници – могат да съперничат с тази господстваща в Евразия страна. Макар че нито едната, нито другата доктрина могат тъкмо и цялостно да обяснят това, което се случва в актуалния свят, този базов модел ще стане водещ за геополитиката на XXI век.
За момента това значи, че Съединени американски щати и техните съдружници би трябвало да извърнат внимание на укрепващото съдействие сред Русия и Китай, да се концентрират върху събирането на разследващи данни, които ще разрешат да се схванат вероятните последствия от това съдействие, да създадат всичко допустимо, да запазят единството на Европа, а също по този начин да укрепят мрежата от съюзи, партньорства и другарски връзки в Азия, счита Джеймс Ставридис.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ




